О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1200
София, 15.12.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
В. МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 908 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Х. К., чрез пълномощника му адвокат А. С., против решение № 395 от 22.03.2010 г., постановено по гр.д. № 3366 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставено в сила решение № 1953 от 13.07.2009 г. по гр.д. № 2001/2004 г. на Районен съд-Пловдив за обявяване за окончателен на предявения в съдебно заседание на 23.04.2009 г. проект за разделителен протокол за делба на земеделски земи и отхвърляне на предявената от Р. Х. К. против Е. Б. В., Й. Б. Я., Й. Р. А., Г. И. Р. и М. Р. А. претенция по чл.12, ал.2 ЗН за присъждане увеличението на наследството, за което прекия му наследодател Х. Р. К. е допринесъл приживе на общия наследодател Р. Х. К..
Ответниците по касационната жалба Е. Б. В., Й. Б. Я., Й. Р. А., Г. И. Р. и М. Р. А. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски, а М. Т. К. не е изразила становище.
В касационната жалба се поддържат същите доводи, с които е бил сезиран въззивния съд. При постановяване на решението си Пловдивския окръжен съд е установил, че в проекта за разделителен протокол са включени имотите – нива от 12.6 дка и нива от 8.5 дка – които са допуснати до делба с решение № 102 от 11.07.2007 г. по гр.д. № 2001 от 2004 г. на районния съд. Прието е, че с това решение е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на лицата, между които ще се извърши делбата, при какви квоти и за кои имоти, а съответно възраженията на Р. К., че липсва съсобственост и не следва да се поделя имота от 8.5 дка, са преклудирани. По отношение претенцията по чл.12, ал.2 ЗН, основан на твърденията, че Х. К. е внесъл на 8.05.1946 г. сума от 200000 лв. за погасяване на кредит на общия наследодател Р. К., са изложени съображения, че от една страна не е доказано приносът да е направен приживе на общия наследодател, доколкото наследството му е открито на 17.02.1946 г., а от друга страна имотът, за който е бил теглен кредитът не е един от процесните.
Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Счита, че съдът е разгледал съществен материалноправен въпрос относно собствеността на включените в проекта за делба имоти, като решението му противоречи на решение № 2613/05 от 23.01.2007 г. по гр.д. № 2140/2004 г., ВКС, ІV г.о., с което е уважен предявения само от Е. Б. В., Й. Б. Я. и Й. Р. А. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на нивата от 8.5 дка общо за 2/5 ид.ч. Обосновал е поставения въпрос с твърдението, че съдът е извършил делба не на заявената от името на наследниците на Р. К. нива от 8 дка в м.”Кабата”, а на друга нива, собствена само на Х. К., в която останалите съделители нямат права. Въпросът е неотносим към релевантните при извършване на делбата факти и правни норми. От една страна оспорването на наличие на съсобственост е преклудирано с решението по извършване на делбата, а от друга страна от данните по делото е видно, че е извършена делба именно на имота от 8.5 дка, който е индивидуализиран с решението по допускането на делбата. Въпросите между кои лица, върху кой имот и при какви права е налице съсобственост са разгледани с решение № 102 от 11.07.2007 г. по гр.д. № 2001 от 2004 г. на Пловдивския районен съд, а не с атакуваното в настоящото производство решение.
По отношение произнасянето на съда по иска по чл.12, ал.2 ЗН, касаторът поддържа, че е налице противоречие с решение № 311/31.03.1992 г. по гр.д. № 952/1992 г., І г.о. С посоченото решение се дава тълкуване как се присъжда увеличението на наследството по чл.12, ал.2 ЗН – сънаследникът може да иска целия имот, ако приносът му е равен на стойността му и съдът е обвързан от искането и не може да присъжда парична стойност на приноса вместо имота, като при искане за присъждане на конкретен имот се взима предвид само приносът за него, но не и приносът за останалите имоти. Въззивното решение съответства на даденото разрешение, доколкото съдът е приел, че искът не неоснователен, тъй като твърдения принос не е свързан с имотите, предмет на делбата.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение на Пловдивския окръжен съд. Касаторът следва да възстанови направените от ответниците по жалбата разноски за настоящото производство в размер на 300.00 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 395 от 22.03.2010 г., постановено по гр.д. № 3366 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА Р. Х. К., ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на Е. Б. В., ЕГН xxxxxxxxxx, Й. Б. Я., ЕГН xxxxxxxxxx, Й. Р. А., ЕГН xxxxxxxxxx, Г. И. Р., ЕГН xxxxxxxxxx и М. Р. А., ЕГН xxxxxxxxxx разноски за настоящото производство в размер на 300.00 /триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: