О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1204
София 05.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1152 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Шесто Основно училище”Л. Каравелов”гр. Пазарджик,представлявано от директора Д. против въззивно решение № 179 от 13.04.2009г.по в.гр.д. № 225 по описа за 2009г. на Пазарджишки окръжен съд,с което е частично отменено решение № 48 от 22.01.2009г. по гр.д. № 1875/2008г.на Районен съд Пазарджик,в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.225 от КТ за периода 15.01.2009г.-15.03.2009г.,като вместо това е постановено друго,с което е осъдено VІ ОУ” ”Л. Каравелов”гр. Пазарджик да заплати на С. Г. П. обезщетение по чл.225 от КТ за посочения период обезщетение в размера от 1 186.70лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 30.09.2008г.,до окончателното й изплащане,както и е определена допълнителна държавна такса-99.53лв. В останалата част решение № 48 от 22.01.2009г. по гр.д. № 1* по описа за 2008г.на ПРС е оставено в сила.
Липсва конкретно посочено основание за допустимост на подадената касационна жалба,както и изрично формулиран процесуално правен или материално правен въпрос,като са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт. От изложените доводи може да се направи извод,че поставеният въпрос е свързан с това-дали установения в чл.329 ал.1 от КТ подбор е задължение или е субективно право на работодателя и дали подлежат на съдебен контрол критериите,въз основа на които той е извършен. Отделно се поставя и въпроса за това дали може да се присъжда обезщетение по чл.225 от КТ за времето,за оставане без работа,за срока след постановяване на първоинстанционното решение. Позовава се на решение № 45 от 21.01.2005г.по н.д. № 512/2004г.на ВКС ІІ н.отд. и решение № 158 от 10.04.1995г.по гр.д. № 1301/1994г.на ВКС ІІІ гр.отд.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва основателността на подадената касационна жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си,с което е приел,че извършеното уволнение на С. Г. П. ,заемаща длъжността:”Начален учител” е незаконно -въззивният съд е приел,че работодателят не е спазил критериите за подбор,посочени в чл.329 ал.1 от КТ,тъй като е уволнил класираната на предпоследното 10 място ищца, а не класираната на последното 11 място-друга начална учителка Г. Ш. ,за която като е счел,че се ползва от закрилата по чл.333 ал.1 т.1 от КТ-не е поискал разрешение от ОИТ. Без да поиска такова и без да получи отказ-работодателят направо е съкратил ищцата,което съдът е оценил като нарушение,водещо до незаконосъобразност на извършеното уволнение.
В тази връзка поставения от касатора въпрос за това-дали извършването на подбор е задължение или субективно право на работодателя и подлежи ли на съдебен контрол – е от значение за решаване но делото. Този въпрос обаче не е разрешен от въззивния съд нито в противоречие с практиката на ВКС,нито е решаван противоречиво от съдилищата,нито е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В практиката няма спор,че в случаите като настоящия,когато основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е „съкращаване в щата” и то засяга една от множество еднородни трудови функции/съкращаването обхваща една от общо единадесет длъжности „начален учител”/ правото на подбор на работодателя се превръща в негово задължение. Работодателят е длъжен да извърши подбор и да реши кого да уволни.пражняването на правото на подбор по чл.329 от КТ подлежи на съдебен контрол. Критериите за подбора са установени в закона,имат обективни признаци и тяхното спазване е част от правото на уволнение,което при спор на общо основание се преценя от съда/решение № 532 от 18.07.1991г.по гр.д. № 352/91г.на ІІІ г.о.,решение № 759 от 2.10.1991г.по гр.д. № 629/91г. на ІІІ г.о.,решение № 1046/2001г. на ІІІ г.о./Уволнение,извършено в нарушение на критериите за подбор е незаконно. В случая –независимо от спазването на критериите-уволнението е незаконно,защото н е спазена процедурата и е уволнен служител,който не е бил определен съобразно тези критерии на последно,а на предпоследно място. Не е установено,че работодателят е извършил подбора съобразно принципите на обективност, прозрачност и справедливост и че е постигната целта на закона – да остане на работа този,който има по-висока квалификация и работи по-добре.
Относно –поставеният въпрос за присъденото обезщетение от въззивния съд за трите месеца,през които ищцата е останала без работа-след приключване на първоинстанционното производство,то за същият не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В исковата молба-ищцата е претендира присъждане на обезщетение за шест месеца. Пред вид бързината на производството,което се провежда по реда на чл.310 и сл.от ГПК-първоинстанционният съд е присъдил такова за периода до постановяване на съдебния си акт. Пред въззивната инстанция- С. Г. П. е подала въззивна жалба,с която е претендирала остатъка от сумата. Касае се за претенция,по която въззивният съд дължи произнасяне,при съобразяване на нормата на чл.235 ал.3 от ГПК.
С оглед на изложеното и тъй като не се налага отстраняване на противоречивата съдебна практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/. настоящият съдебен състав намира,че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК,поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 179 от 13.04.2009г. по в.гр.д. № 225 по описа за 2009г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.