Р Е Ш Е Н И Е
№120
София.01.07.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 21/2009 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. И. от гр. Г., действащ като Е. с фирма „Г”, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 179 от 26.09.2008 г. по в.гр.д. № 171/2008 г. на Габровския окръжен съд, с което след отмяна на решение № 143 от 15.04.2008 г. по гр.д. № 1097/2007 г. на Габровския районен съд, е отхвърлен предявения срещу ПК”Н”, с. Г. иск за сумата 7 200 лева, на основание чл.59 ЗЗД.
С определение № 155 от 17.03.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решението, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК – разрешени материалноправни въпроси, свързани с правата на държателя – подобрител и по конкретно: когато страните по наемното правоотношение не са уговорили заплащане от страна на наемателя на разходите за ремонт в наетия обект, направени от наемателя с цел привеждането му в състояние, годно за предназначението на обекта – бар-дискотека, какви са правата на наемателя и може ли при прекратяване на наемното правоотношение да се претендира стойността на подобренията съобразно правилата на неоснователното обогатяване. Констатирано е, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на Върховния съд – ТР № 85/1968 г. на ОСГК за приложение института на неоснователното обогатяване в отношенията на наемателя с наемодателя при направени разходи за подобрения в наетия имот. В цитираното Тълкувателно решение е прието, че тези отношения принципно се уреждат от наемния договор, а при липса на договор, респ. конкретни уговорки, следва да се вземат предвид правилата при водене на чужда работа без пълномощие или въз основа на неоснователното обогатяване.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се, че не са преценени прецизно събраните по делото доказателства относно характера на извършените от наемателя – касатор ремонти в обекта, които са се наложили с оглед естеството и предназначението му, като е направено и неправилно тълкуване на договорни клаузи, които са относими само към задължението за извършване на текущи ремонти. Правят се доводи за несъобразяване на техническата експертиза относно вида на извършените от наемателя строително-монтажни работи, които нямат текущ характер, а обслужват изцяло наетия обект съобразно уговореното с договора предназначение – бар-дискотека.
Ответникът по касация – Потребителна к. „Н”, с. Г., представлявана от председателя Л. Н. П. , чрез процесуалния си пълномощник, счита въззивното решение за правилно. По съображения, подробно развити в писмен отговор и защита, е направено искане за оставяне в сила на решението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да отхвърли изцяло исковата претенция, след отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че отношенията между страните не следва да се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване, а въз основа на клаузите по сключения договор за наем, в който безспорно са отчетени разходите, които наемателят ще направи за своя сметка. По отношение на подписаното от страните споразумение на 28.07.2006 г. – при прекратяване на наемното правоотношение, е направен извод за липса на приемане на направеното от наемателя волеизявление за прихващане на дължимия наем и консумативни разноски със стойността на подобренията в наетия имот.
Решението е неправилно поради нарушения на материалния закон – чл.230 ЗЗД, чл.20 ЗЗД, довели до необоснованост на изводите за недължимост на претендираните средства за подобрения в процесния имот.
Безспорно е установено по делото наличието на облигационна обвързаност между страните за периода 01.02.2000 г. – 28.07.2006 г. по договор за наем на недвижим имот, собственост на ПК „Н” – с. Г., с уговорено предназначение на имота – за бар –дискотека. Спорът е относно правата на Е. – наемател за извършени в наетия обект подобрения.
Видно от представения писмен наемен договор е, че наемодателят при подписването на договора се е задължил да предаде недвижимият имот в състояние, отговарящо на ползването му, а именно: „Б”/ раздел ІІІ, т.2/. Независимо от изричната клауза за съставяне на приемо-предавателен протокол, в инстанционното производство не е представено това писмено доказателство. Такъв протокол е съставен само по отношение на допълнително предоставеното за ползване оборудвано кухненско помещение / анекс от 01.09.2004 г./ Същевременно, по делото са събрани непротиворечиви гласни доказателства, че към момента на предаване на имота за ползване, той не е отговарял на изрично определеното в договора предназначение, което е наложило извършването на редица основни ремонтни дейности, свързани не само с външно ремонтиране/поправка на покрива преди хидроизолацията, изработване на тухлена зидария – външни стени и предпазни решетки от бетонна стомана/, но и вътрешно обновяване/изграждане и изработване на 10 броя сепарета/. Категорично е установено, че всички средства за труд и материали са осигурени от наемателя, като по делото не са събрани доказателства за противопоставяне от страна на кооперацията – наемодател за извършване на подобренията.
При постановяване на въззивното решение, не е отчетено, че извършвайки тези разходи, установени по размер от техническата експертиза, ищецът всъщност е изпълнил задължението на наемодателя да предаде наетата вещ в надлежно състояние, отговарящо на предвиденото ползване. Независимо от диспозитивния характер на разпоредбата на чл.230, ал.1 ЗЗД според която вещта следва да се предаде в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета, това задължение на наемодателя е възпроизведено и в цитираната по-горе договорна клауза, но при доказано в процеса неизпълнение от страна на кооперацията. В тази насока следва да се отчетат и признанията на ответника по касация, обективирани във въззивната жалба. Действително, в раздел ІV, т.3 от договора е предвидено, че наемодателят се задължава да плаща за своя сметка разходите по извършване на всички текущи ремонти в това число и всички подобрения, извършени от него, в това число и хидроизолация на покрива до 30.08.2000 г. Тази клауза е тълкувана неправилно от въззивната инстанция, без да са съобразени законовоустановените в чл.20 ЗЗД критерии при тълкуване на договорите. Не е отчетено, че подобренията не може да се квалифицират като „текущи ремонти”, което препятства извода, че те са в тежест на наемателя – държател на имота за срока, през който е налице облигационна обвързаност между страните и затова е неприложима разпоредбата на чл. 231 , ал.1 ЗЗД, нито са налице повреди, които да са се появили през време на ползването на имота от Е. – наемател, за които би била приложима ал.2 на чл.231 ЗЗД. Тази договорна клауза е тълкувана неправилно от въззивната инстанция, без да се вземат предвид останалите уговорки относно задълженията на наемодателя, действителната обща воля на страните, обективирана в договора и неговата цел. Дори и да се приеме, че в тежест на Е. е възложено извършването на хидроизолация на покрива, това е извън предмета на делото. Напълно необоснован е и направеният от съда извод, че размерът на наема е бил съобразен със задълженията на наемателя да направи разходи за имота за своя сметка.
Настоящият съдебен състав, след като съобрази изложеното по-горе и вече постановените решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК по формулирания материалноправен въпрос, който е от значение за делото – Р. № 571/ 14.10.2008 г. по т.д. № 313/2008 г., І т.о. и Р. № 34/ 02.04.2009 г. по т.д. № 683/2008 г., ІІ т.о. , намира, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на наемодателя за заплащане обезщетение на наемателя за направени разходи, с които наемодателят се е обогатил за сметка на наемателя. Съгласно неоспорената техническа експертиза, като се вземе предвид размера на заявената искова претенция, кооперацията следва да бъде осъдена да заплати сумата 7 200 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 07.08.2007 г.
Неоснователно е правопогасяващото възражение за изтекла давност, тъй като петгодишният давностен срок започва да тече от момента на предаване на имота след прекратяване на наемния договор, който е и момент на получаване на престацията.
Предвид горното, въззивното решение като неправилно следва да се касира, като с оглед правомощията на ВКС по чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК, се постанови ново решение по съществото на спора за уважаване на иска в посочения размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, с присъждане на разноски по делото в полза на касатора в общ размер на 1004 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 179 от 26.09.2008 г. по в.гр.д. № 171/2008 г. на Габровския окръжен съд, вместо което постановява:
ОСЪЖДА Потребителна к. „Н”, с. Г., община Г. да заплати на П. С. И. от гр. Г., действащ като Е. с фирма „Г”, сумата 7 200/седем хиляди и двеста/ лева, на основание чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва от 07.08.2007 г. до окончателното плащане на главницата и сумата 1 004/хиляда и четири/ лева – разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: