О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1200
С., 12.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.773 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №138 от 08.04.11г. по гр.д.№147/11г. на Благоевградския окръжен съд, след частична отмяна на решение №9204 от 14.12.10г. на Благоевградския районен съд, е бил отхвърлен предявеният от В. С. И., И. Т. И. и А. И. И. срещу Е. Д. Т. иск по чл.109 от ЗС – за премахване на бетонна плоча, чрез която се възпрепятства достъпът на ищците до мазето в триетажната жилищна сграда в [населено място], [улица] за възстановяване на съществуващото преди това положение, като им се осигури свободен достъп до зимничния етаж.
Въззивният съд е приел, че ищците и ответниците притежават самостоятелни обекти в сграда-етажна собственост. Ищците са собственици на жилището на втория етаж, а ответницата – на магазин на първия етаж, обособен чрез две последователни преустройства и промяна на предназначението, извършени съответно през 1994г. от праводателя на ответницата и през 2006г. от самата ответница. Прието е за установено, че през 1994г. праводателят на ответницата е направил подова бетонна плоча на първия етаж, на мястото на съществуващия гредоред, включително и в преградената от него обща част на сградата – пространство под стълбищната клетка, водеща нагоре към втория и третия етаж. В това пространство не е съществувала стълба към зимничните помещения, затова и бетонирането на пода не е прекъснало такъв един достъп. Входът към мазетата е откъм двора на сградата. Затова ответницата, като настоящ собственик на първия етаж, нито е създала, нито поддържа противоправно състояние, препятстващо достъпа до мазетата откъм вътрешната стълба. Но дори да е имало такъв вътрешен достъп, искът за възстановяването му е неоснователен. Като се е позовал на заключенията на вещите лица въззивният съд е приел, че разбиването на бетонната плоча с цел свързване на първия етаж с мазетата през вътрешното стълбище ще бъде увреждащо за сградата, тъй като ще засегне здравината на конструкцията и. Прието е, че съдът не може да допусне такова въздействие по реда на чл.109 от ЗС, както е посочено и в решение №83/15.03.10г. по гр.д.№229/10г. на ВКС, ІІ ГО, постановено в производство по чл.290 от ГПК.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. Те се оплакват срещу това, че съдът служебно е повдигнал въпроса за застрашаващото въздействие върху сградата на едно бъдещо преустройство, което има за цел да възстанови съществувалото преди това положение. Този въпрос не бил поставен в писмения отговор на исковата молба. Той бил и ирелевантен за спора, при установено противоправно възпрепятстване на жалбоподателите да упражняват правото си на собственост.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следните въпроси:
1. Задължен ли е съдът служебно да установява обстоятелството дали премахването на извършено преустройство или част от него ще наруши целостта и сигурността на сградата и доколко е свързано с рискове за увреждане. Позовават се и на решение №537 от 19.06.09г. по гр.д.№588/08г. на ВКС, четвърто гр.отд., в което имало изразена принципна позиция по въпроса. 2. Какви са правомощията на въззивната инстанция, при положение, че докладът на първоинстанционния съд по чл.146 от ГПК е формален и не отговаря на изискванията на закона и може ли въззивната инстанция да се произнася по нови обстоятелства, без те да са наведени от ответника в отговора на исковата молба или във въззивната жалба. По този въпрос имало постановени противоречиви решения на ВКС – решение №572 от 22.06.10г. по гр.д.№2031/09г. на първо гр.отд. и решение №700 от 06.12.10г. по гр.д.№304/10г. на трето гр.отд.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК /неправилно квалифицирано от жалбоподателите по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК / се поддържа по следните въпроси:
1. Налице ли е поддържане на противоправно състояние от собственика на първия етаж – противоречие с решение №683/19.01.10г. по гр.д.№2102/08г. на първо гр.отд.;
2. За предпоставките за уважаване на иска по чл.109 от ЗС – противоречие с решение №1818/13.11.02г. по гр.д.№2183/01г. на четвърто гр.отд. и ТР №31/84г. на ОСГК на ВС.
Ответницата Е. Д. Т. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания за допустимост на касационното обжалване.
Първият от поставените въпроси се свежда до това дали при правоприлагането съдът може служебно да повдига определени въпроси, които не са поставени от страните, но са възникнали в хода на делото, най-често при приемане на заключения на вещи лица. Няма съмнение в съдебната практика, а и това е разяснено в т.10 на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, че когато съдът не разполага със специални знания, които са необходими за правилното разрешаване на правния спор, той може и служебно да допусне експертиза, за да основе решението си на заключението и. Това разрешение, дадено при действието на ГПК /отм./, следва да се прилага и при сегашния ГПК от 2007г., тъй като няма някакви различия в правната уредба по този въпрос. След като съдът може служебно да допусне експертиза, на по-голямо основание той може да зачете експертното мнение по въпрос, който страните не са въвели процесуално, стига той да е свързан с изясняване на фактическите обстоятелства по делото и правилното разрешаване на правния спор. Съдебната практика е ориентирана към такова разбиране и не е необходимо постановяване на решение по чл.290, вр.чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, за да бъде то затвърдено. По тази причина не се налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос. По прилагането на чл.109 от ЗС, в хипотеза, при която премахването на извършеното строителство може да доведе до увреждане на други обекти в сградата, има задължителна практика на ВКС, на която въззивният съд се е позовал – решение №83 от 15.03.11г. по гр.д.№229/10г. на второ гражданско отделение. Това решение не е изолирано, както неправилно считат жалбоподателите, то следва да се съобразява от съдилищата във всички случаи, при които възниква въпросът дали възстановяването на предишното състояние по реда на чл.109 от ЗС не крие рискове за вещта, като този въпрос може да бъде поставен и служебно от съда, доколкото е свързан с прилагането на правната норма и изисква специални знания, с каквито съдът не разполага. Решение №537 от 19.06.09г. по гр.д.№588/08г. на ВКС, четвърто гр.отд., на което са се позовали жалбоподателите, е постановено при съвсем различни обстоятелства и поставя друг въпрос – за невъзможността да бъдат обсъждани възражения, преклудирани в предходен процес между страните. Този въпрос не се поставя по настоящото дело.
Вторият въпрос е за задълженията на въззивната инстанция, когато констатира непълен доклад на първоинстанционния съд по чл.146 от ГПК. Този въпрос също не се поставя по настоящото дело, тъй като районният съд е спазил чл.146 от ГПК. Възможността въззивният съд да зачете експертно заключение по въпрос, който не е бил въведен от ответника с отговора на исковата молба и с въззивната жалба, е обсъдена по-горе в настоящото определение и не е необходимо по този въпрос да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Не слеледва да се допуска касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Въпросът дали е налице поддържане на противоправно състояние от собственика на първия етаж е пряко свързан с фактите по настоящото дело, затова не може да се твърди, че той е разрешен по различен начин с друго съдебно решение по друго дело, по което има други факти. Противоречивата съдебна практика може да възникне по абстрактни правни въпроси, но не и по такива, отговорът на които зависи от фактическата обстановка по делото.
И на последно място – по въпроса за предпоставките за уважаване на иска по чл.109 от ЗС няма противоречие между въззивното решение и посочената от жалбоподателите съдебна практика. В ТР №31/84г. на ОСГК на ВС и решение №1818/13.11.02г. по гр.д.№2183/01г. на четвърто гр.отд. са посочени общи предпоставки за уважаване на негаторния иск. Когато обаче са налице особености на конкретния случай, изразяващи се във възможност да се постигне увреждащо въздействие върху вещта при уважаване на този иск, се прилага разрешението, дадено с решение №83/15.03.10г. по гр.д.№229/10г. на ВКС, ІІ ГО, на което се е позовал и въззивният съд.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №138 от 08.04.11г. по гр.д.№147/11г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: