О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 06.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 527/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Й. К., К. И. З., Г. П. Д., В. Д. Б. и Н. Д. Д. чрез пълномощника им адв.С. К. В. срещу решение № 240/21.4.2010 г по гр.дело № 488/2008 г, с което е обезсилено решение № 938 от 15.2.2007 г по гр.дело № 298/2005 г по описа на районен съд [населено място], поради недопустимост на предявения иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ и е прекратено производството по делото.
В касационната жалба се подържа, че решението противоречи на трайната практика на ВКС, съгласно която при наличие на влязло в сила решение на ОС” Земеделие”, заинтересованите страни могат да поискат при условията на чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ да бъдат променени лицата, в чиято полза е издадено решението за възстановяване.Поради това за наследниците на общия наследодател е налице правен интерес от предяване на иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, въпреки че от тяхно име няма подадено заявление за възстановяване правото на собственост.
В изложението на основания по чл.280 ГПК касаторите сочат, че по въпроса за допустимостта на иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и с практиката на съдилищата по сходни казуси, а освен това този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото-основания по чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 от ГПК.
Ответната страна взема становище за неоснователност на касационната жалба и за липса на основания за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срок от лица, имащи интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
Предявеният иск е с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
В исковата молба ищците са подържали, че са наследници по закон на бившия жител на [населено място] Б. Д.-починал през 1964 г.Подържат, че наследник на общия наследодател е и ответника Н. И. Д. /починал по време на процеса и заместен от наследниците му В. Н. Д. и Н. Н. И..Първоначалният ответник по делото е следвало да заяви през 1999 г от името на всички наследници, земеделските земи собственост на общия наследодател И. Б. Д..С решение № 1167/27.9.2002 г на ПК Б. на наследниците на И. Д. било признато правото на собственост и възстановени земеделски земи в землището на [населено място].В последствие ищците установили, че някои земеделски имоти не били заявени от ответника за възстановяване в лицето на всички наследници на бившия собственик, а били заявени само от негово име и съответно възстановени на него.Поради това ищците са предявили иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ срещу ответника Н. Д., като обосновават правния си интерес с възможността след уважаването му и на основание чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ да се извърши промяна в лицето на което е възстановено правото на собственост с влязло в сила решение на ПК.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че с решение № 1 Б от 5.1.1999 г на ПК Б. на ответника Н. Д. били възстановени ниви и ливади в землището на [населено място].За тези земеделски имоти ищците подържат, че са принадлежали на общия наследодател И. Б. Д. към момента на обобществяването.По делото не е било спорно, че ищците не са подали заявление до поземлената комисия за възстановяване на процесните имоти на името на бившия собственик.Заявление е било подадено само от Н. Д. и по него е постановено решение за възстановяване на имотите като негова собственост.Предвид горното съдът е приел, че е налице е спор за материално право между сънаследници.За да е допустим иска, предявен по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ следва да е налице правен интерес от предявяването му–висящо производство по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ или възможност за образуването му.Приел е, че когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл.11 от ЗСПЗЗ или както в настоящия случай- предявеният иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ е отхвърлен с влязло в сила решение, не е налице правен интерес от предявяване на иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, поради преклудиране на възможността за образуване на реституционната прокуратура /ТР № 1 по гр.дело № 11/1997 г на ОСГК на ВКС/.
Повдигнатият от касаторите процесуален въпрос се свежда до това допустим ли е иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от част от сънаследниците на общия наследодател срещу друг от сънаследниците, който е заявил възстановяването на земедебските имоти в лично качество и които са му възстановени с решение на Поземлената комисия, при положение, че предявеният от ищците иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ е бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение.
Касаторите са представили решения, с които е прието, че предявеният иск е допустим, тъй като ищците биха могли по реда на чл.14 ал.7а от ЗСПЗЗ да реализират правата, които би създало едно позитивно решение по предявения иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ-решение № 109 от 6.2.2009 г по гр.дело № 391/2008 г на ВКС, Първо ГО, решение № 206 от 5.3.2009 г по гр.дело № 278/2008 г на ВКС, Първо ГО, решение № 599 от 19.6.2009 г по гр.дело № 143/2009 г на ВКС, Трето ГО.
С въззивното решение повдигнатия от касаторите процесуален въпрос е решен в противоречие с представените и цитирани по-горе решения-чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
С оглед на изложеното въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на посоченото основание.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 240/21.4.2010 г по гр.дело № 488/2008 г, с което е обезсилено решение № 938 от 15.2.2007 г по гр.дело № 298/2005 г по описа на районен съд [населено място], поради недопустимост на предявения иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ и е прекратено производството по делото.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите М. Й. К., К. И. З., Г. П. Д., В. Д. Б. и Н. Д. Д. да представят доказателства за внесена държавна по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 30 лв.При неизпълнение в срок касационното производство по жалбата, по която не са изпълнени указанията ще бъде прекратено.
Делото да се докладна приизпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: