1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
гр. София, 09.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 276 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от К. М. Д. против определение № 306/15.08.2017г. по ч.т.д. № 231/2017г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 318/21.03.2017г. по т.д. № 579/2016г. на Бургаски окръжен съд за прекратяване на производството по делото.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] / с предишно наименование [фирма]/ в депозирания писмен отговор оспорва основателността на частната жалба.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че частният касатор е предявил иск пред Окръжен съд – Бургас против дружеството за признаване за установено по отношение на ответника, че клаузите на чл.2.3 /с/ и /d/, чл.2.2 /d и /е/,чл.2.4/е/, чл.5.2, чл.6.6 от договор за заем бизнес кредит “Б“ от 18.09.2014г. са нищожни, както и че сключеният нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 18.09.2014г. е недействителен. Констатирал е, че по заявление на ответника по иска е била издадена по ч.гр.д. №319/2015г. на Районен съд – Поморие заповед за незабавно изпълнение срещу заемополучателя [фирма] и частната касаторка в качеството й на съдлъжник за заплащане на парични задължения по горепосочения договор за заем. Срещу издадената заповед по чл.417 ГПК не е било подадено възражение в срок от К. Д. след като препис от заповедта и изпълнителния лист са били редовно връчени на длъжника от съдебния изпълнител чрез пълнолетно лице от домашните му – М. И., дъщеря на частната касаторка. БАС е приел, че заповедта е влязла в сила, с което са се преклудирали фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, включително и тези, отнасящи се към действителността на породилото го основание, освен ако не са налице специалните хипотези на чл.424 и чл.439 ГПК. Твърдяната с предявения иск недействителност на договора може да бъде релевирана само в срока по чл.414, ал.2 ГПК, който К. Д. е пропуснала. Неподаването на възражение по чл.414 ГПК срещу заповед за изпълнение, включително такова по чл.423, ал.1 ГПК и непредявяването на иск по чл.424, ал.1 ГПК, в сроковете, съответно по чл.413, ал.2, чл.423, ал.1 и чл.424, ал.2 ГПК, лишава длъжника по договора за заем от възможността да поиска по реда на чл.124, ал.1 ГПК прогласяването му за недействителен. По отношение на въведената с исковата молба нищожност на договора за ипотека върху недвижим имот, с който е обезпечено вземането на заемодателя, въззивният съд е счел, че тя може да бъде само изначална, не и както твърди частната касаторка новонастъпила по смисъла на чл.439, ал.2 ГПК.
След преценка на доводите на частната касаторка в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира следното:
На основание чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай са формулирани следните правни въпроси: 1/ Допустимо ли е неподаването на възражение по чл.414 ГПК срещу заповед за изпълнение, включително такова по чл.423, ал.1 ГПК и чл.424, ал.2 ГПК да лиши третото лице – ипотекарен гарант /по договорна ипотека/ и съдлъжник по договор за заем от възможността да поиска по реда на чл.124, ал.1 ГПК прогласяването на последния за недействителен, както и прогласяване нищожността на договора за ипотека, въз основа на който не е издадена заповед за изпълнение?; 2/ Допустимо ли е нищожни сделки, които по дефиниция са сделки, засегнати от толкова тежък порок, че не могат да бъдат санирани, да продължат да действат в правния мир ?, които частната касаторка въвежда с позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – от значение е за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че за да се прецени дали правните въпроси покриват изискванията към общото и допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК следва да се отчете, че същите са поставени с оглед на предявените два отделни иска: за прогласяване на нищожност на отделни клаузи от договора за заем и за установяване недействителност на договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот.
След съобразяване на съдържанието на конкретно атакуваните клаузи от договора за заем въззивният съд е приел, че същите са релевантни към основанието за възникване на задължението на заемополучателя и на съдлъжника, за което е издадена заповед за изпълнение и срещу която съдлъжника, сега частен касатор, не е подал възражение, поради което и е направен извод за преклудиране на възражението му за нищожност на същите тези клаузи. Следователно БАС не е отрекъл принципната възможност да бъде искано установяване нищожност на един договор, а преклузията на възражението е разгледано само с оглед предметните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, респ. в заповедното производство – на стабилизираната заповед за незабавно изпълнение. Така даденото разрешение е в съответствие с постановките по т.11в и т.11б от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, че в производството по установителния иск по реда на чл.422 от ГПК подлежат на разглеждане всички правоизключващи, правопогасяващи и правоизменящи защитни възражения на длъжниците като е допустимо те да ги въвеждат в предмета на делото. Ето защо защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена заповед за изпълнение, включително и с възражение за недействителност на договора, на който кредиторът основава вземането си по заповедта, е предвидено да се осъществи по реда на подаване на възражение на осн. чл.414 ГПК, след което най-късно в срока по чл.133 ГПК с отговора на исковата молба, ако не ги е обективирал във възражението по чл.414 ГПК, длъжникът следва да направи горепосочените оспорвания. При неподаване на възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК или невъвеждането на тези възражения в предмета на спора с отговора на исковата молба в производството по иска с правно осн. чл.422 ГПК, се преклудира възможността на длъжника да защити правата си в отделно, самостоятелно исково производство. Само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства длъжникът може да оспори вземането по исков ред, съгласно изричната и ясна норма на чл.424, ал.1 ГПК. Съгласно приетото в мотивите на т.6 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в случаи като процесния – когато длъжникът твърди, че изобщо не е могъл да подаде възражение поради ненадлежно връчване на заповедта, налице е хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК и редът за защита е чрез подаване на възражение пред въззивния съд. В допълнение следва да се съобрази и задължителната практика, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК : Решение №380/15.10.12г. по гр.д.№1015/11г. на ВКС, IV г.о. и Решение №198/10.08.15г. по гр.д.№5252/14г. на ВКС, IV г.о., според която непредявените възражения се преклудират от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, както и ако са били предявени. По предявен ревандикационен иск, ако ответникът е направил възражение, че е придобил имота по сделка, преклудираните в първото заседание по делото реплики за недействителност на сделката не могат да бъдат предявени по-късно с иск в отделно производство. Постановеното решение по такъв иск е недопустимо.
Следователно по отношение на установителния иск за прогласяване за нищожни на отделни клаузи от договора за заем макар и да са осъществени предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК по поставените два въпроса, не е изпълнено въведеното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предвид съществуващата цитирана по-горе задължителна практика на ВКС, която не се нуждае от промяна поради неточно тълкуване или от осъвременяване с оглед настъпила законодателна промяна или изменение в обществените условия, както и не са налице неясни, неточни или непълни норми, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството или обществените условия промени.
В частта, с която е прекратено производството по иска за установяване недействителност на договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване по първия въпрос относно възможността ипотекарен длъжник да се защити с този иск, ако срещу него в качеството му на съдлъжник е била издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на договор за заем с нотариална заверка на подписите и той не е подал възражение по чл.414 ГПК. Освен общото основание е осъществено и допълнителното по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е налице създадена задължителна съдебна практика по него. Настоящият състав намира, че с оглед гореизложените съображения неподаването на възражение от страна на длъжника по реда на чл.414 ГПК преклудира възможността в отделно производство, последният да предяви иск срещу кредитора, с който да оспори съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. При твърдение за недействителност се оспорва възникването на вземането въз основа на основанието заявено в заповедното производство, респ. обективирано в документа по чл.417 ГПК, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение. В случай, че заповед за незабавно изпълнение е издадена за вземане, произтичащо от договор с нотариална заверка на подписите, на осн. чл.417, т.3 ГПК, извън предмета на спора по чл.422 ГПК остават възраженията на длъжника, отнасящи се до реалните обезпечения на същото това вземане /включително за недействителност на учредяването им/, тъй като те не представляват основание за възникване на вземането по заповедта. В отделно производство съдлъжник, срещу който по реда на чл.417, т.3 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение за вземане въз основа на договор за заем, е допустимо да предяви иск за установяване недействителност на договора за учредяване на ипотека, който го легитимира и като ипотекарен гарант по отношение на вземането на кредитора срещу кредитополучателя по договора за заем.
В настоящия случай въззивният съд не е съобразил, че частната касаторка се явява едновременно съдлъжник по договора за заем, въз основа на който е била издадена заповед за незабавно изпълнение и ипотекарен гарант – трето лице, което е обезпечило задължението на заемополучателя [фирма] с учредяване на договорна ипотека върху свой личен недвижим имот. В качеството си на ипотекарен гарант тя има право на защита чрез предявяване на самостоятелен иск за установяване недействителност на договорната ипотека независимо дали е подала възражение, т.е. дали е оспорила съществуването на обезпеченото с ипотека вземане чрез възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение на това вземане.
Горното налага извод за недопускане на касационно обжалване на частната касационната жалба в частта, касаеща прекратяване на производството по иска за прогласяване за нищожни на отделни клаузи от договора за заем и отмяна на обжалваното въззивно определение в частта относно иска за установяване недействителност на договор за учредяване на ипотека.
По изложените съображения, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 306/15.08.2017г. по ч.т.д. № 231/2017г. на Бургаски апелативен съд в частта, с което е потвърдено определение № 318/21.03.2017г. по т.д. № 579/2016г. на Бургаски окръжен съд в частта за прекратяване на производството по иска за установяване на недействителност на договор от 18.09.2014г. за учредяване на ипотека.
ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по горепосочения иск.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 306/15.08.2017г. по ч.т.д. № 231/2017г. на Бургаски апелативен съд в частта, с което е потвърдено определение № 318/21.03.2017г. по т.д. № 579/2016г. на Бургаски окръжен съд в частта за прекратяване на производството по иска за прогласяване нищожност на клаузите на чл.2.3 /с/ и /d/, чл.2.2 /d и /е/, чл.2.4/е/, чл.5.2, чл.6.6 от договор за заем бизнес кредит “Б“ от 18.09.2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: