О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
[населено място], 08.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2284 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Подадена е молба от [фирма], чрез пълномощника адв. В. за допълване на определение № 123/14.03.2018г. по т.д. № 2284/2017г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските.
В молбата се излага, че в отговора на касационната жалба ответникът е направил искане за присъждане на съдебни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор. Представени са и писмени доказателства за извършване на разноските – платежно нареждане и фактура. Иска се допълване на определението на ВКС с присъждане на сторените разноски за касационна инстанция.
Ответникът по молбата – Столична община, не изразява становище по същата.
ВКС констатира следното:
Производството по т.д.№ 2284/2017г. на ВКС, I т.о. е било образувано по касационна жалба на Столична община срещу решение № 1350/14.06.2017г. по т.д. № 1149/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е отменено решение от 19.12.2015г. по гр.д. № 1231/2015г. на Софийския градски съд, I – 5 състав и вместо него е постановено друго за осъждане на касатора да заплати на [фирма] на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата 81 236,69 лв., представляваща неизплатена част от възнаграждение за обществен превоз на пътници по градска автобусна линия № 27 по договор № РД-56-1067 от 24.10.2007г. за периода 01.10.2012г. до 31.12.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.09.2015г. до окончателното ? изплащане, както и сумата от 22 889,96 лв., представляваща законната лихва за забава за всяко месечно вземане от главницата за периода от 21-во число на следващия месец до 29.05.2015г., както и разноски в размер на 10 870,92 лв.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмения си отговор е оспорил основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поискал е присъждане на разноски за изготвяне на отговор в размер на 1874,28 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Състав на Първо търговско отделение на ВКС е постановил определение № 123/14.03.2018г. по т.д. № 2284/2017г., с което не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 1350/14.06.2017г. по т.д. № 1149/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи:
С оглед изхода от спора по т.д. № 2284/2017г. на ВКС, I т.о. в полза на [фирма] се дължат сторените от него разноски за защитата му срещу касационната жалба, ако извършването на същите е доказано. С отговора на касационната жалба са били представени фактура, издадена от Адвокатско дружество „Конечна и Заха“ за адвокатско възнаграждение в размер на 1874,28лв. за изготвяне на отговор на касационна жалба срещу решение по в.т.д. № 1149/2017г. на САС и платежно нареждане за извършен от [фирма] по сметка на адвокатското дружество превод на същата по основание и размер сума.
Видно от приложеното към първоинстанционното производство пълномощно ищецът [фирма] е упълномощило за процесуално представителство по делото до приключването на спора на всички инстанции поотделно адв.И., адв.Й. и адв. В.. Към датата на постановяване на определението по чл.288 ГПК / 14.03.2018г./ липсват индиции, че посочените адвокати са обединили дейността си в адвокатско дружество, както и не са налице доказателства, че договор за предоставяне на правна защита и съдействие е сключен между страната и адвокатско дружество „Конечна и Заха“ по реда на чл.71 ЗАдв. Едва с подаване на молбата по чл.248 ГПК дружеството е представило пълномощно, с което упълномощава Адв.дружество „Конечна и Заха“, като пълномощното носи дата 15.03.2018г., т.е. след постановяване на акта, с който е приключило касационното производство. На осн. чл.81 ГПК съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските в акта, с който приключва производството в съответната инстанция. Следователно искане за присъждане на разноски и доказателства за извършването им могат да бъдат заявявани, респ. събирани до края на последното по делото заседание. В хипотезата на чл.288 ГПК това е датата на закритото заседание за произнасяне по допускането на касационно обжалване. Доказателства в изложения смисъл до посочения релевантен момент не са били ангажирани.
Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от [фирма] за допълване на определение № 123/14.03.2018г. по т.д. № 2284/2017г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: