О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1202
София, 28. 10. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 26 октомври 2009 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 170/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от адв. Ю. К. като пълномощник на В. С. С., Е. К. С. и В. К. А. против решение № 1* от 27.10.2008 г. по в.гр.д. № 615/ 08 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т.1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като с него съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с константната практика на ВКС по подобен род дела – решение № 407 от 12.03.2002 г. по гр.д. № 1204/01 г. на V г.о. ; решение № 269 от 20.02.2002 г. по гр.д. № 1750/01 г. на V г.о.; решение № 749 от 26.04.2002 г. по гр.д. № 1503/01 г. на V г.о.; решение № 1* от 23.10.2008 г. по гр.д. № 4688/07 г. на ІІ г.о.
Ответникът по касация О. с. по земеделие гр. В. не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, за да се произнесе по допускане на касационната жалба до разглеждане по същество, съобрази следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 371 от 05.12.2007 г. по гр.д. № 4249/07 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. С. С. и Е. Я. С. , заместена в процеса на основание чл. 227 ГПК от своите правоприемници Е. К. С. и В. К. А., против О. с. “З” / сега О. с. по земеделие/ гр. В., иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на наследниците на Я. Х. С. да възстановяват собствеността си върху нива с площ 2.452 дка в землището на гр. В., кв. “Г”, м.”П”. Съдът е приел, че ищците не са доказали с надлежни писмени доказателства техният наследодател да е придобил имота по дарение, извършено през 1925 г., в какъвто смисъл са били твърденията им в исковата молба. По отношение на въведеното като евантуално придобивно основание- придобивна давност, съдът е приел, че не е установено наследниците на Я. С. да са владяли имота след неговата смърт през 1947 г. в продължение на изискуемия се давностен срок, респ. че тяхното владение, присъединено към владението на техния наследодател, е продължило за период по- дълъг от 20 години, съобразно изискването на чл. 34 ЗД/ отм./ за осъществяването на този придобивен способ.
В касационната жалба и изложението към нея жалбоподателите не са формулирали конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, като обща предпоставка за допускане касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Позоваването на решения на ВКС, постановени по конкретни казуси, без да се изведе общата между тях и обжалваното въззивно решение правна проблематика, прави невъзможна проверката за наличието на основания за касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, още повече, че в случая се представят решения, с които са отхвърлени предявените искове по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. Изложените в касационната жалба доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на материалния закон са относими към правилността на въззивното решение и съставляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не се обхващат от приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК.
В обобщение, тъй като не налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 27.10.2008 г. по в.гр.д. № 615/ 08 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: