О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
С. 01.02.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5895 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. И. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 6572 от 28.09.2015г. по в.гр.д. № 7242 по описа за 2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 20.04.2015г. по гр.д.№ 64911/2014г. на Софийски районен съд, като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски.
Като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, касаторът поставя следните въпроси, по които желае да се допусне касационно обжалване:
1. При едностранно въведена от работодателя промяна на изискванията за образование или квалификация в длъжностната характеристика след възникване и изпълнение на трудовото правоотношение, по кое основание на чл.328 от КТ следва да се прекрати същото – по т.6 или по т.11? Счита, че постановеният акт противоречи на приетото в решения №№ 295 от 9.12.2014г. по гр.д.№ 979/2014г. на ІV г.о. и 207 от 2.10.2014г. по гр.д.№ 2355/2014г. на ІІІ г.о.
2. Налице ли е злоупотреба с право по чл.8 КТ при прекратяване на трудовия договор от работодателя по чл.328 т.6 КТ когато в длъжностната характеристика са въведени нови изисквания за образование и специалност без да са променени длъжността и трудовите функции и без да е установена обективна необходимост за подобно изменение?
3. Чия е тежестта на доказване наличието на обективни причини за въвеждане на изменение в длъжностната характеристика, водеща до прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 т.6 КТ ? и
4. Следва ли работникът/служителят да сочи доказателства за назначен след неговото уволнение друг служител, за да обоснове твърдението си за злоупотреба с право по чл.8 КТ от страна на работодателя, при положение че твърди наличие на злоупотреба поради липса на установени в длъжностната характеристика обективни причини за промяна в изискванията за образование и квалификация?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й. От своя страна се позовава на решения на ВКС с № 1335 от 8.07.2010г. по гр.д. № 978/09г.на ІV г.о., гр.д. № 1716/2000г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 254/2009г. на ІV г.о., гр.д. № 621/2010г. на ІІІ г.о., гр.д. № 686/2010г. на ІV г.о., р.№ 2174 от 9.01.2007г. на ІІІ г.о. Претендира направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение съобразно чл.78 ал.8 ГПК и чл.9 ал.1 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Ищецът е заемал считано от 2008г. длъжността „Главен експерт” в Централно управление, Дирекция „Административно-стопанска дейност”, Отдел „Секретариат, деловодство и архив”в Общинска банка АД. Изискванията за заемането й са били : образование – „висше или средно” и „професионален опит на сходна позиция, доказан с документи за трудов, служебен, осигурителен стаж, извършване на дейност в чужбина.”
На 8.10.2014г. е приета нова длъжностна характеристика /връчена му на 13.10./ в която са променени изискванията за заемане на длъжността като в частта „образование и квалификация” е посочено „висше образование”, изрично са определени специалностите: „А. и документалистика”или „Публична администрация”, или „Бизнес администрация”, или „Библиография”, или „Б.-информационни комуникации”, като е запазено същото изискване за професионален опит : „на сходна позиция, доказан с документи за трудов, служебен, осигурителен стаж, извършване на дейност в чужбина.”
Пред вид факта, че ищецът притежава висше образование, но с различна от посочените в новата длъжностна характеристика специалност /„Технология на влакната и кожите”/, със заповед № 307 от 20.10.2014г. /връчена на същата дата/ е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.6, тъй като „не притежава необходимото образование за изпълняваната работа”.
При тези безспорни факти, въззивният съд е счел извършеното уволнение за законосъобразно, тъй като служителят не отговаря на променените изисквания за професионална квалификация, необходими за изпълняване на работата. Приел е, че доколкото се касае до промяна на изисквания за изпълнение на длъжността, свързани с образование и професионална квалификация, релевантното основание за прекратяване на трудовото правоотношение е по чл.328 т.6 КТ. Посочил е, че преценката за промяната на длъжностната характеристика е в правомощията на работодателя и че същата е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Въз основа на обсъдените доказателства по делото, е достигнал до правния извод, че не е налице злоупотреба с право от страна на работодателя. Посочил е, че обстоятелството, че същият е променил изискванията за заемане на длъжността скоро след като ищеца е бил възстановен от съда на работа, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове злоупотреба, още повече че в случая нововъведените изисквания са подходящи за длъжността.
При тези данни, поставените от касатора въпроси не са от значение за изхода на спора и не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, разяснени в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС. Първият поставен въпрос за коректното правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение – по чл.328 т.6 или т.11 КТ е ирелевантен с оглед факта, че в практиката няма спор, че работодателят има право едностранно да променя изискванията за образование или квалификация в длъжностната характеристика след възникване и изпълнение на трудовото правоотношение и установения принцип, че при наличие на противоречие между текстовата част на заповедта за уволнение и нейното цифрово изражение, от значение за правната квалификация е съдържателната /текстовата/ част, въз основа на която съдът преценя законността му /вж.решение № 746 от 20.01.2011г. по гр.д. № 119/10г. на ІІІ г.о./
Вторият и третият поставени въпроси също не са от значение за изхода на спора, защото в практиката единно се приема, че работодателят може да въвежда с промяна в длъжностната характеристика нови изисквания за образование и специалност без да променя длъжността и трудовите функции, като не е необходимо да установява каква е обективната необходимост, довела до подобно изменение. В този смисъл – наличието на подобни факти по делото не е достатъчно, за да обоснове злоупотреба с право по чл.8 КТ. Злоупотребата не се предполага /обратно – предполага се, че страните действат добросъвестно/, поради което страната, която твърди наличие на такава, носи доказателствената тежест за установяването й. Преценката се прави въз основа на всички ангажирани по делото доказателства и тъй като съставлява правен извод, касаещ съществото на спора, във фазата по допускане на касационно обжалване, настоящият състав не може контролира правилността му.
Четвъртият въпрос, доколкото налага обсъждане на ангажираните по делото доказателства /дали с оглед заявен довод следва да се сочат и допълнителни доказателства/, също не може да бъде обсъждан.
Отделно от гореизложеното, следва да се посочи и че не е налице и посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Посочените от касатора решения не обосновават извод за противоречие на въззивния акт с установената съдебна практика. Решение № 207 от 2.10.2014г. по гр.д.№ 2355/2014г. на ІІІ г.о. е неприложимо, тъй като е постановено при различна от настоящата фактическа обстановка и е по друг правен въпрос. В него е разгледана хипотеза на извършено по чл.328 т.6 КТ уволнение на работник, който още при сключването на трудовия договор не е отговарял на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на длъжността и работодателят въпреки, че е знаел това, го е назначил. В настоящия случай хипотезата е различна. Служителят е назначен на работа съобразно определените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на длъжността и последните по-късно са изменени, в която хипотеза вече няма спор, че работодателят може да прекрати едностранно трудовия договор.
Във второто представено от касатора решение № 295 от 9.12.2014г. по гр.д.№ 979/2014г. на ІV г.о. е направено разграничение между основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 т.6 и т.11 КТ, но същото в случая е ирелевантно – пред вид посоченото по-горе и начинът, по който е поставен първия въпрос.
С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл.78 ал.8 ГПК,вр.чл.9 ал.3 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. в полза на ответната страна следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 500лв.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6572 от 28.09.2015г. по в.гр.д. № 7242 по описа за 2015г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С. И. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място] ж..”К. село” [улица] ет.5 ап.19, съдебен адрес: [населено място] пл.”М.” №1 ет.1 офис 1 адвокат Д. да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] [населено място] район”О.” [улица], представлявана от изпълнителния директор Чакалски сумата от 500лв./петстотин/ лева разноски за юрисконсулско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.