2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1204
гр. София, 30.10.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3767 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 2180/01.04.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 20633/2014 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното възивно решение е отменено отхвърлителното решение № II-57-199/08.08.2014 г., поправено с решение от 11.11.2014 г., постановени по гр. дело № 12010/2014 г. на Софийския районен съд (СРС), и са уважени предявените от Е. Х. К. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед от 09.01.2014 г. на председателя на съвета на директорите (СД) и на изпълнителния директор на дружеството-касатор, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, и ищцата е възстановена на предишната ? работа – на длъжността „секретар” при дружеството-касатор; в тежест на последното са възложени разноските и държавната такса по делото.
Въззивният съд е приел в мотивите към обжалваното решение, че уволнението на ищцата е незаконно, тъй като по делото не е установено, че при извършването на подбора от страна на касатора-работодател са спазени критериите на чл. 329 от КТ. За да достигне до този решаващ извод по делото, СГС е обсъдил, представените от страна на жалбоподателя, протокол от 08.01.2014 г. и атесатционна карта към него, съгласно които комисията по подбора е оценила ищцата със 102 точки, а другата служителка, участвала в подбора – Г.П. – със 144 точки. Градският съд е приел, че протоколът и атестационната карта се ползват с формалната доказателствена сила на чл. 180 от ГПК и установяват, че изявленията в тях са направени от посочените издатели, както и че тези документи могат да служат за доказване на факта, че техните издатели са поставили на сравняваните служители определени оценки, но не и да служат за доказване на факта, че останалият на работа служител притежава по-висока професионална квалификация и работи по-добре от ищцата. В тази връзка, позовавайки се на задължителните указания, дадени с тълкувателно решение (ТР) № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че работодателят следва да установи, че отразените в документите за подбора оценки отговарят на действителните качества на участвалите в подбора, т.е – съответствие на оценката по отделните показатели, на обективно проявените професионални качества и квалификация на работника или служителя. СГС е обсъдил и това, че по делото е разпитан като свидетел И. Т., който е изпълнителен директор на дружеството-ответник. Позовавайки се отново на практиката на ВКС, съдът е приел, че изпълнителният директор на едно юридическо лице (акционерно дружество) не може да изнася пред съда показания в качеството на свидетел, а само обяснения по реда на чл. 177, ал. 1, т. 2, във вр. вр. с чл. 176 от ГПК, респ. – приел е, че тези изявления на изпълнителния директор не следва да се ценят като свидетелски показания, а като обяснения на страната по чл. 176 от ГПК. Въззивният съд е приел и че обясненията притежават доказателствена стойност, когато обективират неизгодни за страната фактически обстоятелства, както и че могат да бъдат използвани като доказателствено средство само срещу страната, от която изхождат, но не и в нейна полза, като и в тази връзка е посочена практика на ВКС. С оглед на това е прието, че обясненията на изпълнителния директор не притежават доказателствена стойност досежно факта, че останалият на работа служител работи по-добре от ищцата. СГС е намерил и че от събраните по делото доказателства не се установят конкретни факти и обстоятелства, които са довели до съответните оценки – няма яснота защо е прието, че служителката Г. П. работи по-добре от ищцата. Сочейки отново решения на ВКС, съдът е приел, че липсата на доказателства за конкретни факти и обстоятелства относно нивото на изпълнение на възложената работа от ищцата и от останалия на работа служител, сочи за незаконосъобразност на извършения подбор, както и че по делото не е доказано обективно съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества на сравняваните служители при изпълнение на възложената им работа; респ. – приел е, че отрицателната оценка за нивото на справяне на ищцата с работата ? не е обективна. По отношение притежаваната професионална квалификация, съдът е установил от представените по делото дипломи, че останалата на работа служителка притежава образователно-квалификационна степен „магистър” и „бакалавър”, но и че ищцата притежава такива, както и че не е ясно, с оглед на изпълняваната секретарска работа, защо е прието, че останалата на работа служителка притежава по-висока професионална квалификация и допълнителни теоретични познания, от тези на ищцата.
Касационната жалба срещу така постановеното въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице, и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, макар и пространно, е изключително хаотично и неясно – съдържа множество формулировки на правни въпроси, повечето от които са неясни и примесени с фактически твърдения и правни доводи на жалбоподателя; голяма част от формулировките се припокриват по съдържание помежду си. Касаторът поддържа и че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, но и в тази връзка недостатъчно ясно сочи кой правен въпрос, в противоречие с кой акт на ВКС е разрешен от въззивния съд, като и цитираните в изложението решения на ВКС са смесени с оплаквания на самия жалбоподател за неправилност на обжалваното решение. Уточнявайки, формулировките в изложението, съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото това е възможно, настоящият съдебен състав приема, че касаторът поддържа наличие на противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС, по следните правни въпроси: 1) изложеното при разпита пред съда от законния представител на юридическо лице – страна по делото, който същевременно е и член на комисията по подбора, годно доказателствено средство ли е относно обстоятелствата по извършването и законосъобразността на подбора по чл. 329 от КТ, и как следва да се допуска, обсъжда и преценява от съда по трудовоправния спор – като показания на свидетел или като обяснения на работодателя – страна по делото; 2) дали въззивният съд следва при постановяване на решението си да обсъди всички относими писмени и гласни доказателства и доводите на страните относно обстоятелствата по извършването и законосъобразността на подбора, и какъв е обхватът на съдебния контрол върху обосноваността на оценката на работодателя по критериите по чл. 329 от КТ; 3) когато първоинстанционният съд с доклада си по делото е допуснал, а след това е и разпитал като свидетел, и е обсъждал в решението си като свидетелски показания, изявленията на законния представител на юридическото лице – работодател, необходимо ли е въззивният съд да отстрани нарушението на първата инстанция, като даде указания на страните, че ще цени тези изявления като обяснения на страната по делото, както и указания, че работодателят не сочи доказателства за законосъобразно извършен подбор; 4) какви са регламентираните от закона критерии за извършване на подбор от страна на работодателя по чл. 329 от КТ и следва ли те да бъдат преценявани от съда при условията на кумулативност; и 5) професионалната квалификация означава ли само образователен ценз или е съвкупност от наличието на знания, умения и делови качества, необходими за качествено, количествено и срочно изпълнение на възложените трудови функции, респ. – образованието само степен на образование ли означава или съдът комплексно следва да обсъди – образование по съответната специалност, степен на образование, допълнителна професионална квалификация.
Ответницата по касационната жалба – ищцата Е. Х. К., в отговора на жалбата излага становище и подробни съображения, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване.
Първите два процесуалноправни въпроса са разрешени от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС. В пълно съответствие, както с ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС – изцяло в очертаните с него рамки на съдебния контрол върху обосноваността на оценката на работодателя по критериите по чл. 329 от КТ, която може да се доказва с всички доказателствени средства, така и с останалите сочени от касатора – решение № 116/05.04.2012 г. по гр. дело № 606/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 107/18.02.2010 г. по гр. дело № 3293/2008 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 188/10.05.2012 г. по гр. дело № 428/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 388/17.10.2011 г. по гр. дело № 1975/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 164/04.06.2014 г. по гр. дело № 196/2014 г. на III-то гр. отд. на ВКС, въззивният съд е обсъдил в мотивите към обжалваното решение всички ангажирани от страна на касатора-работодател доказателства – както писмените, така и гласните, които са относими към оспорената от ищцата, законосъобразност на извършения подбор. Гласните доказателства – изявленията при разпита му пред съда на изпълнителния директор на дружеството-жалбоподател, който е бил и член на комисията по подбора, са обсъдени от СГС като годно доказателствено средство, но не в качеството им на свидетелски показания (както са обсъдени от първоинстанционния съд), а като обяснения на законния представител на страната по делото – юридическо лице, което също е в пълно съответствие с практиката на ВКС – решение № 466/03.01.2013 г. по гр. дело № 1262/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 221/18.01.2013 г. по търг. дело № 1270/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС. Изводът на въззивния съд, че тези обяснения притежават доказателствена стойност, когато обективират неизгодни за страната фактически обстоятелства, но не и когато са само в нейна полза, е в съответствие със същите две решения, както и с решение № 475/08.07.2010 г. по гр. дело № 1311/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение № 386/14.07.2009 г. по гр. дело № 1713/2008 г. на II-ро гр. отд. на ВКС. Този извод не е в противоречие и с никое от сочените от жалбоподателя решения на ВКС.
Третият процесуалноправен въпрос също е разрешен от СГС в пълно съответствие със задължителните указания и разясненията, дадени с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изводът на въззивния съд, че изявленията при разпита му пред съда на изпълнителния директор на дружеството-касатор не следва да се ценят като свидетелски показания, както са обсъдени от първоинстанционния съд, а като обяснения на страната по делото, е направен, при изрично въведено с въззивната жалба на ищцата оплакване за това допуснато от първата инстанция процесуално нарушение при преценката на това гласно доказателство. Това оплакване на ищцата обаче не е във връзка с доклада по делото. Въпреки, че ответникът-касатор е получил препис от въззивната жалба на ищцата, с отговора си на тази жалба той също не е направил оплакване във връзка с доклада на първата инстанция, нито е искал събиране на свидетелски показания във въззивното производство. В т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че за допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото, въззивният съд не следи служебно, а само когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по делото, а дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. С тези задължителни указания и разяснения по тълкуването и приложението на процесуалния закон, е преодоляно противоречието в практиката, съществувало до приемането на това тълкувателно решение, като е отречено разбирането, че въззивният съд следи служебно за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото и при наличие на такива следва да извърши нов доклад по делото, което разбиране е застъпено в изтъкваното от касатора решение № 389/18.10.2011 г. по гр. дело № 1672/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК, но преди цитираното тълкувателно решение. Поради това, противоречието на обжалваното въззивно решение с това решение на ВКС, не е основание за допускане на касационното обжалване, след като въззивният съд се е съобразил с приетото в тълкувателното решение – при липса на оплаквания на страните във връзка с доклада по делото, не е давал указания в тази насока.
Последните два материалноправни въпроса също са разрешени от въззивния съд в съответствие със сочената от касатора задължителна практика на ВКС – ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 220/02.07.2013 г. по гр. дело № 905/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 133/31.05.2010 г. по гр. дело № 74/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 188/10.05.2012 г. по гр. дело № 428/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Съобразявайки се с тази трайно установена практика, СГС – след обсъждането на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и на тяхната доказателствена стойност, е приел за недоказана обективността на преценката на работодателя и по двата икономически критерия по чл. 329 от КТ. Приел е, че липсата на доказателства за конкретни факти и обстоятелства относно нивото на изпълнение на възложената работа от ищцата и от останалия на работа служител, сочи за незаконосъобразност на извършения подбор, както и че по делото не е доказано обективно съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества на сравняваните служители при изпълнение на възложената им работа; респ. – приел е, че отрицателната оценка за нивото на справяне на ищцата с работата ? не е обективна. По отношение притежаваната професионална квалификация, съдът е установил от представените по делото дипломи, че останалата на работа служителка притежава образователно-квалификационна степен „магистър” и „бакалавър”, но и че ищцата притежава такива, както и че не е ясно, с оглед на изпълняваната секретарска работа, защо е прието, че останалата на работа служителка притежава по-висока професионална квалификация и допълнителни теоретични познания, от тези на ищцата. След като в протокола за подбор и атесатционна карта към него, представени от работодателя, не е отразено извършването от негова страна на комплексна оценка относно квалификацията на участниците в подбора – образование по съответната специалност, степен на образование, допълнителна професионална квалификация, то и съдът не е могъл да извърши такава комплексна оценка – за първи път едва в исковото производство, и при направения от него анализ на събраните доказателства и на тяхната доказателствена стойност.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице наведеното от касатора допълнително основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендираните и направени от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защитата пред касационната съдебна инстанция, а именно – сумата 680 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2180/01.04.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 20633/2014 г. на Софийския градски съд;
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Е. Х. К. сумата 680 лв. (шестстотин и осемдесет лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.