О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1201
[населено място], 15.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1443 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Благоевградски окръжен съд, № 703 от 24.06.2008г. постановено по гр.д. № 769/2007г., с което е оставено в сила решение № 188 от 11.06.2007г. на Гоцеделчевски районен съд по гр.д. № 846/2006г. за отхвърляне на предявените от С. Х. А., Х. Ш. А., У. Ш. А. /починал в хода на делото, с наследници А. Ю. А., Х. У. А. и У. У. А./, М. Ш. А., Ш. Ш. А., К. Ю. С. /починала, с наследници М. А. С. и Ф. А. И./, Ф. Ю. Б. и И. Ю. А. против Ф. И. Д. и Ф. Р. Д. за установяване собствеността върху 4/8 ид.ч. от поземлен имот с пл. № 200 с площ 232 кв.м., за който заедно с имоти №№ 199 и 201 е отреден парцел I от кв. 14 по плана на[населено място], Благоевградска област с площ 750 кв.м., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда, както и за отмяна на основание чл. 431, ал.2 ГПК/отм./ на издадения констативен нотариален акт за имота.
Жалбоподателят М. Ш. А. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложен материален закон и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно придобивната давност и по-конкретно[населено място] № 2639 от 19.01.1996г. по гр.д. № 3457/1994г. на IVг.о. Счита, че в конкретния случай, при доказани наследствени права и без наличие на придобивна давност в полза на трети лица, съдът е приел, че наследствените права са загубени.
Ответниците по жалбата Ф. и Ф. Д. в писмения си отговор намират, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост върху идеални части от недвижим имот. Установено е, че страните по делото са наследници на В. А., починала 1991г. Жилищната сграда е построена от нейния съпруг. В къщата е живяла наследодателката до смъртта си, както и родителите на ответницата Ф. Д. – С. и И. К., като това положение е продължило да смъртта на И. К. през 2004г. Тогава С. К. е заминала да живее в Т. и оставила къщата на ответниците. В имота са построени паянтови гаражи от ищците У. Ш. А., Ш. Ш. А. и Х. А.. С нотариален акт от 2005г. ответниците са признати за собственици по давностно владение.
За да остави в сила отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, Благоевградски окръжен съд е приел, че ищците не са доказали, че наследодателката В. А. е била собственик на имота – няма данни тя да го е придобила по давност – колко време го е владяла и в кой период. Същевременно е счел за установено, че родителите на ответницата Ф. Д. са ползвали и владяли имота от 1991г., без никой да им оспорва владението, а след 2004г. имотът се владее от ответниците. Поради това съдът е счел, че ищците не притежават право на собственост върху имота и искът е неоснователен. Доколкото част от ищците имат гаражи в имота, то те са допускани да ги ползват със съгласието на И. К., поради което наличието на гаражите не обосновава правото на собственост върху поземления имот.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Касаторът не е формулирал изрично правен въпрос – материалноправен или процесуалноправен, по който се е произнесъл съда в решението и който определя изхода на спора. А липсата на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – виж ТРОСГКТК №1/2009г., т.1. Представеното изложение съдържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон при преценката на доказателствата, а именно че свидетелските показания установяват собствеността на наследодателката В. А. върху имота, тъй като тя го е владяла явно и неоспорвано повече от 20 години. Ищците са част от нейните наследници и като такива след смъртта й владеят дворното място, къщата и гаражите, без да са искали разрешение от ответниците. Те от своя страна не са доказали намерение за своене на имота, декларирали са го едва след издаване на нотариалния акт. Тези оплаквания всъщност представляват касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК и могат да бъдат разглеждани само след допускане на касационното обжалване.
Касаторът не се позовава на т.нар. задължителна практика на ВКС, включваща постановления на Пленума на Върховния съд, Тълкувателни решения на Общото събрание на гражданска колегия, постановени на основание чл. 86, ал.2 З./отм./, Тълкувателни решения на ОСГК, ОСТК или ОСГКТК на ВКС или решения на състави на ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК. Следователно не е налице основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Посоченото Решение № 2639 от 19.01.1996г. по гр.д. № 3457/1994г. на ВКС, ІV г.о. не е представено по делото. След извършеното служебно запознаване с него съдът установи, че според даденото в него разрешение правото на собственост не може да бъде изгубено от неговия титуляр, щом като веднъж е възникнало, освен ако друго лице не го придобие по първичен или оригинерен способ. В решението на Благоевградски окръжен съд е прието от една страна, че не е доказано правото на собственост на наследодателката, респ. правата на ищците като съсобственици по наследство, а от друга страна, че праводателите на ответниците са придобили собствеността по давностно владение. При тези изводи е видно, че липсва противоречие със соченото решение. Следователно не е налице и основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК предполага произнасянето на съда по посочен правен въпрос да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В разглеждания случай жалбоподателят не е изложил никакви съображения за обосноваването на тази предпоставка за допускане на касационно обжалване. Не е налице нито непълнота и неяснота в правната уредба относно придобиването на имот чрез давностно владение, нито има съдебна практика, породена от неточно тълкуване на съответните на правните норми, за да е необходима промяната й.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 703 от 24.06.2008г. постановено по гр.д. № 769/2007г. на Благоевградски окръжен съд, по касационната жалба на М. Ш. А. от[населено място], [община].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: