О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1203
гр.София, 29. 10. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1211/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № V* постановено на 03.02.2009 год. по в.гр.дело № 609/2008 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 205 от 02.01.2008 год. на Ц. районен съд за приемане за установено по отношение на ищците Р. П. С., Н. Д. Н., Д. Н. П., Ж. Н. С., четиримата от гр. К., ул.”У” № 9, и П. Д. П. от гр. К., ул.”В” № 9А, че ответниците Е. А. П. от гр. Ц., ул.”В” № 6* тримата от гр. В., местността „Р” № 1* от с. Г., общ. Несебър, ул.”Щ” № 14, В. Г. Г. от с. Г., общ. Несебър, ул.”Я” № 8* от гр. Б., ул.”М” № 14 и Г. Н. Г. от гр. Б., к-с „И” бл.29, вх.6, ет.4 не са собственици на следния недвижим имот – УПИ * в кв.27 по ПУП-ПРЗ на гр. К., с площ от 848.39 кв.м., при граници: изток и запад-улица, север-УПИ *, юг-УПИ ХІІ-203, представляващ бивш парцел ****, кв.3 по плана на гр. К., с площ от 946 кв.м. с отменяне нотариален акт № 1* том ІV, дело № 2117/1994 год. на БРС за собственост върху недвижим имот, с който Е. А. П., Д. А. Г. , Д. Г. Г., В. Г. Г. и Н. Г. Г. са признати за собственици по наследство на следния недвижим имот, находящ се в гр. К., представляващ дворно място пл. № 202 по плана на с. К., с площ от 840 кв.м., при граници: улица, имот пл. № 2* имот пл. № 188 и имот пл. № 1* поправено поради явна фактическа грешка с решение № 45 от 17.06.2008 год., с което допуска поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 205/02.01.2008 год., постановено по гр.дело № 17/2007 год. по описа на Районен съд-гр. Царево, като в диспозитива на решението на страница шеста, преди трети абзац от диспозитива „Осъжда…”, се впише и се чете следния текст: „ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск на Е. А. П. от гр. Ц., ул.”В” № 6* тримата от гр. В., местност „Р” № 1* от с. Г., общ. Несебър, ул.”Щ” № 14, В. Г. Г. от с. Г., общ. Несебър, ул.”Я” № 8* от гр. Б., ул.”М” № 14 и Г. Н. Г. от гр. Б., ж.к.”И” бл.29, вх.6, ет.4, против Р. П. С., Н. Д. Н., Д. Н. П., Ж. Н. С., четиримата от гр. К., ул.”У” № 9, и П. Д. П. от гр. К., ул.”В” № 9А, с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху собствения им недвижим имот – дворно място с пл. № 202 с площ от 840 кв.м., при граници: улица, имот пл. № 2* имот пл. № 1* имот пл. № 1* понастоящем представляващ УПИ VІ-202 в кв.27 по ПУП-ПРЗ на гр. К., с площ от 848.39 кв.м., както и за осъждане на ответниците да им заплатят сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за лишаването им от право на ползване за периода 30.03.2002 год. – 30.03.2007 год., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното плащане”.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Е. А. П. от гр. Ц., Р. Д. Г., К. А. А., А. К. , тримата от гр. В., Д. Г. Г. и В. Г. Г., двете от с. Г., Б. област, Д. Н. П. и Г. Н. Г. , двамата от гр. Б., представлявани от адвокат М от Б. адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Прилага съдебни решения на Върховния касационен съд.
От ответниците по касация Р. П. С., Н. Д. Н., Д. Н. П., Ж. Н. С. и П. Д. П., представлявани от адвокат А от Б. адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Обжалваният съдебен акт не е в противоречие с представените извадки от решения: 2428 от 13.12.1955 год. по гр.дело № 7395/1955 год. на ІV гр.отделение и ТР № 178 от 30.06.1986 год. по гр.дело № 150/1985 год. на ОСГК на Върховния съд както и на решения: № 885 от 12.06.2002 год. по гр.дело № 95/2001 год. на ІV гр.отделение № 960 от 07.11.2008 год. по гр.дело № 2522/2007 год. на ІІІ гр.отделение на Върховния касационен съд, касаят различна фактическа обстановка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено под № V на 03.02.2009 год. по в.гр.дело № 609/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: