О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№120
София, 22.03.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 123 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна жалба от В. Т. В., чрез пълномощника му адвокат Т против определение № 11 от 7.01.2010 г. по ч.гр.д. № 1055/2009 г. на Окръжен съд Р. , с което е потвърдено определение № 677 от 12.11.2009 по гр.д. № 147/2009 г. на Районен съд- Б. за спиране производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.2 ГПК, поради смъртта на съделителя Б.
О. по частната жалба Т. Б. Ф., Й. Б. Т., Т. Л. М. , М. Л. В., Т. Г. В. и И. Г. В. не са изразили становище по същата.
Въззивният съд е разгледал доводите в частната въззивна жалба на В. Т. В. – че видно от представената молба на Б. Т. В. с нотариална заверка на подписа му, същия е получил от ищеца сумата 700 лв., т.е. продал му е дела си от недвижимия имот, предмет на делбеното производство, поради което съдът служебно е следвало да го заличи като страна в процеса, а съответно не е нужно да се представят доказателства за правоприемниците му – и ги е приел за неоснователни, тъй като правоприемството при смърт на страната настъпва по силата на закона и спирането се налага, за да се издирят и призоват лицата, станали по право страна в процеса, тъй като неучастието им би довело до накърняване правото им на защита. Счетено е, че доводите за възникнали между жалбоподателя и починалата страна облигационна връзка са неотносими към проверката на правилността на извършените от първоинстанционния съд процесуални действия.
В частната касационна жалба подробно е мотивирано каква е правната същност на всяко от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Изложените принципни съждения са свързани единствено с въпроса дали следва да се приложи нормата на чл.229, ал.1, т.2 ГПК или правилата на чл.226-228 ГПК за прехвърляне на спорното право и заменяне на страните, който е обоснован с твърдението на касатора, че Б. Ф. му е прехвърлил дела си от процесния недвижим имот. Поставеният въпрос е неотносим към настоящия процесуално правен спор. По делото липсват каквито и да било данни за осъществено в хода на процеса прехвърляне на вещни права от процесния недвижим имот в изискуемата от чл.18 ЗЗД форма, нито е налице искане от ищеца и съгласие от ответниците за замяна на страна. Релевантно е задължителното другарство на всички лица, за които се поддържа, че притежават права в съсобствеността на делбения имот и съответно възможните процесуални действия при смърт на някой от конституираните в процеса съделители, но касаторът не е изложил съображения по тези въпроси, нито по същите е налице произнасяне в приложените две определения на Окръжен съд-Велико Т.
В обобщение с оглед липсата на доводи относно релевантните за изхода на частното производство правни въпроси следва, че не е налице нито една от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11 от 7.01.2010 г. по ч.гр.д. № 1055/2009 г. на Окръжен съд- Р.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: