О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1201
гр. София 28.10.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 20 октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4566 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от Д. Г. И., чрез адв.И. Ж. срещу решение № 144/24.04.2014 г. по в.гр.дело № 137/2014 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 28/13.01.2014 г. по гр.дело № 3781/2013 г. на Добричкия районен съд и вместо това е отхвърлена молбата по чл.127а СК на Д. Г. И. от [населено място] за издаване на разрешение, заместващо писменото съгласие на бащата И. К. И. за пътуване в чужбина – Д. на непълнолетната М. И. К. през учебните ваканции и за периода докато сестра й И. И. К. работи там.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са поставени въпросите: 1. длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 745/2010 г. по гр. дело № 891/2009 г. на ВКС I г.о., постановено по чл.290 ГПК, 2. може ли по реда на чл.127а СК да се разреши пътуване на непълнолетно дете в чужбина по повод посещение на близък роднина, т.е. за краткотрайно пребиваване при лице, което не е родител и без присъствието на някого от двамата родители. Следва ли при преценка на интереса на детето да се отчитат възрастта на детето, качествата и възможностите на детето, качествата и възможностите на лицето, при което ще пребивава детето в чужбина при пътуването си, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба И. К. И., чрез ад Д.С. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу съдебен акт, подлежат на касационен контрол и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по подадена молба от Д. Г. И. по чл.127а СК.
Добричкият окръжен съд, като въззивна инстанция е отменил решението на Добричкия районен съд и е отхвърлил молбата по чл.127а СК на Д. Г. И. срещу И. К. И. за издаване на разрешение, заместващо писменото съгласие на бащата И. К. И. за пътуване в чужбина – Д. на непълнолетната М. И. К. през учебните ваканции и за периода докато сестра й И. И. К. работи там.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че жалбоподателката Д. Г. И. и ответникът по жалбата И. К. И. са бивши съпрузи – гражданският брак е прекратен с развод през 2009 г. От брака си имат две деца – непълнолетната М. И. К. – [дата на раждане] , към момента на постановяване на въззивното решение на 16 години и пълнолетната И. И. К. – [дата на раждане] Родителските права по отношение на непълнолетната М. К. се упражняват от майката. На бащата е определен режим на лични контакти с детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 14.00 часа в неделя с преспиване, 20 дни през лятната ваканция и 5 дни през зимната ваканция на детето, когато майката не е в платен отпуск. Към момента на постановяване на въззивното решение М. К. е ученичка в девети клас на Професионална техническа гимназия [населено място]. Била е снабдена с туристическа виза с валидност от 01.08.2013 г. до 29.09.2013 г. за влизане без придружител на територията на О. А. Е., в която е посочено, че е студентка.
М. К. е изслушана по реда на чл.15 от Закона за закрила на детето. За отношенията между децата М. К. и И. К. е разпитана и свидетелка по делото пред първата инстанция.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че пълнолетната дъщеря на страните работи в Д. О.А.Е. на основание договор за работа от 12.12.2012 г. със срок от 3 години, считано от 23.02.2013 г. на длъжност „старши агент летищни услуги” с 42 часова работна седмица, като според твърденията на ищцата и събраните гласни доказателства е прието, че работи на смени -след два дни работа два дни почива и живее в наето жилище по силата на срочен договор за наем от 01.01.2014 г. до 31.01.2014 г. с площ на жилището от 54.5 кв.м. и с адрес в Д., където живяла и през 2013 г.
Прието е, че даденото от бащата с декларация с нотариална заверка на подписа съгласие за пътуване на непълнолетната М. К. извън пределите на страната е оттеглено с декларация с нотариална заверка на подписа от 01.08.2013 г.
С оглед на установените факти въззивният съд е приел, че целта на пътуванията – гостувания на по-голяма сестра, с временна трудова заетост в Д., не разкриват интерес у непълнолетното дете М. К. в ученическа възраст, да бъде в тази страна през всяка или коя да е от учебните ваканции, за да ги прекара заедно със сестра си и да види нови неща, като се прието, че само лятната ваканция на учениците е с продължителност, позволяваща по-далечни дестинации без отсъствие от училище.
Съдът е приел, че за нормалното социалното и психическо развитие на едно дете, за формирането му като личност, е необходимо то да поддържа контакти не само със своите родители но и с другите си близки роднини, да придобива непосредствени впечатления от света като опознава други страни и култури, да осъществява полезни социални контакти. Според въззивния съд в конкретния случай липсата на личен контакт с по-голямата сестра може и да бъде заместен с електронните средства за комуникация, а необходимостта от осъществяване на полезни социални контакти, придобиването на непосредствени представи за други страни и култури, следва да бъде компенсирано по друг начин, а не чрез пътуване на гости на по-голямата сестра в Д.. Прието е, че М. К. е непълнолетна и контрол върху поведението й е длъжен да осигури родителя -чл.125, ал.3 от СК, че се касае до пътуване на непълнолетно дете без придружител и пребиваването му в чуждата държава с цел нейното опознаване, отсядане при работещ близък роднина, който с оглед трудовата си заетост, макар и отговорен и грижовен, не би могъл да осигури такъв контрол по време на престоя на детето в чуждата държава. Прието е, че пространствената отдалеченост на детето от по-голямата му сестра при отношения на силна привързаност между тях и желанието на детето да опознае света, в който живее, не може да обоснове необходимостта от пътуване през учебните ваканции до чуждата държава с оглед интересът му от обезпечаване безопасност, сигурност, контрол върху поведението и социалните му контакти по време на пътуване и по време на престоя в чуждата държава. Според въззивния съд детето има право на свободно придвижване, вкл. да пътува в чужбина, но докато не навърши пълнолетие, то не може да упражнява това право нито само, нито със съгласието само на единия родител. Приел е, че не е в интерес на непълнолетната М. К. да и се даде възможност самостоятелно, без придружител, да се предвижва извън границите на страната по повод гостувания на по-голямата и сестра, като е отчетено обстоятелството, че последната не се е установила трайно в Д., че през първата година – 2013 г. на отсъствието си от страната се е връщала и двете сестри не са били лишени от възможността да контактуват.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод, че искането за издаване на разрешение за пътуване на непълнолетната М. К. до Д. без съгласието на бащата И. И. следва да се отхвърли.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПк по първия правен въпрос формулиран в изложението. С решение № 745/09.11.2010 г. по гр.дело № 891/2009 г. на ВКС, г.о., постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището, че според задължителната практика на ВКС по чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд следва да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, за да отговори на въпроса дали всяка от тях е установила фактите и обстоятелствата с осъществяването на които твърди да са възникнали претендираните от нея правни последици. С въззивното решение правният въпрос е разрешен по същият начин. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по делото и е изложил свои фактически и правни изводи по съществото на спора по подадената молба по чл.127а СК. Следователно не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория правен въпрос, поставен от жалбоподателката. Въпросът касае приложното поле на чл.127а СК, който текст е ясен и пълен и не се нуждае от тълкуване. По приложението му е установена трайна съдебна практика на ВКС, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Според установената практика на ВКС при нужда детето да пътува в чужбина и при разногласие на родителите, съдът е властен да разреши конкретни пътувания в определен период от време от и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също от и до определени държави, тъй като не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано в чужбина и в рискови региони по усмотрението само на единия от родителите, както и на места, където не може да бъде изпълнено съдебното решение за осигуряване на мерките за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница. В този смисъл са решение № 234/30.05.2012 г. по гр. дело № 1580/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 143/30.05.2011 г. по гр. дело № 300/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 32/28.01.2011 г. по гр. дело № 170/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и др. Освен това според трайната практика на ВКС при разрешаване на спор между родители относно пътуване на детето им зад граница съдът се ръководи от най-добрия интерес на детето, преценявайки в тази връзка установените във всеки отделен случай релевантни конкретни обстоятелства. Обжалваното въззивно решение е съобразено с цитираната практика на ВКС. С оглед на така установената практика е дадено разрешение на поставения въпрос от жалбоподателката, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по същият въпрос.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателката Д. И..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 144/24.04.2014 г. по в.гр.дело № 137/2014 г. на Добричкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 3535/26.05.2014 г.,подадена от Д. Г. И. от [населено място], бул.”25-ти с.” № 56, вх.Б, ап.1, чрез адв.И. Ж..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: