О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1199
С. 14.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми декември март през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5259 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от З. Т. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 1046 от 28.05.2015г. по в.гр.д. № 686 по описа за 2015г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение от 8.12.2014г. по гр.д. № 5176/2014г. на Районен съд Варна по иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД и вместо това е постановено друго, с което е развален до размер на 1/3 ед.ч. за всяка от ищците поради неизпълнение сключения между Т. Й. Т. и А. Й. И. договор, по силата на който последният е придобил собствеността върху апартамент № 6 с площ от 39.75 кв.м., находящ се в [населено място][жк]бл.8 вх.Б ет.2 срещу поето задължение за издръжка и гледане лично или чрез трето лице, обективиран в н.а. № 110 т.ІІ н.д.№ 266/2005г. и са присъдени разноски.
За да постанови акта си, въззивният съд е приел, че след смъртта на приобритателя А. И. на 27.09.2010г. до датата на смъртта на прехвърлителката 14.01.2014г., ответниците са установили само частично изпълнение на задължението си за период от 10 месеца, което с оглед характера и вида на сключения договор, изискващ ежедневно и постоянно изпълнение на поетото задължение, се равнява на пълно неизпълнение. Въз основа на ангажираните по делото гласни и писмени доказателства е счел, че не може да се направи извод за трайно, пълно и точно изпълнение на задълженията от страна на наследниците на приобритателя поради следните приети за установени факти: 1. за период от около 6 месеца след смъртта на А. И. неговите наследници нито са полагали лична грижа за прехвърлителката, нито са й плащали издръжка, 2. Установено е полагане на лична грижа и частично чрез трето лице от страна на ответницата З. И. само за период от около 10 месеца /от пролетта на 2011г. до ноември 2011г./на нейната вила. /От края на 2011г. приобритателката се е завърнала в апартамента, в който е имала запазено право на ползване, след което е била гледана само от дъщеря си /ищцата Д./, 3. Не е установено изпълнение на трансформираното задължение в парично /след влизане в сила на решението по гр.д.№ 167/2012г. на В./, защото превежданата чрез пощата записи сума от 125лв. е била връщана на наредителя /в деня на връщането ответницата я е изпращала отново и по този начин тя реално не е направила разход/. Освен това прехвърлитлеката е била на легло, в тежко здравословно състояние /след прекаран през 2002г. тежък инсулт/, с 95.2 % инвалидност с чужда помощ и за нея е било невъзможно да получава записите/. В. съд е приел за неоснователно направеното възражение за изтекла давност, с аргумента, че същата започва да тече от момента, в който правото на разваляне може да бъде осъществено, т.е. от неизпълнение на задължението, което в случая е момента на смъртта на прехвърлителката 4.01.2014г.
При тези факти, след като двукратно подадената бланкетна касационна жалба е оставяна без движение, касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и желае да се допусне касационно обжалване по въпрос, касаещ началния момент от който тече давностния срок за предявяване на иска по чл.87 ал.3 ЗЗД, без да сочи конкретна съдебна практика, на която въззивния акт да противоречи.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставеният от касатора въпрос отговаря на изискванията за годно общо основание за допустимост, но по него не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не се сочи практика, на която въззивния акт да противоречи. Обратно – даденото от съда разрешение е в съответствие с установената задължителна практика /например решение № 19 от 29.01.2010г. по гр.д.№ 2372/2008г. на ІІІ г.о./, съгласно която в хипотеза на предявен иск от наследник на прехвърлител, тъй като правото на разваляне е наследимо, петгодишната погасителна давност тече от откриване на наследството.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1046 от 28.05.2015г. по в.гр.д. № 686 по описа за 2015г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.