О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1201
С., 12.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.796 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 17.07.2010г. по гр.д.№5187/09г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 28.03.08г. по гр.д.№6931/04г. на Софийския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от [фирма] срещу В. С. Ц., Л. Х. Ц.-П., Т. А. Г., Я. И. Г. /лично и като наследник на починалата в хода на процеса Л. З. Г./, М. Т. Г., А. Н. Г. и Я. А. Г. иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване на собствеността на ищеца върху реална част от имот №1761 от кв.81 по плана на [населено място], с площ на реалната част от 650 кв.м., означена с букви АБВГА на скицата на вещото лице Д. П., представляваща неразделна част от решението.
Въззивният съд е приел, че ищецът не е станал собственик на спорното място на основание придобивна сделка по нотариален акт №74 от 07.07.99г., т.В-І, рег.№1107, н.д.№78/99г. С този акт се прехвърля само правото на собственост върху сградите, построени в това място, заедно с правото на строеж за тях, но не и собствеността върху самото място. Дори първоначалният праводател В. „Б.” да е бил собственик на сградите и на прилежащия терен на основание чл.2, ал.3 от ЗОбС /преди изменението му с ДВ бр.101/04г./, ищецът не е придобил собствеността на този терен, тъй като той не му е бил прехвърлен с нотариалния акт.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [фирма]. Жалбоподателят поддържа, че сградите представляват търговски обект, построен от Н. Б., преименувана впоследствие на В. Б.. Строителството е извършено върху държавна земя преди 13.07.91г. По силата на чл.15, ал.3 от ЗС, действащ по това време, кооперацията е имала правото да ползва цялата незастроена част от парцела. Целият обект е станал собственост на кооперацията по силата на чл.2, ал.3 от ЗОбС, а впоследствие, чрез три прехвърлителни сделки, собствеността на обекта е преминала в жалбоподателя. Неправилно земята под този обект била възстановена на ответниците с влязло в сила решение, постановено в административно производство, в което кооперацията и нейните правоприемници не са участвали. Жалбоподателят счита, че това решение не го обвързва и той има правен интерес да брани правата си с иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, като докаже, че е собственик на търговския обект и има право да ползва и мястото, върху което е построен. При постановяване на отхвърлителното решение, въззивният съд не отчел разпоредбите на чл.64 и чл.111, ал.1 от ЗС.
В допълнителното изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, подадено на 09.08.10г., жалбоподателят поставя въпрос, който свързва с основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Уточнен от настоящия състав, съобразно правомощието по т.1 на ТР №1/19.02.10г. на ОСГТК на ВКС, въпросът се свежда до следното – дали собственикът на сграда, която има статут на суперфициарна собственост, може да брани с иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ правото си по чл.64 от ЗС за ползване на земята, върху която е построена сградата. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с практиката на ВС и ВКС.
Ответниците Л. Х. Ц.-П.; В. С. Ц., на мястото на починалия В. С. Ц.; М. Т. Г.; А. Н. Г. и А. А. Г. оспорват жалбата чрез пълномощниците си И. М. и З. Н..
Ответникът Д. Х. Г., наследник на починалата в хода на процеса Т. А. Г. оспорва жалбата чрез назначения от съда представител адв.В. Т..
Ответникът Б. К. Т., наследник на починалата в хода на процеса Т. А. Г., не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният от жалбоподателя въпрос за начина на защита на правото му по чл.64 от ЗС не е свързан с предмета на процесното дело и затова не обуславя изхода на това дело. Предмет на делото е твърдяното от ищеца право на собственост върху реална част от имот №1761 от кв.81 по плана на [населено място], с площ на тази част от 650 кв.м. По този предмет са се произнесли и двете предходни инстанции. Извън този предмет остават евентуалните права на жалбоподателя по чл.64 от ЗС да ползва спорното място, върху което са построени негови сгради – суперфициарна собственост. Съдът не се е произнасял по тези права, тъй като не е бил сезиран с такова искане. Затова поставеният правен въпрос е неотносим към правния спор по настоящото дело и по него не следва да се допуска касационно обжалване. Неотносима към спора е и представената от жалбоподателя практика на ВС и ВКС, свързана с прилагането на чл.111, ал.1 и чл.64 от ЗС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17.07.2010г. по гр.д.№5187/09г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: