5
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 231/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 04.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 231/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 866/10.06.2014 год. по гр.дело № 3250/2013 год. на Варненския окръжен съд, с което е
отменено решението на Провадийския районен съд № 194/24.07.2013 год. по гр.дело № 305/2008 год. в частта му, с която е разпределено на основание чл.32, ал.2 ЗС ползването на дворно място, находящо се в [населено място], съставляващо УПИ № V-629,630 в кв.33 по плана на града с площ от 660 кв.м., при граници: [улица], ПИ с №№ ІІІ-885 и VІ-620; І-жилищен комплекс, между съсобствениците, както следва: [фирма] ЕИК[ЕИК] да ползва частта от описания имот с площ от 137 кв.м., оцветена със жълт цвят на скица – приложена на л.201 от първоинст.дело; С. П. В., Д. И. Е., Д. К. С., Г. К. С., К. Д. П., К. Х. П., К. С. К. и К. М. К., в качеството им етажни собственици на изградената в мястото кооперация, да ползват в общ дял частта от описания имот с площ 151 кв.м., оцветена с розов цвят на скица на л.201 от първоинст.дело, като е постановил съвместно ползване на съществуващия проход към дворното място откъм [улица]с площ от 36 кв.м., защрихован с черни линии на скица към заключението на вещото лице на л.201-първоинст.дело, на основание чл.32, ал.2 ЗС, като вместо него е постановено друго за
разпределяне на основание чл.32, ал.2 ЗС, ползването на дворно място, находящо се в [населено място], съставляващо УПИ № V-629,630 в кв.33 по плана града с площ от 661 кв.м., при граници: [улица], ПИ с №№ Ш-885 и VІ-620; І-жилищен комплекс, между съсобствениците: [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] С. П. В. ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет.3; Д. И. Е. ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет.3; Д. К. С. ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет.3; Г. К. С. ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет.3; К. Д. П. ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет.2; К. Х. П. ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет.2; К. С. К. ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], партер и К. М. К. с адрес [населено място], [улица]-партер, както следва: [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да ползва незастроената част от описания имот УПИ V-629,630, неоцветена, на скицата Приложение 1 от заключението на тричленната СТЕ на л.217 от първоинст.дело;
С. П. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] ет.3; Д. И. Е. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.3; Д. К. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.3; Г. К. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.3; К. Д. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.2; К. Х. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.2; К. С. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], партер и К. М. К. от [населено място], [улица]-партер, всички в качеството им на етажни собственици на изградената в мястото кооперация, да ползват в общ дял незастроената част от описания имот, защрихована със зелени линии на скицата Приложение 1 към заключението на тричленната СТЕ на л.217 от първоинст.дело като скицата приложение 1 на л.217 от първоинстанционното дело към заключението на тричленната СТЕ, приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението.
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите К. С. К. и К. М. К., представлявани от адвокат В. В., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК без да формулират конкретни въпроси.
От ответника по касация [фирма], представлявано от управителя Б. Т. Д. чрез адвокат В. А. Д. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване поради просрочие и липса на формулирани въпроси за това. Претендира за направените по делото разноски.
Останалите ответници по касация С. П. В., Д. И. Е., Д. К. С., Г. К. С., К. Х. П. и К. Д. П. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че дворното място представлява един УПИ, чието предназначение е да обслужва застроените две самостоятелни сгради, едната в режим на етажна собственост, при което е възприет І-ви вариант от заключението на тричленната съдебно-техническа експертиза, който е съобразен с фактическото положение и правата на страните в съсобствеността.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Обжалваното решение не противоречи на представените решения на Върховния касационен съд:
1. Решение № 271/29.03.2010 год. по гр.дело № 3131/2008 год. на трето гражданско отделение в производство по чл.290 ГПК е прието, че когато ползването на общия недвижим имот може да се осъществи от всички съсобственици, съдът избира този вариант на разпределение на ползването на основание чл.32, ал.2 ЗС, който с оглед фактическото състояние на имота не накърнява имуществените права на съсобствениците;
2. В решение № 139/23.03.2010 год. по гр.дело № 4255/2008 год. на второ гражданско отделение в производство по чл.290 ГПК е прието, че при наличие на съсобственост върху дворно място всеки съсобственик съгласно чл.32, ал.2 ЗС може да ползва съсобствения имот според неговото предназначение без да пречи на останалите съсобственици да си служат с имота според правата им;
Решения: № 1098/18.11.2008 год. по гр.дело № 3890/2007 год. на първо гражданско отделение, № 225/28.05.2009 год. по гр.дело № 236/2008 год. на второ гражданско отделение и № 1165/20.10.2008 год. по гр.дело № 5370/2007 год. на пето гражданско отделение са постановени в производство по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, б.”а” ГПК/отм./ и касаят различна фактическа обстановка.
Поради отсъствие на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК касационно обжалване не следва да се допуска, а на ответника по касация присъдят на основание чл.78, ал.3 ГПК направените разноски за адвокатско възнаграждение в размера на сумата 600 лева за настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 866/10.06.2014 год. по гр.дело № 3250/2013 год. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА К. С. К. ЕГН [ЕГН] и К. М. К. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], вх.А, ет.І, ап.2 да заплатят на основание чл.78, ал.3 ГПК на [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Б. Т. Д. адвокатско възнаграждение в размер на сумата 600/шестстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ