О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1201
С. 02.12.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5257 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [община], представлявана от кмета С. чрез процесуалния представител юрисконсулт С. против въззивно решение № 97 от 22.04.13г. по в.гр.д. № 86 по описа за 2013г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 784 от 27.12.12г. по гр.д.№ 760/12г.на РС Русе като са отхвърлени като неоснователни исковете на [община] против П. Т. Б. с правно основание чл.26 ал.1 изр.2 и изр.3 за прогласяване на нищожност като сключен при заобикаляне на закона и противоречащ на добрите нрави на договор № ЦО-3-23 от 24.06.11г.и са присъдени следващите се разноски.
Като сочи основанието по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, касаторът желае да се допусне касационно обжалване по въпросите – следвало ли е ищецът да сключи граждански договор, дублиращ функциите които същия изпълнява по служебно правоотношение? и изборът на лицето по реда на Н./отм./ обуславя ли определянето на договора за като граждански, при положение, че в предмета му е включено изпълнение на трудови функции, тъй като гражданския договор бил сключен в изпълнение на проект „Подобряване на капацитета на публичните администрации в Е. Р.-Г. за по-добро управление на риска, превенция и защита на околната среда”,а не за реализация на същия. Счита,че даденото въззивния съд разрешение противоречи на решение № 405/1996г.на ВС, съгласно което „намиращият се в трудово правоотношение може да сключи допълнителен трудов /а не граждански/ договор със същия работодател само за извънработно време и за извършване на работа, която не е в кръга на служебните му задължения”.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с които се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, чийто размер от 500лв., удостоверява с представен договор за правна защита и съдействие от 8.07.13г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:
За да постанови акта си, въззивният съд е приел, че независимо,че към момента на сключване на процесния договор № ЦО-3-23 от 24.06.11г ответникът е работил по служебно правоотношение с [община] на длъжност „главен експерт” в отдел ”Е.” и че преките му служебни задължения частично съвпадат с тези, които са поети с договора, последният не е прикрит трудов договор, а е облигационен. С него се цели постигането на определен резултат /изпълнение на точно определен проект на национално и транснационално ниво/, а не извършване на повтарящи се трудови функции. Посочено е, че работата по процесния договор е ограничена във времето и е конкретна, специфична и еднократна. В. съд подробно е обсъдил актовете, на които според ищеца сключения договор противоречи и е достигнал до извода, че това не е така. Договореното възнаграждение не противоречи на закона, защото подобна проверка е извършена от контрольорите на проекта – МРРБ и техническият секретариат в Румъния, които са го одобрили и защото съответства на Постановление № 62 на МС от 21.03.07г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативни програми, съфинанси-рани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз. Сключеният договор не противоречи на добрите нрави, защото е съвместим с установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал. Целта на същия е – защита на значим обществен интерес /осигуряване на населението при възникване на критични ситуации вследствие наводнения/ и следва да се съобрази принципа за справедливост, изискващ реално заплащане на вложения труд.
При тези мотиви на съда, поставените от касатора въпроси доколкото са фактически, а не са правни и не са свързани с решаващите мотиви на съда, не могат да обосноват необходимост от допускане на касационно обжалване. Те не отговарят на изискванията, конкретизирани в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС за общо основание за допустимост по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК. Първият поставен от касатора въпрос – дали е следвало ищеца да сключи граждански договор, дублиращ изпълняваните от него функции по служебно правоотношение е въпрос, който е ирелевантен за решаването на спора по делото, а вторият въпрос – какво обуславя определянето на договора като граждански – касае решаването на спора по същество и по него съдът се е произнесъл подробно, като правилността на преценката му не подлежи на контрол от настоящата инстанция във фазата по допустимост на касационно обжалване.
При липса на надлежно посочено от касатора общо основание за допустимост, е ирелевантно обсъждането на наведеното специално такова. Независимо от това следва да се посочи, че решението на ВС, на което се позовава касатора не може да обоснове противоречиво разрешаване от съдилищата по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, защото това решение не е постановено по идентичен на сега поставения правен въпрос /то касае съвсем различна хипотеза, при това страната не е била служебно правоотношение,а в трудово/.
С оглед изхода от спора и направеното искане, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени доказаните като реално направени разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 97 от 22.04.13г. по в.гр.д. № 86 по описа за 2013г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА [община], представлявана от кмета С. да заплати на П. Т. Б. ЕГН [ЕГН] с адрес : [населено място] [улица] сумата от 500лв./петстотин/ лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.