О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 27.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5165/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. П.,подадена чрез процесуалния му представител адв.В.С., против въззивно решение от 26.03.2013 г. по гр.д.№ 2179/2012 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 21.09.2011 г. по гр.д.№ 37035/2010 г. по описа на Софийски районен съд в частта му,с която са отхвърлени исковете,като погасени по давност с правно основание чл.422,ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ за разликата над 2181,14 лв. до 5678,90 лв.и за периода м.12.2005 год-м.02.2007 год.,а иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86,ал.1 ЗЗД за разликата над 585 лв. до 1725,34 лв. и за периода 01.02.2006 г.-м.02.2007 год.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи основанието на чл.280 ал.1,т.3 ГПК по процесуалноправните въпроси – съществува ли процесуално задължение въззивният съд при наличието на повече от една въззивна жалба против решението на първоинстанционния съд да разгледа и обсъди възраженията и оплакванията на всички постъпили против това решение жалби; има ли процесуално задължение въззивният съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси,посочени в съответната жалба;ако такова задължение съществува представлява ли непроизнасяне по една от постъпилите въззивни жалба съществено процесуално нарушение,като се твърди,че разпоредбата на чл.269,изр.2 ГПК е сравнително нова и по приложението й не е налице достатъчно богата съдебна практика,а именно от действителното и точно съдържание на разпоредбата следва да се изведат и отговорите на поставените въпроси.
Ответникът по касация не представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взима становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела за основателно възражението на ответника/сега касатор/ за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на процесните вземания,след като е съобразила задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 год. на ОСГКТК на ВКС,относно понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД и приложението на чл. 114, ал. 1 ЗЗД в този случай, а именно,че давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главници/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни /те са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/,поради което за всяка една от претендираните главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. В този смисъл и доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било депозирано на 29.04.2010 год. /арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/, то вземанията за главници, които се отнасят за периода от м.декември 2005 год. до м.февруари 2007 год. включително, са погасени по давност. При определяне размера на дължимите от ответника суми е взел предвид действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвиждаща, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни ,след изменението на ЗЕ /ДВ, бр.74/2006 год./, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация.Задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. Съгласно действалите през исковия период Общи условия, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът следва да издаде за отчетния период данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното и действително потребено количество топлинна енергия.Когато при изравнителната сметка се установи, че платената на купувача сума е по-голяма от дължимата,то платената в повече сума, по желание на купувача се възстановява от продавача или се приспада от дължимата сума за следващия период.В отклонение от горепосочените правила, след изготвяне на изравнителните сметки, включително и при липсата на компенсаторно изявление, ищецът е приспаднал сумите за връщане на абоната не от задължения за отчетния период или за следващия отчетен период, а към стари такива, които предхождат исковия период.Не са ангажирани каквито и да е доказателства, че страните са договорили правила за начисляване на задълженията за стойността на доставената топлинна енергия, респ. правила за прихващане, различни от тези в Общите условия от 2005 год. В този смисъл извършената от ищеца „корекция” на месечни вноски – равни или прогнозни, със задна дата е непротивопоставимо на потребителя /ответника/.Възможността да се осъществи погасяване на стари задължения със сумата в повече от изравнителните сметки е била установена едва с Общите условия от 2008 год. , приложими само по отношение на възникналите след влизането им в сила вземания от изравнителния резултат. Съответно изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия,т.е. наличието на изравнителни суми в полза на ищеца, установени безспорно по размер, води до дължимост в по-висок размер на задълженията за топлинна енергия за съответните отоплителни сезони, които се включват в исковия период. Съобразно така определените правила съдът правилно е определил размера на дължимите от ответника суми ,а именно – към сбора от дължимите прогнозни вноски за периода от м.март 2007 год. до м.април 2009 год. е добавил дължимите непогасени изравнителни вноски и съответно е приспаднал сумите за връщане на абоната.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в приложението на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК . Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ обосновава извод, че не е налице общата предпоставка на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: в изложението липсва не само формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, но и конкретизация и обосновка на специфичните предпоставки , поддържани от касатора. Поставените процесуалноправни въпроси не са разглеждани и обсъждани от въззивната инстанция и по тях не е давано правно разрешение.Формираните крайни изводи по съществото на спора не са обусловени от техния отговор.Въззивният съд се е произнесъл само по жалбата на противната страна,тъй като въззивната жалба на касатора не е била предмет на разглеждане.Последната е била върната с влязло в сила разпореждане на първоинстанционния съд,поради неотстраняване на констатираните й нередовности.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.03.2013 г. по гр.д.№ 2179/2012 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: