О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№120
гр.София, 19.03.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 19/2012 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 95524 от 27.10.2011 год. на С. В. С. от [населено място] срещу определение № 14912 от 03.10.2011 год. по ч.гр.дело № 7964/2011 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-в състав, с което е потвърдено разпореждането на Софийския районен съд, гр.отделение, 49-ти състав от 21.04.2011 год. за връщане на исковата молба, по която е било образувано гр.дело № 49183/2010 год.
Поддържат се оплаквания за нарушение на закона с искане за отмяна на определението.
Министърът на земеделието и храните, като ответник по частната касационна жалба е на становище, че същата е неоснователна.
Като основания за допускане на касационно обжалване на определението се сочат: а/необходимост от произнасяне на ВКС по въпроса за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу държавата, предвид становището на областната администрация, както и на ОС”Земеделие”-П., че процесния имот е държавна собственост – част от Държавния горски фонд и б/ позоваване на практика на ВКС: решение № 885 от 12.06.2002 год. по гр.дело № 95/2001 год., ІV г.о., решение № 1170 от 09.12.2008 год. по гр.дело № 349/2007 год., ІV г.о. и определение № 399 от 13.05.2009 год. по гр.дело № 596/2009 год. І г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на определението, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск, че държавата, в лицето на министъра на земеделието и храните, не е собственик на недвижим имот извън регулация, находящ се в землището на [населено място], м.”П.”/”Ю.”/ с площ * кв.м., при съседи по предварителен договор от 28.06.1978 год.: от изток-гора и имот на С.В., от запад-канал на юзината/мера/, от юг-дворно място на С.В. и черен път и от север-гора, който имот по действащия кадастър на [населено място]-в.з.”Ю.”/*/ е с пл.№ * от кад.лист *.
В обстоятелствената част на исковата молба от 12.10.2010 год. се твърди, че ищецът /сега частен жалбоподател/ попълнил на 26.09.2007 год. молба-декларация за снабдяване с нотариален акт за собственост на описания имот, който владее, по реда на обстоятелствена проверка. В забележка към заверката, направена от район „П.” при Столична община било посочено, че съгласно скица, издадена от дирекция „Софийски кадастър” от 04.12.2007 год., имотът е горски фонд, а съгласно удостоверение № РД-03-37-32 от 14.12.2007 год. на ОС”Земеделие и гори”, имот № * е част от имот № * от картата на възстановената собственост и е държавен горски фонд-публична държавна собственост. Правният си интерес ищецът/частен жалбоподател/ извлича и от писмо изх.№ 9400/1998 год. от 21.01.2008 год. на областната администрация С. град, съгласно което за имота не е съставен акт за държавна собственост, но съгласно скица от цифровия кадастър от 04.12.2007 год., същият е държавна собственост-горски фонд.
С молба от 20.04.2011 год. ищецът/частен жалбоподател/ в изпълнение на указанията на районния съд в разпореждането от 17.03.2011 год. да изложи конкретни фактически обстоятелства досежно наличието на правен интерес от установяването, посочил, че със заявление вх.№ ВС-01-828/2010 год. поискал от Министерството на земеделието и храните-Областна дирекция „Земеделие”-С. град-Общинска служба „Земеделие”-П. да му бъде издадена скица за имота, предмет на иска. Твърди, че с писмо изх.№ ВС-01-828/28.05.2010 год. началникът на ОСЗ-П. го е уведомил, че по данни от картата на възстановената собственост като цяло имотът попада в кад.ед.208-собственик Държавна агенция по горите, но скица не може да бъде издадена поради факта, че в модела има въведен друг собственик. С молбата-уточнение от 20.04.2011 год. ищецът/частен жалбоподател/ твърди, че с посоченото писмо Министерството на земеделието и храните му оспорва правото на собственост върху имота, като с действия и бездействия ответната страна застрашава, отрича и накърнява правната му сфера и че е налице спор с ответника, който не признавал твърдяното право на собственост, а претендирал, че имот пл.№ * по кад.лист * е собственост на Държавната агенция по горите.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения.
Както в касационната частна жалба вх.№ 95524 от 27.10.2011 год., така и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да се твърди, че са решени в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК или да са противоречиво разрешавани от съдилищата или които въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото-предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК. Твърдението, че процесуалният въпрос – за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е тясно свързан с материалноправния въпрос – дали държавата е собственик на процесния имот с оглед разпоредбата на чл.86 ЗС/в редакцията му до 1990 год. в периода до 1996 год./ за придобиване по давност на държавен или общински имот, не може да обоснове нито една от хипотезите, които се обхващат от приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателят не сочи неясноти или непълноти на нормата на чл.124, ал.1 ГПК, които да налагат тълкуване на закона чрез разглеждане на частната касационна жалба по същество.
Не е налице и твърдяното противоречие на определението на въззивния съд с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от лице, което претендира, че е носител на правото на собственост, както и дали правният интерес от такъв иск зависи от поведението на ответника, т.е. дали се претендира, че последният накърнява правата на ищеца с действия или бездействия има задължителна практика на Върховния касационен съд по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С решение № 90 от 05.05.2011 год. по гр.дело № 846/2010 год., постановено по реда на чл.290-чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, ІІ г.о. е приел, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост ще бъде налице, както когато отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца, така и когато при възникналия в резултат на поведението на ответника спор ищецът, който владее имота и разполага с документ, легитимиращ правата му, избере защита в по-ограничен обем, отричайки претендираните от ответника права, чрез което се слага край на правния спор. Според решение № 90 от 05.05.2011 год. по гр.дело № 846/2010 год. на ВКС, ІІ г.о., предметът на доказване, както при положителния, така и при отрицателния установителен иск за собственост е един и същ – ищецът следва да докаже притежанието на правата, с които в исковата молба е обосновал правния си интерес, с което ще установи материалната си легитимация да се намеси в чуждата правна сфера, отричайки правата на ответника и само ако установи наличието на тези права, съдът ще пристъпи към разрешаването на спора дали ответникът притежава претендираните права и противопоставими ли са те на ищеца.
В този смисъл е и решение № 197 от 05.10.2011 год. по гр.дело № 968/2010 год. на ВКС, ІІ г.о. Според него, когато едно лице, чието право на собственост се оспорва извънсъдебно, не разполага с титул за собственост /договор или административен акт за придобиване на собственост или нотариален акт, удостоверяващ принадлежността на правото/, то следва да предяви иск за установяване на своето право срещу оспорващите това право лица. Посочено е, че не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с цел отричане правата на лица, разполагащи с титул за собственост за същия имот, тъй като решението не би имало за последица необезпокояваното упражняване на права от страна на ищеца, който не разполага с титул за собственост.
В обобщение, липсват основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението на въззивния съд, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14912 от 03.10.2011 год. по ч.гр.дело № 7964/2011 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-в състав по частна касационна жалба вх.№ 95524 от 27.10.2011 год. на С. В. С. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/