О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1202
София, 15.12. 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 944 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Г. В. и А. Д. В., приподписана от адвокат Б., против решение № 337 от 17.03.2010 г., постановено по гр.д. № 805 по описа за 2007 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отменено решение № 577 от 26.02.2007 г. по гр.д. № 6373/2005 г. на Районен съд-Варна в частта за отхвърляне на иска по чл.108 ЗС и е постановено друго за осъждане на В. Г. В. и А. Д. В. да предадат на М. С. Д., К. Н. С., М. Г. П. и Н. Г. Ф. владението върху имот № 578 с площ от 620 кв.м. по КП на кк”Ч.”, одобрен със заповед № [ЕГН]/29.12.2000 г. на М., възстановен им по силата на реализирано реституционно производство по реда на чл.2 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ и ЗС, съобразно съдебно решение по адм.д. № 1059/1996 г. на В. окръжен съд, влязло в сила на 24.11.1998 г., представляващ имот № 2571.306 по кадастралната карта на район „П.”, при посочени граници, като първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ е отменен констативен нотариален акт № 98, том ІІ, рег. № 1874, н.д. № 294/11.03.2005 г. на нотариус № 147 с район на действие В. районен съд и ответниците са осъдени да заплатят на ищците разноски по делото в размер на 1270.25 лв.
Ответниците по касационната жалба М. С. Д., К. Н. С., М. Г. П. и Н. Г. Ф. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски.
Ищците са претендирали, че са собственици на процесния недвижим имот, придобит през 1935 г. и отчужден по ЗПИНМ от техен наследодател и възстановен при условията на чл.2 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ и ЗС. Ответниците противопоставят право на собственост, придобито въз основа на договор за покупко-продажба от 2001 г., като собствеността е възстановена на праводателите им по реда на ЗСПЗЗ, евентуално са се позовали на придобивна давност, като са оспорили и идентичността на притежавания от наследодателите на ищците имот и процесния имот. Въпреки, че експертизите не са могли да датата заключение относно идентичността на имота по нотариалния акт за собственост на общия наследодател от 1935 г. и съотвответно дял първи по протокола за съдебна делба от 1969 г. с процесния имот /тъй като и в двата документа не е посочен съответния кадастрален номер на имота и липса на мащабна схема/, съдът е приел, че такава е установена от представените по делото доказателства – констативен нотариален акт от 1969 г. за предоставения на М. С. дял, документите по отчуждителната преписка, акта за държавна собственост, констативния нотариален акт от 1972 г. в полза на Ц. съвет на Б. професионални съюзи, в които са посочени бившите собственици на имот пл. № 760, в рамките на който се ситуира процесният имот пл. № 578. Прието е, че ответниците не се легитимират като собственици, тъй като на техните праводатели само им е признато правото на възстановяване на собствеността с решение № 785/2.04.2001 г. на ПК-В., то реституционната процедура не е приключила с издаване на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила ПНИ. Обсъдени са и възраженията на ответниците за придобивна давност, но са счетени за неоснователни, тъй като от дадата на сделката до предявяване на иска не е изтекъл изискуемия петгодишен срок за добросъвестно владение, а не е налице и десет годишния срок за недобросъвестно владение, считано от влизане в сила на чл.5 З.. Изложени са съображения за недопустимост на първоинстанционното решение в частта, с която е отменен нотариалния акт, с който ищците са легитимирали правата си, тъй като разпоредбата на чл.431, ал.2 ГПК /отм./ предвижда като последица от уважаването на съответния вещен иск отмяна на нотариалния акт на ответната страна с оглед получената искова защита срещу засегнатото с неговото издаване материално право.
Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите за отмяната на констативен нотариален акт за признаване право на собственост по реда на чл.431, ал.2 ГПК /отм./, за възстановяване на недвижими имоти по реда на ЗСПЗЗ, за установяване идентичността на недвижими имоти в производството по чл.108 ЗС и за доказателствената сила на свидетелските показания и заключенията на вещите лица, както и постановяване на решението при непълнота на доказателствата.
Касационният съд не констатира наличие на противоречива съдебна практика. С решение № 852 от 11.10.1999 г. по гр.д. № 205/99 г., ВКС, ІІ г.о. се приема, че отменяването или изменяването на нотариалния акт няма самостоятелно значение, а зависи от изхода на делото по иска, с който е разрешен спора за удостовереното в него материално право, като тълкуването е дадено въз основа на уважен иск за нищожност на договора, въз основа на който е издаден констативния нотариален акт, т.е. налице е съответствие с извода на въззивния съд, че последицата по чл.431, ал.2 ГПК /отм./ се прилага при уважаване на предявения иск.
С решения № 2089 от 2.02.2004 г. по г р.д. № 2782/2002 г., ВКС, ІV г.о. и № 1663 от 3.10.2003 г. по гр.д. № 109/2003 г., ВКС, ІV г.о. е прието, че земеделската реституция е приключила с постановяване на решението на общинската поземлена комисия. Разрешенията са дадени спрямо актове на органа по поземлена собственост, постановени преди изменението на § 4к ПЗР ЗСПЗЗ в ДВ бр.68/1999 г., поради което са неотносими към настоящия случай, в който решението на ПК е в редакцията след посоченото изменение на тази законова разпоредба.
Във връзка с последните два поставени въпроса не е приложена съдебна практика. Наведените от касаторите доводи са свързани с липсата на безспорно установена идентичност между претендирания от ищците и претендирания от ответниците имот, както и с немотивирания отказ на съда да кредитира свидетелските показания и да обсъди подробно изложените от ответниците мотиви, т.е. по същество се касае за твърдения, свързани с касационните основания по чл.284, т.3 ГПК „необоснованост” и „съществено процесуално нарушение”, които обаче не подлежат на разглеждане в производството по чл.288 ГПК.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение. Касаторите следва да възстановят направените от ответниците по жалбата разноски за настоящото производство в размер на 500.00 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 337 от 17.03.2010 г., постановено по гр.д. № 805 по описа за 2007 г. на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН [ЕГН] и А. Д. В., ЕГН [ЕГН], двамата от[населено място], местност „Т.”, [улица] да заплатят на М. С. Д., ЕГН [ЕГН], К. Н. С., [ЕГН], М. Г. П., ЕГН [ЕГН] и Н. Г. Ф., ЕГН [ЕГН], всички със съдебен адрес:[населено място], ул.”Фр.Ш.” № 10, ет.2, ар.2, адв.Д. разноски за настоящото производство в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: