Определение №1199 от по гр. дело №202/202 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 1199
София, 28. 10. 2009 година
 
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 19 октомври 2009 година , в състав:
 
       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА                                                  
                ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                                                    ВАСИЛКА ИЛИЕВА
 
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 202/09 година по описа на ВКС, І г.о.  и за да се произнесе, взе предвид :
 
производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от С. Г. К. против решение № І* от 09.06.2008 г. по в.гр.д. № 232/08 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № Х* от 28.01.2008 г. по гр.д. № 1414/07 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. Г. К. против О. с. “З” гр. С. иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на наследниците на Г. С. Г. на възстановяване на собствеността върху земеделски земи – лозе с площ 1.1 дка в м.”А” и лозе с площ 3.5 дка в м.”М” в землището на гр. С.. Прието е, че искът е недоказан, тъй като са представени писмени доказателства за правото на собственост на други лица върху други имоти, в които нейния наследодател е посочен като съсед, но те не могат да служат като доказателство за правото му на собственост върху процесните имоти. Протокол № 20 от 1958 г. на ТПС комисия за извършени заменки на земи на некооператори, включени в блокове на ТКЗС също не е годно доказателства за установяване на правото на собственост на наследодателя към релевантния минал момент, тъй като в него замененият имот е посочен само по площ, но не е индивидуализиран с неговото местоположение и граници.
В касационната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и на материалния закон- касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК.
Жалбоподателката обосновава допустимостта на касационно обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за необходимостта от установяване на границите на земеделския имот преди обобществяването му като предпоставка за уважаване на иска по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ в случаите, когато по делото има доказателства от категорията на визираните в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ, в които имотът е индивидуализиран по площ. Счита, че с оглед предмета на иска по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, произнасянето на касационната инстанция по този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона.
Настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, защото няма съдебна практика по поставения правен въпрос, тъй като при действието на отменения ГПК на основание чл. 218а, ал. 1, б. „а“ от ГПК, решенията по искове по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ не подлежаха на касационен контрол.
Водим от гореизложеното съдът
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 09.06.2008 г. по в.гр.д. № 232/08 г. на Бургаския окръжен съд,
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top