5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 02.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1254/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. У. чрез адв. С. М. срещу решение №149 от 07.06.2010г по гр.дело № 198/2010г. на Л. окръжен съд , с което е оставено в сила решение от 04.03.2010г по гр.д.968/2009г на Т..В обжалваното решение по същество е развалена съдебна спогодба , с която през 1995 е била прекратена съсобственост чрез прехвърляне на дялове от наследствен имот срещу поемане на задължение от съделителя – приобретател , понастоящем касатор ,за издръжка и гледане на неговата майка Р. И. У. , ищца по делото .
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва процесуалниоправният въпрос за незачитане на заявен при първоначалното разглеждане на делото в първа инстанция отказ по чл. 119 ал.2 от ГПК (отм) , заявен от починалата понастоящем съделителка по спогодбата Г. У. като прехвърлител на дела си от 1 / 6 в полза на ответника предвид задължението му да гледа и издържа майка им ,по отношение на предявения иск .Искът на основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора(спогодбата) поради неизпълнение е предявен от Р. И. У. и починалата понастоящем Г. У. ,като последната приживе е заявила отказ от него. След отмяна на постановеното решение делото е върнато за ново разглеждане на първостепенния съд и въззивният съд е приел за правилно конституирането на наследника на отказалата се ищца ,поради което се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК предвид противоречие с „Тълкувателно решение 82/68 на ОСГК, сб.18”. В оспорване на фактическите и правни изводи на съда се поддържа и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , тъй като решеният въпрос касае важни морални и етични отношения. Противоречие с практиката на ВКС се поддържа по въпроса има ли изискване длъжника по договор за издръжка и гледане да живее заедно с прехвърлителя ,ако това не се налага от тежко здравословно състояние , цитирано е решение № 912 от 30.10.2008г д.№3136/2007г І г.о (неприложено). Противоречие с практиката на ВКС се поддържа и по въпроса следва ли съдът да разполага с медицинска експертиза ,за да изгради извод за здравословното състояние на ищцата ,възможността последната да се грижи сама за себе си. Приложено е решение № 216 от 23.06.1996г на ІІ г.о ,както и решение № 1254 от 14.01.2009г на V отд. на ВКС като пример за обратно разрешение
Ответницата по жалбата Р. И. У. и конституираният на ищцовата страна М. И. М. възразяват в отговор ,че основания за допускане до обжалване не са налице . Не се открива цитираното тълкувателно решение, останалите съдебни решения са неотносимо цитирани . Съображения са развити от адв. С. С. с позоваване на други решения от съдебната практика .Претендират се разноски .
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е не налице основание за допускане на касационно обжалване .
Неоснователен е доводът за наличие на критерия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по изведения процесуален въпрос за приложението на чл. 119 ал.2 (отм). и чл.233 от ГПК. Конкретно цитираното „Тълкувателно решение 82/68 на ОСГК, сб.18” не съществува. Ако страната е имала предвид Тълкувателно решение №82 от 01.12.1969г по гр.д.№76/1969г на ОСГК (цитирано на стр. 440 ,ІІ , изданието „Българско гражданско процесуално право,проф. Ж. С.”) то в същото е отречена възможността отказ от иска в бракоразводния процес по чл. 119 ал.2 от ГПК (отм) да доведе до обезсилване на вече влязлото в сила решение в частта за прекратяване на брака. В случая се касае за разваляне на договор за издръжка и гледане по съдебен ред , поради неизпълнение и обезсилване на спогодба за делба която го обективира ,предвид което е от значение указанието по ТР №99 от 10.12.1979г по д.№80/1979г на ОСГК. В производството,което ще има за резултат отпадане действието на спогодбата поради нейното разваляне, задължитилно следва да участват всички страни по договора за делба и не е от решаващо значение за изхода на делото дали наследникът на участвалата в спогодбата съделителка ще бъде конституиран на ищцовата или на ответната страна .Постановеното решение на Л. окръжен съд не поставя въпрос за недопустимо произнасяне нито по отношение на постановения диспозитив , нито по отношение на конституираните по делото страни .
Не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по правен въпрос , свързан с неизпълнението на алеаторен договор, предвид решаващите изводи на въззивния съд по прилагането на материалния закон. По въпроса за обема и естеството на дължимите грижи по издръжка и гледане има константна практика на Върховния касационен съд .Задължение на приобретателя по договора е да полага договорения обем грижи – непосредствено и непрекъснато. Обстоятелствата по изпълнението са в негова доказателствена тежест и нито доброто (според касатора) здравословно състояние на прехвърлителката, нито липсата на изрична покана или поискване от страна на последната за конкретни грижи или пари за издръжка , са необходими.При пасивно поведение на кредитора по алеаторния договор , длъжникът не се счита освободен от своето задължение, още по-малко основание за освобождаване дава пререкание или конфликт,влошил отношенията. Отказ на кредитора може да има когато прехвърлителят отклонява активните действия на длъжника по предлаганото изпълнение, но не и когато в резултат на конфликт ,последният престане да предлага дължимата издръжка и гледане.Като е съобразил константната практика в този смисъл , въззивният съд е дал съответно на фактите по делото разрешение. Оспорванията на касатора, че преценките на въззивния съд са необосновани , нямат отношение към основанията за допускане до касационно обжалване , в тази насока не е изведен и формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК . Наред с това приложените решение № 216 от 23.06.1996г на ІІ г.о ,както и решение № 1254 от 14.01.2009г на V отд на ВКС не са в подкрепа на поддържаната в изложението теза ,че медицинска експертиза за здравословното състояние на ищцата е била задължителна ,за да се направи извод за конкретните нужди на прехвърлителя. Те са приети за установени предвид 86 годишната възраст на ищцата ,която живее сама, гласните свидетелства за нейното състояние и определената трайна загуба на работоспособност от 80% по ЕР на Т.. Преценката , която въззивният съд е направил при тези обстоятелства , не поставя проблематика по правен въпрос с оглед поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.2 или т.3 от ГПК, конкретен въпрос в тази насока не е и формулиран извън касационните оплаквания .
Разноските в това производство се дължат от касатора , те са установени в размер на 250 лева .
Воден от горното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №149 от 07.06.2010г по гр.дело № 198/2010г. на Л. окръжен съд
Осъжда Р. Г. У. от[населено място] със съдебен адрес адв. С. М. [населено място] пл. Свобода № 7 да заплати на Р. И. У. от[населено място] ул. „К. и М.” №14а и М. И. М. от[населено място],бл. „С.” вх.А ет.4 сумата 250 лева разноски в настоящето производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .