О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
Гр.София, 07.01.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 325 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Държавата, чрез Министъра на р. р. и благоустройството срещу определение № 265/11.07.2008г., постановено от Пловдивския апелативен съд, с което е прекратено производството по т.д. № 253/2008г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът “П” ООД, гр. П. оспорва допустимостта и основателността на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е допустима.
Обжалваният акт е от категорията на определенията, която подлежат на задължителен касационен контрол по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК – без преценка за наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което съдът не обсъжда заявените основания и възраженията на ответника за допускане на касационното обжалване.
Първоинстанционното производство е образувано по иск за прогласяване на нищожност на решение на Общото събрание на съдружниците на “П”ООД за увеличаване на капитала и на съответните изменения в дружествения договор и на нищожността на вписванията на посочените обстоятелства с решение от 29.04.2002г. по ф.д. № 780/92г. на Пловдивския окръжен съд. В исковата молба се твърди, че за Държавата, чиито права в капитала на ответното дружество се упражняват от Министъра на р. р. и благоустройството, е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като договорът от 14.02.2000г. за продажба на 80% от капитала на “П”Е. е нищожен и дяловете в капитала на дружеството са изцяло държавна собственост. В титулната част на исковата молба като ищец е посочено М. на р. р. и благоустройството.
Първоинстанционният Пловдивски окръжен съд е отхвърлил предявените от М. на р. р. и благоустройството искове.
Въззивната жалба е подадена от Държавата, чрез Министъра на р. р. и благоустройството.
За да постанови обжалваното определение Пловдивския апелативен съд е приел, че жалбата е подадена от нелегитимно лице – Държавата, който не е била страна по делото, а конституираният ищец – М. на р. р. и благоустройството е самостоятелно юридическо лице.
Определение е неправилно.
Предявеният иск е разгледан от първоинстанционния съд на основание чл.431, ал.2 във вр. с чл.97 от ГПК /отм./. Правният интерес от установяване на нищожността на решенията на Общото събрание на съдружниците в ответното дружество и на вписванията на търговския регистър е обоснован с притежаването на дялове от капитала в лицето на Държавата. В исковата молба е изложено изрично посоченото обстоятелство, както и че представителството на Държавата се осъществява чрез Министъра на р. р. и благоустройството.
Държавата е специфичен правен субект, като представителството й в процеса се осъществява по правилата на чл.18 от ГПК /отм./, респ. чл.31 от ГПК от 2007г. Материалноправната легитимация на Държавата, извън уредените хипотези на представителство в процесуалния закон, се определя от конкретното право, чиято защита е предмет на правния спор. При предявени права от Държавата като собственик на капитала в търговските дружества приложение намират разпоредбите на чл.10 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията от 1994г. /отм./ и на чл.8 и чл.10 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала / приет с ПМС № 112/03.06.2003г./. В случая, представителството на Държавата като съдружник, респ. като едноличен собственик на капитала в ответното дружество, се осъществява от Министъра на р. р. и благоустройството. Материалноправната легитимация е определяща и за процесуалното представителство. Основаването на правния интерес на ищеца на притежаваните от Държавата права по отношение на капитала на търговското дружество предполага и съответствие с процесуалните правила, уреждащи представителството. М. на р. р. и благоустройството /посоченият в исковата молба ищец/ не заявява собствени права, произтичащи от качеството му на самостоятелно юридическо лице, поради което същото се е легитимирало като процесуален представител на държавата. Въззивната жалба е подадена от Министъра на р. р. и благоустройството като представител на Държавата и следователно от името на надлежна страна.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е допустима, а определението на Пловдивския апелативен съд за прекратяване на производството по делото е неправилно и следва да се отмени. Делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне с решение по жалбата на Държавата, чрез Министъра на р. р. и благоустройството, срещу решение № 31/17.01.2008г. по т.д. № 866/02г. на Пловдивския окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 265/11.07.2008г., постановено от Пловдивския апелативен съд, с което е прекратено производството по т.д. № 253/2008г.
ВРЪЩА делото на Пловдивския апелативен съд за произнасяне с решение по жалбата на Държавата, чрез Министъра на р. р. и благоустройството, срещу решение № 31/17.01.2008г. по т.д. № 866/02г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.