4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 06.01.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 737/2010
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [заличено наименование на фирма], гр. София против определение № 206 от 16.06.2010 г. по в. ч. гр. д. № 271/2010 г. на Великотърновски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено определение № 265 от 16.04.2010 г. по гр. д. № 167/2010 г. на Р. окръжен съд, с което е уважено възражението на ответниците по същото дело за неподведомственост на спора на съда.
Частният касатор моли за отмяна на въззивното определение. Поддържа, че повторното произнасяне на съда по възражението за неподведомственост на спора, след като този въпрос е решен с предходно влязло в сила определение, е недопустимо. Неправилността на атакуваното определение е мотивирана и с нарушение на установеното в чл. 6, ал. 2 ГПК диспозитивно начало на гражданския процес. Според жалбоподателя, въззивният съд е преценил основателността на възражението за неподведомствност след недопустима подмяна на предмета на делото, като е приел за такъв изпълнението или неизпълнението на сключения между страните договор от 06.01.2009 г., а не вземането по записа на заповед, което именно е въведено като предмет на спора от ищеца след допуснатото изменение на иска от установителен в осъдителен.
Допускането на касационното обжалване на атакуваното определение е обосновано с твърдението, че актът съдържа произнасяне по два процесуалноправни въпроса: 1. възможно ли е съдът да приеме различен предмет на спора от този, въведен от ищеца в исковата молба чрез твърдяните в нея факти и направеното искане и 2. представлява ли изменението на иска от установителен в осъдителен изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 253 ГПК, обосноваващо оттегляне на определението на съда, с което възражението за неподведомственост на спора първоначално е оставено без уважение. По отношение и на двата въпроса частният касатор поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, а по отношение на първия въпрос заявява и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, в подкрепа на което се позовава на два съдебни акта – решение № 620 от 25.06.1993 г. по гр. д. № 211/93 г. на ВС, І г. о. и решение № 53 от 09.03.2009 г. по в. гр. д. № 29/2009 г. на Великотърновски окръжен съд.
Ответниците – [заличено наименование на фирма], гр. Р. и Р. С. Р. от гр. Р. – не заявяват становище нито по допускане на касационното обжалване, нито по основателността на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което производството по делото е прекратено, Великотърновски апелативен съд е счел за основателно направеното от ответника [заличено наименование на фирма], гр. Р. възражение по чл. 19 ГПК за неподведомственост на делото на съда. В тази връзка решаващият състав е отчел допуснатото по реда на чл. 214 ГПК изменение на предявения иск от установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК в осъдителен иск за заплащане на сумата 360 000 лв. по запис на заповед от 06.01.2009 г., както и заявените в хода на процеса твърдения за връзка на претенцията с договора от 06.01.2009 г., съдържащ изрично уговорена арбитражна клауза. Като неоснователно е преценено оплакването на ищеца, че възражението за неподведомственост е направено само от единия от двамата ответници по съображения, че спорът не може да бъде подведомствен едновременно на различни правораздавателни органи. Не е уважен и доводът за недопустимост на повторното произнасяне на първоинстанционния съд по въпроса за подведомствеността на спора, доколкото постановеното в тази връзка определение няма преграждащ развитието на делото характер и поради това може да бъде отменяно или изменяно съгласно чл. 253 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от частния касатор процесуалноправни въпроси отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като обуславят изхода на конкретното дело. По отношение на тях обаче не са налице допълнителните изисквания, специфични за поддържаното основание за допускане на касационното обжалване. В тази връзка следва да се отбележи, че надлежно заявено е само едно от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поддържано по отношение на първия въпрос. Второто основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – не може да се счете за надлежно заявено. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо правно основание за допускане на касационното обжалване. И тъй като в случая частният касатор се позовава само на част от това основание – точното прилагане на закона – не може да се приеме, че касационната инстанция е сезирана и дължи произнасяне за наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на другото заявено от частния касатор основание. Представените от него два съдебни акта не доказват твърдението за противоречие в практиката по въпроса за определянето на предмета на правния спор. Безспорно е, че с оглед диспозитивнато начало на процеса, съдът е длъжен да даде защита на претендираното субективно право само в рамките на търсената от ищеца защита. Определянето на предмета на спора, обаче, е обусловено от изложените в исковата молба обстоятелства, които са специфични за всеки отделен случай. Тази специфика предопределя и липсата на идентичност на въпросите, разрешени съответно в атакуваното определение и в приложените две съдебни решения. Още повече, че по отношение на едното от тях /решението на окръжния съд/ липсват данни да е влязло в сила, за да бъде преценявано като практика на съдилищата по смисъла на т. 3 от цитираното по-горе тълкувателно решение.
Поради изложеното, атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 206 от 16.06.2010 г. по в. ч. гр. д. № 271/2010 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: