5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№12
С..12.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 569/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. П. Г. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 140 от 21.03.2011 г. по в.т.д.№ 59/2011 г. на Апелативен съд – П., с което след отмяна на решение № 186 от 30.04.2009 г. по гр.д.№ 949/2008 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която Ц. И. Н. е бил осъден да заплати на Т. Г. сумата 26 686 лв., представляваща мораторна лихва върху присъдената главница от 70 000 лв., дължима за периода от 01.12.2005 г. до 21.11.2008 г., е отхвърлен този иск.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му и уважаване на акцесорната искова претенция. Твърди се, че доколкото главният иск по чл.534, ал.1 ТЗ е уважен за сумата 70 000 лв., то и искът за обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен за периода след предявяване на записа на заповед за плащане – 01.05.2005 г., от когато следва да се приеме, че длъжникът е в забава.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на спора материалноправен въпрос, формулиран по следния начин: „ Предявяването на записа на заповед поставя ли длъжника в забава, приемайки предявяването му като покана за плащане, относно обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД при главен иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ, или е необходимо отправянето на изрична покана до издателя на записа на заповед, за да бъде поставен в забава и да дължи и закъснителни лихви на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.534, ал.1 ТЗ?” Счита, че произнасянето по този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС и с практиката на съдилищата, а от друга страна е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателката се позовова на: Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. по тълк.д.№ 1/2004 г. на ОСТК на ВКС; решение № 73 от 20.07.2009 г., І т.о. на ВКС, решение № 208/21.03.2006 г. на І т.о, ВКС, решение № 210 от 24.07.2006 г. на Апелативен съд – Велико Т. и решение № 90/01.11.2005 г. на Окръжен съд – Смолян.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл.294 ГПК, след връщане на делото за ново въззивно разглеждане с постановеното от ВКС, Търговска колегия, ІІ т.о. решение № 229/06.01.2011 г. по т.д.№ 259/2010 година.
За да отхвърли акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД като неоснователен, решаващият състав на Пловдивския апелативен съд е приел, че с оглед възникване на притезанието по чл.534, ал.1 ТЗ – след изтичането на тригодишния давностен срок по чл.531, ал.1 ТЗ, следва да е отправена покана от кредитора за плащане на сумата, с която длъжникът се е обогатил в негова вреда. Предвид конкретните данни по делото и след преценка на доказателствения материал, е направен извод за липса на надлежна покана от страна на Г. за плащане на сумата, с която Н. се е обогатил в нейна вреда, поради факта, че тя, като приносител на записа на заповед е изгубила исковете по ценната книга по давност. В съобразителната част към решението са изведени подробни правни изводи относно момента, от който издателят на прексрибиран запис на заповед е изпаднал в забава за плащане на сумата, с която неоснователно се е обогатил и която трябва да плати на приносителя, отчитайки и конкретните обстоятелства по спора.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Посоченият материалноправен въпрос безспорно е от значение за изхода на делото, поради което следва да се приеме за осъществена основната предпоставка за достъп до касация. Същевременно обаче не са доказани твърдяните от жалбоподателката допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК, а именно даденото от въззивния съд разрешение по правния въпрос да е в противоречие с практиката на ВКС, или да е решаван противоречиво от съдилищата.
Не може да се възприеме твърдението, че при постановяване на атакуваното решение е допуснато отклонение от задължителната практика на ВКС, или от казуалната практика на съдилищата. Поставеният правен въпрос, в случая, е обусловен от възникване на главното вземане. Последователно е изразеното от ВКС, Търговска колегия разбиране, че правото за приносителя на запис на заповед да предяви специалния иск за неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ срещу издателя на ефекта, до размера на инкорпорираното в него парично вземане, с което се съизмерява настъпилата в патримониума на приносителя на ценната книга вреда, възниква след погасяване на правото му на пряк иск по чл.531, ал.1 ТЗ. В този смисъл и задължителната практика на ВКС – така, напр. решение № 132/17.06.2010 г. по т.д.№ 161/2009 г., ІІ т.о., решение № 135 от 20.12.2010 г. по т.д.№ 13/2010 г., І т.о. В тези съдебни актове, както и в други такива, служебно известни на настоящия състав и надлежно публикувани/ така, напр. решение № 42 от 07.04.2009 г. по т.д.№ 453/2008 г., ІІ т.о, решение № 110 от 08.11.2010 г. по т.д.№ 949/2009 г. І т.о. , е взето становище и относно предпоставките за успешно провеждане на иска, основан на менителнично неоснователно обогатяване и разграничението с неоснователното обогатяване в гражданското право. Приложените към жалбата решения, на които е основано искането за достъп до касация, не установяват наличието на противоречива практика на съдилищата, нито отклонение от задължителна практика на ВКС. Постановеното от Търговска колегия на ВКС Тълкувателно решение е неотносимо към иска за неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ и акцесорния иск за обезщетение за забавено изпълнение. Не следва да се преценява и решението на Окръжен съд – Смолян, тъй като липсват данни за влизане в сила на отразеното въззивно решение. Останалите решения, вкл. и решение № 73/20.07.2009 г. на ВКС, І т.о./ имащо характер на задължителна практика/ не доказват противоречиво разрешаване на посочения правен въпрос. В тези съдебни актове изрично е прието, че наличието на посочен падеж не освобождава приносителя от задължението да отправи покана за плащане, поставяща в забава издателя, което изискване е приложимо и при реализиране на вземането по реда на чл.534 ТЗ. Тези изводи/ в първата им част/ касаят прекия менителничен иск, както и записа на заповед като извънсъдебно изпълнително основание по отменения ГПК, /а по сега действащия ГПК – документи, въз основа на които може да се иска издаване на съдебно изпълнително основание по чл.417, т.9 ГПК/, а във втората част изводите са относими към менителничното неоснователно обогатяване и момента на изпадане в забава за плащане на сумата, с която издателят на прескрибиран запис на заповед се е обогатил. Даденото от въззивния съд разрешение по релевантния за делото въпрос не противоречи на посочената практика.
Останалите доводи на жалбоподателката са основани на инвокираните основания за касационно обжалване и е недопустимо да се преценяват в настоящото производство по чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК. В тази насока настоящият състав съобразява задължителното тълкуване, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според което не е налице припокриване между основанията за допускане на касационно обжалване и общите основания за неправилност на решението, както и за невъзможността касационната инстанция да извършва проверка за законосъобразност във фазата по селекция на жалбите.
В касационната жалба е налице позоваване и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК но то не е мотивирано, поради което не се дължи произнасяне по него.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 140 от 21.03.2011 г. по в.т.д.№ 59/2011 г. на Апелативен съд – П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: