3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1203
С., 12.12. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Симеон Чаначев
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 943/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от адвокат В. С. като пълномощник на П. М. П., срещу въззивното решение № 349 от 25.03.2011 г. по в. гр. д. № 210/2011 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 3873 от 19.11.2010 г. по гр. д. № 1612/2009 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявен от касатора иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на ПИ № 10135.2572.108 с площ 490 кв. м., при посочени граници. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
Ответниците по касация В. Х. Д. и В. С. Д. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при преценка по допускането на касационното обжалване, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от касатора иск по чл. 108 ЗС е отхвърлен, въззивният съд приел, че по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, в т. ч. и гласни доказателствени средства, относно обстоятелството, че в процесния период /от 1994 г. до края на лятото на 2008 г./ ищецът е упражнявал фактическа власт върху имот № 108 /стар № 3075/, и следователно не е установил, в условията на пълно и главно доказване, осъществяване на владение върху този имот. Фактическият състав на чл. 108 ЗС не е осъществен, поради което и искът за предаване владението на този имот се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че от значение за изхода на делото в конкретния случай е въпросът: „кои точно доказателства съдът ще намери за необходими за събиране с оглед преценка основателността на исковата претенция”. Даденото от въззивния съд разрешение досежно относимите доказателства, определило и решаващата воля на съда, според касатора е в противоречие с тълкувателната и съдебна практика и конкретно с решение № 639 от 02.10.2009 г. по гр. д. № 497/2008 г. на ВКС, че намерението за своене по чл. 68, ал. 1 ЗС, респективно фактическата власт, се извежда от всички относими доказателства по делото.
Съгласно разпоредбите на ГПК /от 2007 г./ съдът дължи произнасяне по доказателствата, които подлежат на събиране в рамките на процеса, на първо място при изготвяне на доклад по делото, когато разпределя доказателствената тежест между страните, указва кои наведени по делото обстоятелства подлежат на доказване, за кои страните следва да представят доказателства, както и за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства към момента на изготвяне на доклада – чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК. На следващо място при представяне на доказателства или при направени от страните доказателствени искания съдът е длъжен да се произнесе по относимостта, допустимостта и необходимостта от същите – чл. 146, ал. 4 ГПК.
Съобразно разпоредбите на ГПК съдът не дължи произнасяне по въпроса кои и какви доказателства е необходимо да се съберат с оглед преценка основателността на исковата претенция. Подобно произнасяне би било в противоречие с основните принципи за диспозитивното начало и за равенството на страните в процеса.
Видно от данните по делото, съдът е процедирал в съответствие с посочената правна уредба, като е допуснал и събрал писмени и гласни доказателства за установяване на твърденията относно владението на имота до 1994 г. от Г. Хр. С., който след това го предал на ищеца; допусната е и е приета съдебно-техническа експертиза на кои лица са записани в кадастралния план спорните имоти и експертиза за авторството на документа, послужил според ищеца за начало на владението му – договор за покупко-продажба от 16.04.1994 г.
Що се отнася до въпроса дали поисканите, допуснати и събрани по делото доказателства обосновават основателност на исковата претенция, той е свързан с преценката по съществото на спора, която съдът извършва с крайния съдебен акт – решението по делото.
В обобщение, по поставения от касатора правен въпрос съдът не е имал правомощие и задължение да се произнесе, тъй като произнасянето му би било недопустимо. Затова и не може да се приеме, че с поставения в изложението въпрос касаторът е изпълнил първото от посочените в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС условия, за да бъде допусната касационната жалба за разглеждане по същество – да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е от значение за изхода на заявения за разрешаване правен спор.
На следващо място следва да се посочи, че не са налице и допълнителните предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, макар и споменато в изложението за допускане на касационно обжалване като противоречие на обжалваното решение с тълкувателната практика, не е обосновано и мотивирано, поради което и настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., не дължи произнасяне по него.
За да се прецени наличие на предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както се твърди в разглеждания случай, е необходимо извършването на съпоставка на обжалваното въззивно решение със съдебната практика, на която касаторът се позовава. Посоченото от него решение не е представено заедно с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, при което положение съгласно разясненията, дадени в т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не може да се приеме, че е налице и второто от въведените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касация не са представили доказателства за сторени от тях разноски в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, които да им бъдат присъдени съобразно заявеното искане.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 349 от 25.03.2011 г. по в. гр. д. № 210/2011 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 3873 от 19.11.2010 г. по гр. д. № 1612/2009 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявен от П. М. П. срещу В. Х. Д. и В. С. Д. иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на ПИ № 10135.2572.108 с площ 490 кв. м., находящ се в [населено място], к. к. «Ч».
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: