3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 13.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев ч.гр.д. № 1096 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Софийска градска прокуратура срещу определение от 16.07.2012 г. по гр.д.№ 10950 по описа за 2010 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „А” въззивен състав, с което е оставена без уважение молбата на Прокуратурата на Република България по чл.248 от ГПК за изменение на решението по делото от 4.01.2012 г. в частта, с която Прокуратурата е осъдена да заплати държавна такса по сметка на СГС на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като Прокуратурата не дължи държавни такси съобразно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ГПК. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното определение.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение, поради което е допустима съобразно чл.274, ал.2, изречение първо от ГПК, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, Софийският градски съд е приел, че Прокуратурата дължи държавни такси от 10 лв. и 5 лв., които ищецът и въззивник е следвало да внесе за първоинстанционното и въззивното производство, но тези такси не са били събрани поради пропуск. Ако тези такси бяха събрани, ответникът, с оглед изхода на делото, трябваше да ги възстанови на ищеца, но тъй като това не е направено, ответникът следва да заплати сумата на държавата. Този извод съответства на разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, според която държавната такса е за сметка на ответника при частично уважаване на иска. Позоваването на жалбоподателя на чл.84, т.1 от ГПК е несъстоятелно. Приложима е специалната норма на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, а не общото правило на чл.84, т.1 от ГПК. В този смисъл е определение № 305 от 1.03.2012 г. по гр. д. № 1756/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, в което се приема, че разпоредбата на чл.84, т.1 от ГПК се отнася само до ищците, а в случая Прокуратурата е ответник по иска.
Дори да се възприеме становището, съдържащо се в определение № 660 от 23.11.2010 г. по ч. гр. д. № 595/2010 г. на ІV ГО на ВКС, че въпросът дължи ли Прокуратурата държавни такси следва да бъде разрешен съобразно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ГПК, отговорът пак би бил положителен. Смисълът на тази разпоредба е, че държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по-висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания. Когато обаче държавата и държавните учреждения са страна в гражданския процес в качеството си на субект на частното право, не може да бъдат поставени в процесуално привилегировано положение спрямо останалите частноправни субекти, тъй като такава привилегия представлява нарушение на чл.121, ал.1 от Конституцията. Такъв е изводът от мотивите на Решение № 3 от 8 юли 2008 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 3 от 2008 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на параграф 1 от Закона за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс/ ДВ, бр.50 от 2008 г., с която в чл.84, т.1 от ГПК се заличават думите” освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи-частна държавна собственост”. По същите съображения Прокуратурата на Република България като равноправен участник в гражданския процес, образуван по предявен по ЗОДОВ иск, не може да се счита за освободена от държавна такса на основание чл.83, т.1 от ГПК.
Ето защо обжалваното определение, с което държавните такси се възлагат в тежест на Прокуратурата, е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 16.07.2012 г. по гр.д.№ 10950 по описа за 2010 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „А” въззивен състав, с което е оставена без уважение молбата на Прокуратурата на Република България по чл.248 от ГПК за изменение на решението по делото от 4.01.2012 г. в частта, с която Прокуратурата е осъдена да заплати държавна такса по сметка на СГС на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: