2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1203
ГР. С., 02.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.11.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия М. И. гр.д. №4826/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Окръжен съд Плевен /ОС/ по гр.д. №210/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Х. К. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „шофьор на лек автомобил”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ, със заповед от 15.06.12 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1 ГПК с всичките й допълнителни основания. Не е поставил обаче ясно и точно правен въпрос в контекста на специфичните по цел и предпоставки основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. В т.1 от изложението се позовава на „неправилното връчване на призовка”, която няма задължителните реквизити; в т.2 – на „неправилното прилагане на чл.133 от ГПК”; в т.3 – на „неправилното отсъждане на правото да се правят за първи път нови възражения от характера на описаните в т.6 от ТР №1/01 г.”; едва в т.4 поставя правният въпрос: следва ли да се прилагат указанията на т.6 и 12 от цитиранато ТР №1/01 г., които според касатора не са загубили сила, а въззивното решение им противоречи.
В ТР №1/19.02.10 г. е посочено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от тези по чл.281,т.3 от ГПК. Затова позоваването на неправилност на изводите на въззивния съд не обосновава основание по чл.280, ал.1 от ГПК.
В. съд е приел за неоснователно твърдението на ответника по иска /сега касатор/, че неподаването на отговор в срока по чл.131 от ГПК се дължи на особени непредвидени причини, изключващи последиците по чл.133 от ГПК. Сочените причини – освобождаване на поименно посочен юрисконсулт, който се е занимавал с делата, не са установени, а по делото ответникът е призован редовно чрез лице с посочени три имена, на длъжност юрисконсулт. Или приетото от въззивния съд в случая почива на фактически предпоставки, съвсем различни от тези, въз основа на които са формирани изводите в цитираните от касатора опр. по ч.т.д. №826/12 г. и т.д.№777/11 г. на първо т.о. на ВКС. Възражението за прихващане с насрещно вземане за суми по К., според въззивния съд не е направено пред първоинстанционния съд като процесуално действие, макар да е застъпено в изчисленията на вещото лице. Пред въззивния съд пропускът не може да се поправи, тъй като не са налице предпоставки по чл.266, ал.2 и 3 ГПК. Насрещното вземане не е безспорно /подлежи на установяване между страните, съгл. отговора на въззивната жалба/, затова възражението за прихващане не може да се направи за пръв път пред въззивната инстанция, съгл. т.6 от ТР №1/01 г., на чиято запазена актуалност при действието на новия ГПК, се позовава касаторът. Или при данните по делото въпросът в последната точка 4-та от изложението е без значение за спора.
Не са налице сочените основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Плевен по гр.д. №210/13 г. от 16.04.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: