О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1200
гр. София 28.10.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 20 октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4427 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Т. В. А., чрез адв. Г. Н. срещу решение № 54/08.04.2014 г. по в.гр.дело № 101/2014 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 474/19.11.2013 г. по гр.дело № 858/2012 г. на Окръжен съд [населено място], с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката Т. В. А. срещу [фирма] [населено място] и Д. С. Я. от [населено място] иск за установяване несъществуването на ипотечното право на първия ответник [фирма], произтичащо от нищожен поради липса на предписана от закона форма договор за ипотека върху собствени на ищцата два недвижими имоти – апартамент № 8 с идентификатор 72624.626.1020.3.15 и апартамент № 9 с идентификатор 72624.626.1020.3.16, двата в [населено място], [улица], ет.4 в сграда № 3, сключен с нот.акт № 21/2008 г. за обезпечаване кредит на втория ответник Д. С. Я., тъй като нотариалния акт е извършен от помощник-нотариус, без да са налице предпоставките на чл.46,ал.1 ЗННД за заместване на нотариуса.
Мотивираните в касационната жалба основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. валидно ли е нотариалното действие, извършено от помощник-нотариус по удостоверяване на сделки, които по силата на чл.40,ал.1 Закона за нотариуса и нотариалната дейност/ЗННД/ са извън кръга на удостоверителната му компетентност, когато в същия ден титулярът нотариус е изповядал други сделки от същата категория и липсват данни за настъпило трайно отсъствие или невъзможност на последния да упражнява функциите си по смисъла на чл.46,ал.1 ЗННД, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Цитирани са решение № 108/05.03.2010 г. по в.гр.дело № 77/2010 г. на Добричкия окръжен съд, решение от 14.05.2010 г. по гр.дело № 2903/2009 г. на Добричкия районен съд, 2. когато съставът на въззивния съд по един търговски спор е формиран чрез провеждане на случаен подбор, от който са изключени съдиите от търговското отделение на съда, съставлява ли това обстоятелство нарушение на съдопроизводствените правила, което ограничава правата на страните и опорочава постановения съдебен акт, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 3. нарушава ли се забраната по чл.164,ал.2 ГПК когато за установяване на обстоятелството, че в определен ден нотариусът е отсъствал от своя район на действие се допускат свидетелски показания въпреки наличието на нотариален акт, издаден от същия нотариус, според съдържанието на който на същата дата в канцеларията си той е изповядвал договор за нотариална продажба, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 4. допустимо ли е по реда на поправката на нотариален акт съгласно чл.579,ал.3 ГПК да се променя датата на неговото изповядване, която е елемент от официалното удостоверително изявление на нотариуса при неговото издаване, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 5. следва ли въззивният съд да допусне поискани с въззивната жалба нови доказателства, относими към предмета на доказване по делото и своевременно заявени в първата инстанция, които първоинстанционният съд необосновано е отказал да събере, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, 6. когато във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост на фактическите констатации на първата инстанция поради необсъждане на всички доказателства и непологане на преценка на свидетелските показания съобразно изискването по чл.172 ГПК съпоставката между тях и спрямо другите данни, длъжен ли е въззивният съд, произнасяйки се по съществото на спора да подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните или е достатъчно да се позове само на мотивите на първоинстанционното решение, решен в противоречие с практиката на ВКС – цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Третото лице-помагач на страната на ответника [фирма] [населено място] с правоприемник, конституиран пред въззивния съд [фирма] [населено място] В. Д., чрез адв.В. Г. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответникът по жалбата [фирма] [населено място], правоприемник на ответника по иска [фирма] [населено място] не е изразил становище по жалбата. Правоприемството между първоначалния ответник по иска [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] е настъпило в хода на въззивното производство по делото.
Ответникът по жалбата Д. С. Я. не е изразил становище по жалбата. Становище по жалбата не е изразил и С. Б. С. – трето лице помагач на страната на първоначалния ответник [фирма] [населено място].
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК във вр.чл.26, ал.2 от ЗЗД във вр.с чл.576 от ГПК и чл.46, ал.1 от ЗННД за несъществуване на ипотечно право, произтичащо от нищожен договор за ипотека, сключен при липсата на предписана от закона форма, поради това, че нотариалния акт е извършен от помощник-нотариус без да са налице предпоставките на чл.46, ал.1 от ЗННД за заместване на нотариуса.
От фактическа страна е установено сключването на процесния договор за ипотека с нот.акт №21 от 10.04.2008 г., т.5, рег. 8281, н.д. 782/2008 г. по регистъра на нотариус Ю. Д., вписан под №8, т.3, д.2469/2008 г., вх.рег.№ 6332/10.04.2008 год. на Службата по вписаванията/С./ – Д.. Прието е за безспорно, че сделката е изповядана от помощник-нотариуса С. С. по заместване при нотариуса Ю. Д., съответно, че това е отбелязано, според разпоредбите на чл. 580, т.2 от ГПК, както и, че съобразно изискванията на чл. 46, ал.1 изр.2 от ЗННД е направена и прибавка към подписа на помощник –нотариуса „по заместване”. Прието е възоснова на представените писмени доказателства – заповед на Министъра на правосъдието №ЛС-08-137/10.12.2007 г. и удостоверение изх.№743/14.12.2007 г. на председателя на Нотариалната камара/НК/, че Св. С. е вписан в регистъра на НК като помощник-нотариус по заместване на нотариус Юл. Д. с район на действие Д., за срок от 2 години, считано от 14.12.2007 г.
Като е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели и представения писмен договор за продажба на автомобил от 10.04.2008 год. въззивният съд е приел за установено, че нотариус Юл. Д. на 09.04.2008 год. е отпътувал от [населено място], пренощувал е в друго населено място – [населено място], на 10.04.2008 год. е отсъствал от града и със свой приятел присъствал на закупуване на автомобил в [населено място]. Приел е също, че от представените писмени доказателства от 11.04. до 13.04. Юл. Д. е бил извън страната, като е напуснал през ГКПП Г..
Въззивният съд е приел, че спорен по делото е въпросът налице ли са били условията помощник-нотариуса да извърши изповядването на процесното учредяване на договорна ипотека при условията на заместване към датата 10.04.2008 г. Прието е, че в Закона за нотариусите и нотариалната дейност е предвидена възможност за заместване на нотариуса в три хипотези – от помощник-нотариус по чл.46 от ЗННД, от друг нотариус по чл.47 ЗННД и от съдия по вписванията, по чл.48 от ЗННД.
Съдът е приел, че според разпоредбите на чл. 46, ал.1 от ЗННД, заместването от помощник-нотариус е възможно, когато нотариусът отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си, че компетентността на помощник-нотариуса в този случай съвпада с тази на нотариуса. Според съда другото условие на разпоредбата е стаж и правоспособност на самия помощник-нотариус, което е прието за безспорно по делото.
Прието е, че в разпоредбата на чл. 46, ал.1 ЗННД не е дефинирано понятието „отсъствие” с ограничения като период от време или особени причини. Съдът е приел, че в разпоредбите на чл.46, чл. 47 и чл.48 ЗННД намира израз общия принцип за осигуряване на непрекъснатост в работата на нотариалната кантора. Според въззивния съд за отсъствие следва да се приеме всяко състояние, в което нотариусът е извън нотариалната си кантора, независимо в какъв период от време, към момента на изповядване на сделката. Прието е, че такова отсъствие е установено по делото.
Въззивният съд е приел, че ЗННД не е определил с каква продължителност следва да бъде отсъствието от кантората на нотариуса и поради това е направил извода, че тази разпоредба не може да се тълкува ограничително. Прието е, че е без значение от града ли е отсъствал нотариуса или само от кантората и какви са били причините за това. Според съда състоянието на невъзможност нотариуса да изпълнява правомощията си е отделна хипотеза и не е относима към делото. Направил е извода, че всяко отсъствие на нотариуса по време на изповядване на сделката дава възможност за приложение на правомощията на помощник-нотариуса по чл. 46, ал.1 ЗННД при наличие на останалите условия за правомощия на помощник-нотариуса. С оглед на това е прието, че доводите на жалбоподателката относно изповядване на други сделки от нотариуса на същата дата, възможността да се поправи датата на сделката с нотариален акт за поправка на нот.акт са извън предмета на спора. Прието е също, че по делото по безспорен начин са установени предпоставките за заместване на нотариуса по чл. 46, ал.1 ЗННД, че оборването на удостоверителното волеизявление в нотариалния акт на нотариуса е в тежест на ищеца, който не го е провел успешно.
При тези съображения въззивният съд е направил решаващия извод, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли, съответно е потвърдил първоинстанционното решение, с което същият е отхвърлен.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката Т. А. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първия правен въпрос, поставен в изложението. Въпросът е поставен хипотетично – жалбоподателката е въвела факти, които въззивният съд не е приел за установени по делото и съответно на такива факти не са основани решаващите правни изводи в обжалваното решение. Както се посочи по-горе въззивният съд е приел за установени фактите – 1. на 10.04.2008 г., когато е сключен процесният ипотечен договор нотариус Юл.Д. е отсъствал от [населено място] и е присъствал на закупуване на автомобил в [населено място], че от 11.04.2008 г. до 13.04.2008 г. е бил извън РБългария, като е напуснал през ГКПП Г., 2. безспорно установено е по делото, че помощник-нотариуса Св.С. е изповядал учредяването на процесния договор на 10.04.2008 г., съответно в съдържанието на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека е извършено отбелязване, че помощник-нотариуса действа по заместване, съгласно текста на чл.46,ал.1 ЗННД – направена е прибавка към подписа на помощник-нотариуса, 3. приет за установен факт по делото е, че помощник-нотариуса е притежавал правоспособност за заместване – има стажа по чл.8,т.3 от ЗННД – тригодишен стаж и е положил изпит, така както е предвидено в чл.46,ал.1 ЗННД. От приложената по делото заповед на министъра на правосъдието № ЛС-08-137/10.12.2007 г. и удостоверение изх. № 743/14.12.2007 г. на Председателя на НК е установено, че Св.С. е вписан в регистъра на НК като помощник-нотариус по заместване на нотариус Ю. Д. с рег. № 160, с район на действие Добричкия районен съд за срок от 2 години, считано от 14.12.2007 г. Възоснова на тези факти, които са различни от посочените в правния въпрос от жалбоподателката въззивният съд е изложил решаващи правни изводи, а именно, че в кръга на удостоверителната компетентност на помощник-нотариуса с придобита правоспособност за заместване – притежаващ стажа по чл.8,ал.1,т.3 ЗННД и положен изпит са да извършва всички действия, включително и да изповядва учредяване на договорна ипотека само в случаите, когато нотариусът отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си – чл.46,ал.1 ЗННД и че към момента на изповядване на ипотечния договор нотариус Ю. Д. е отсъствал от кантората, че отсъствие на нотариуса е всяко състояние при което нотариусът е извън нотариалната кантора, независимо от периода от време, към момента на изповядване на сделката. Към подписа си помощник нотариуса прибавя допълнението „по заместване”. Решаващи правни изводи по въпроса за трайно отсъствие на нотариуса въззивният съд не е обосновавал, нито за невъзможност последния да упражнява функциите си по смисъла на чл.46,ал.1 ЗННД.
Изложените съображения налагат извода, че поставеният въпрос от жалбоподателката не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, както и в съответствие с тълкуването, дадено в т.1 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.2 ГПК. За яснота съдът посочва, че в подкрепа на доводите за противоречиво разрешаване на поставения въпрос жалбоподателката е цитирала решение № 108/05.03.2010 г. по в.гр.дело № 77/2010 г. на Добричкия окръжен съд, решение от 14.05.2010 г. по гр.дело № 2903/2009 г. на Добричкия районен съд, които са без отбелязване за влизането им в сила. А за да е налице предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване освен ясно и точно формулиран правен въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил решаващите му правни изводи следва да се установи и противоречие на разрешението с даденото такова в други влезли в сила решения на първоинстанционен съд, на въззивен съд или на състав на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./ по същия правен въпрос. Представените решения на Добричкия окръжен съд и на Добричкия районен съд не са влезли в сила.
При тези съображения съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по първия въпрос, формулиран от жалбоподателката.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос, поставен в изложението. Така формулиран въпросът не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд. Следователно въпросът не е правен по смисъла на тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Третият въпрос от изложението – нарушава ли се забраната по чл.164,ал.2 ГПК когато за установяване на обстоятелството, че в определен ден нотариусът е отсъствал от своя район на действие се допускат свидетелски показания въпреки наличието на нотариален акт, издаден от същия нотариус, според съдържанието на който на същата дата в канцеларията си той е изповядвал договор за нотариална продажба също е поставен възоснова на хипотеза, каквато не е установена от въззивния съд, поради което и не са формирани решаващи правни изводи от същия съд. Следователно въпросът не е правен по смисъла на л.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване като не се обсъжда наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по четвъртия въпрос от изложението – допустимо ли е по реда на поправката на нотариален акт съгл.чл.579,ал.3 ГПК да се променя датата на неговото изповядване, която е елемент от официалното удостоверително изявление на нотариуса при неговото издаване. За да е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване според тълкуването в т.4-та от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС следва разглеждането на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение да допринесе за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили промени в законодателството и обществените условия. Поставеният въпрос касае приложното поле на разпоредбите на чл.579,ал.3 ГПК. Тази норма е ясна и пълна и не се нуждае от тълкуване. Цитираните от жалбоподателката решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК – решение № 443/31.10.2012 г. на ВКС, IV г. и решение № 63/23.02.2012 г. по гр.дело № 766/2011 г. на ВКС, II г.о. не представляват съдебна практика, създадена, поради неточно тълкуване, така както е предвидено в т.4 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Всяко от решенията е постановено по съвсем различни хипотези, поради което не е съдебна практика, основана на неточно тълкуване на текста на чл.579,ал.3 ГПК. Освен това не са налице данни за промени в законодателството и обществените условия, които да налагат осъвременяване на установената съдебна практика по приложението на чл. 579,ал.3 ГПК. С оглед на това съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по този правен въпрос.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по петия правен въпрос, формулиран от жалбоподателката. С т.3-та ТР № 1/09.12.2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е застъпено становището, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в отклонение от посоченото разрешение. С определение в разп.заседание на 21.02.2014 г. по в.гр.дело № 101/2014 г. Варненският апелативен съд е оставил без уважение доказателственото искане на жалбоподателя, формулирано във въззивната жалба – издаване на съдебно удостоверение, което е поискано в съдебно заседание, проведено на 02.10.2013 г. пред първоинстанционния съд с посочено пред последния съд съдържание. С въззивната жалба на Т. А. е въведено основание за неправилност на първоинстанционното решение – допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд е оставил доказателственото искане без уважение, като е формирал извод, че първоинстанционния съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила оставяйки без уважение същото искане на жалбоподателката. Този извод не е в противоречие с посочената практика на ВКС. Дали извода на въззивния съд е правилен е въпрос, който не подлежи на преценка в настоящото производство по чл.288 ГПК. Правилността на обжалваното въззивно решение и наличието на основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК се преценява само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в производството по чл.288 ГПК, в което съдът преценява дали поставеният въпрос от жалбоподателката е правен и налице ли са допълнителните предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поради изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по този правен въпрос.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по шестия правен въпрос от изложението. С решение № 157/08.11.2011 г. по т.дело № 823/2010 г. на ВКС, II т.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение не дерогира изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, че разпоредбата на чл.272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото след като подлежи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство – чл.269 ГПК. В същото решение се поддържа, че аргумент за това становище са разпоредбите на чл.235,ал.2 и ал.4 ГПК, които задължават възизвния съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите към решението, че и при действието на ГПК от 2007 г. наличието на ясни и убедителни мотиви е условие за процесуална законосъобразност на постановеното решение.
С решение № 126/09.05.2011 г. по гр.дело № 421/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището, че обстоятелства по делото са всички факти, в това число относно преюдициалните правоотношения, от които произтичат претендираните права и възражения, които съдът включва в доклада по делото съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК, че съдът определя кои са тези факти от твърденията на насрещните страни въз основа на правната квалификация на всички права, претендирани от ищеца и насрещните права и възражения на ответника съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК и от отговорите на въпросите и указанията по чл. 145 ГПК, ал. 1 и 2 ГПК. По-нататък в съдебното решение е прието, че при обсъждането на фактите и обстоятелствата по делото е без значение коя от страните твърди съответния факт и с процесуалните действия на коя страна той е доказан, че за да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Прието е, че съдът обсъжда също и всички процесуални искания на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 443/25.10.2011 г. по гр. дело № 166/2011 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК. Настоящият съдебен състав преценява, че въззивният съд е разрешил правния въпрос в съответствие с посочената практика на ВКС. С въззивното решение съдът е обсъдил доказателствата за всички правно релевантни факти и е изложил мотиви за фактите, които е приел за установени, съответно за тези, които са недоказани. Въззивният съд е обсъдил и всички доводи на страните, имащи значение за решението по делото, съответно е изложил изводи по приложението на закона в мотивите на решението. Следователно правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие със задължителната практика на ВКС и поради това не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателката Т. А..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 54/08.04.2014 г. по в.гр.дело № 101/2014 г. на Варненския апелативен съд по касационна жалба вх. №2641/12.05.2014 г., подадена от ищцата Т. В. А., [населено място], [улица], ет.4, ап.8, чрез адв.Г. Н..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: