3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 09.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Боян Цонев Гергана Никова
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5493 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 258 от 23.05.2013 година по гр.д. № 270/2013 година на Софийски окръжен съд е потвърдено решение № 40 от 26.02.2013 г. по гр.д. № 744/2012 г. на Ихтимански районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и чл. 262 КТ вр. с чл. 150 КТ и чл. 245, ал.2 КТ, предявени от И. Е. Г. от [населено място] против [община], [населено място]. В решението е прието за установено, че ищецът е изпълнявал длъжността „касиер-домакин” в Минерална хигиенна баня – В. К. към [община] до 23.07.2012 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Прието е, че уволнението е извършено законно, след реално съкращаване на три щатни бройки от персонала на Минерални бани К., в т.ч. на длъжността „касиер-домакин” и извършен от работодателя подбор по чл. 329, ал. 1 КТ между всички служители. При подбора е било отчетено, че ищецът често влиза в конфликтни ситуации, трудно комуникативен е и не изпълнява нареждания на работодателя, за което му е било наложено дисциплинарно наказание „забележка”, поради което за запазената единствена длъжност „работник в баня” е била предпочетена служителката Ю. Ц., която е изпълнявала трудовите си задължения безупречно. Прието е, че неоснователен е и искът за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, тъй като по делото не е установено ищецът да е работил в конкретни дни с продължителност над установеното работно време, полагаайки труд над предвидените 40 часа седмично.
Касационна жалба против решението на Софийски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от И. Е. Г.. Поддържа се, че по обуславящия изхода на делото въпрос: допустимо ли е законността на подбора да бъде преценявана от съда без доказателства за квалификацията на работниците и само въз основа на резултати от извършения от работодателя подбора, обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с решение № 17 от 27.01.2012 г. по гр.д. № 547/2011 г. на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд и Тълкувателно решение 3 от 16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. ОСГК ВКС. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и по въпроса длъжен ли е съдът да обсъди всички свидетелски показания ведно с представените писмени доказателства и приети експертизи, разрешен в противоречие с ТР № 1 от 2000 г. ОСГТК ВКС.
Ответникът по касационната жалба [община] я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд.
Въпросът въз основа на какви доказателства следва да бъде изградена преценката на съда за законност на извършения от работодателя подбор е разрешен в съответствие с утвърдената съдебна практика. В съответствие с постановките на Тълкувателно решение 3 от 16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. ОСГК ВКС, въззивният съд е извършил проверка доколко оценката на работодателя при подбора се основава на действително проявени от работника качества при изпълнение на възложената му работа. Съдът е формирал изводите си за законност на подбора въз основа на представените писмени доказателства за наложено на ищеца дисциплинарно наказание за неизпълнение на нареждания на работодателя и показанията на разпитан свидетел относно некомуникативността му и неумението му за работа в колектив, които факти са обусловили решението на работодателя да предпочете да остави на работа друг служител, прекратявайки трудовия договор с ищеца.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът длъжен ли е съдът да обсъди всички свидетелски показания, ведно с представените писмени доказателства и приети по делото експертизи. Изводът на въззивният съд за неоснователност на претенцията за заплащане на извънреден труд е формиран в съответствие с установената практика по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК – съдът е ценил показанията на свидетелите, работили ведно с ищеца в процесния период, установяващи, че Минералната баня е работела от петък до понеделник вкл. от 9 до 16 часа, а в някои дни с удължено работно време до 17 часа; че работниците са почивали през дните вторник, сряда и четвъртък при спазване на работно време за седмично определените 40 часа, ведно със заключението на приетата по делото икономическа експертиза, съгласно която при проверката на специалната книга за отчитане на извънреден труд не се установява ищецът да е полагал такъв и отчитайки, че показанията на свидетеля Г., ценени и при условията на чл. 172 ГПК се явяват изолирани, без свидетелят да може да установи в кои дни и за колко време ищецът е полагал извънреден труд.
Искането на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски в производството по чл. 288 ГПК следва да бъде оставено без уважение с оглед липсата на доказателства за извършването им.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 258 от 23.05.2013 година по гр.д. № 270/2013 година на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: