6
6
Определение по т. д. № 720/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 720/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№12
София, 25.01.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 720 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на [фирма], [населено място] против въззивно решение № 351/07.03.2011 г. по гр. д. № 830/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 30.06.2010 г. по гр. д. № 818/2009 г. на VІ-1 състав на Софийски градски съд. С последното жалбоподателят е бил осъден да заплати на К. Р и Б. М. Я М, граждани на Д., сумата 319 734 евро, ведно със законната лихва, начиная от 29.05.2009 г. до окончателното й изплащане на основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД, както и сумата 42 175 евро, ведно със законната лихва на основание чл. 93 ЗЗД, и разноски в размер на 51 313 лв. за съдебното производство.
Депозирана е и частна жалба вх. № 1151/15.02.2011 г. от [фирма] срещу протоколно определение от 08.02.20011 г. на САС, с което е бил даден ход по същество на производството пред тази инстанция.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 87, ал. 2 ЗЗД и чл. 93 , ал. 2 ЗЗД. Поддържа се, че ищците не са доказали в рамките на съдебното производство наличието на нито една от предпоставките, визирани в чл. 87, ал. 2 ЗЗД, установяващи правото им да развалят договора при условията на тази разпоредба.
Въведено е и твърдение за неправилно приложение на процесуалната норма на чл. 142, ал. 2 и 3 ГПК, като се сочи, че след като представителят на търговското дружество е уведомил съда и е представил доказателства за заболяване, наложило и болничен престой, неправилно съдът е дал ход по същество и обявил делото за решаване, като по този начин е лишил жалбоподателя от възможността да участва в откритото съдебно заседание.
В частната жалба се поддържат същите оплаквания, изложени и в касационната жалба по отношение приложението на чл. 142, ал. 2 ГПК, като се иска отмяна на протоколното определение на САС, с което не е уважено повторно искане на жалбоподателя за отлагане на делото, поради заболяването на неговия изпълнителен директор.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поддържа, че съдът се е произнесъл по два значими за спора правни въпроса, формулирани по следния начин: “наличие и установяване на законоустановените предпоставки за валидно упражняване на правото на разваляне на договор, в съответствие с чл. 87, ал. 2 ЗЗД” и “наличие и установяване на законоустановените предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК” .
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор заема становище да недопускане и евентуална неоснователност на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос, тъй като общата формулировка за наличие и установяване на предпоставките за валидното упражняване на правото на разваляне в хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД не би могло да обоснове наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. При това, дори и да се приеме, че визираното изречение съставлява правен въпрос, то същият би бил неотносим към конкретния случай, тъй като решаващите съдилища в своите съдебни актове са счели, че процесните два договора са развалени при условията на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, обсъждайки и конкретни договорни клаузи – чл. VІ 6.4 и изпълнението на уговорките – условия, при които изправната страна може да развали договора, наличието/отсъствието на писмено уведомление до длъжника и спазване на уговорения срок на предизвестие.
Следователно, въззивният съд не е могъл да обсъжда дали са налице предпоставките на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, след като приложимата норма е била друга. Всъщност, формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. При това, съдът е разгледал претенцията на извъндоговорно основание, така както е била заявена и не е бил длъжен да обсъжда приложението на неотносими правни норми.
По отношение на процесуалния въпрос за наличието и установяването на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като формулировката предполага преценка на представени по делото доказателства за наличието или отсъствието на предпоставки за прилагането на процесуалното правило, а подобна преценка не би могла да се извършва в стадия по селекция на касационните жалби. За прецизност следва да се уточни, че в хипотезата на чл. 142, ал. 2 ГПК се изисква както страната, така и пълномощникът й /т. е. кумулативно/ да не могат да се явят в съдебно заседание поради препятствие, което не е могло да бъде отстранено. Въззивната инстанция е уважила еднократно искането на жалбоподателя, макар и да не са били налице посочените в съотношение на кумулативност предпоставки и е отложила съдебното заседание, насрочено на 25.01.2011 г. и предоставила възможност на страната да организира защитата си. За следващото съдебно заседание молбата за отлагане, поради заболяване на изпълнителния директор не е била уважена предвид отсъствие на законовите предпоставки за ново отлагане на делото, при това съдът е съобразил изрично и факта, че жалбоподателят не е въвел във въззивната жалба искане за събиране на нови доказателства, поради което е дал ход делото, ход по същество и е предоставил на жалбоподателя възможност в десетдневен срок, ако желае да представи писмени бележки.
Или възраженията за процесуални действия на въззивния съд в нарушение на цитирана процесуална норма, както и за нарушаване на правата на страната за участие във въззивното производство, са все въпроси по съществото на спора, те ни биха могли да намерят разрешение в стадия на селекция на касационните жалби с оглед тяхната допустимост по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Отделно от изложеното, дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставените от жалбоподателя правни въпроси не съставляват такива, които допринасят едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
При тези данни, посочените елементи на т. 3, чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, поради което липсва обосноваване и на основанието за допускане на касационно обжалване по приложно поле по този текст.
По отношение на частна жалба вх. № 1151/15.02.2011 г. срещу протоколно определение от 08.02.2011г. по търг.д. № 830 /2011г. на САС:
Частната жалба е недопустима.
Определението, с което въззивният съд се произнася по чл. 142, ал. 2 ГПК не подлежи на обжалване, тъй като не попада в обхвата на определенията, посочени в чл. 274, ал. 1 ГПК. Определенията на въззивния съд могат да бъдат атакувани с частна жалба пред ВКС на основание чл. 274, ал. 2 ГПК само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК. Действително в случая протоколното определение е постановено за първи път от въззивния съд, но то няма преграждащ характер спрямо развитието на конкретното дело и поради това не попада сред определенията, визирани в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Наред с това, в закона не е постановено изрично обжалване за определението по чл. 142, ал. 2 ГПК, приложимо най често в хипотези, когато по правило на страните се отказва упражняването на определени процесуални права, въпреки че ходът на делото не се прегражда. Защитата на страната при твърдения за нарушение на процесуалната норма от въззивната инстанция, довело до ограничаване на процесуалните й права пред апелативния съд, би могла да се осъществи в производството по обжалване на решението, разбира се при съобразяване изискванията, свързани със селекцията на касационните жалби.
На ответниците по касационната жалба следва да бъдат присъдени поискани от тях разноски в размер на 5850 лв. съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен към писмения отговор договор за правна защита и съдействие с адв. Р.Ж..
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 351/07.03.2011 г. по гр. д. № 830/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 1151/15.02.2011 г. на [фирма], [населено място] срещу протоколно определение от 08.02.2011 г. по т. д. № 830/2010 г. на САС.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на К. Р М и Б. М. Я М , и двата от Д., съдебен адрес в [населено място], ул.”20 април “ №10, адв. Р.Ж., разноски за касационното производство в размер на 5850 лв./ пет хиляди осемстотин и петдесет лева//.
Определението е окончателно в частта, с която не се допуска касационно обжалване.
Определението в частта, с което се оставя без разглеждане частната жалба, поради нейната недопустимост подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: