4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1205
гр.София, 16.12.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5087 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СОУ „Л. К.“-гр. В. срещу решение № 75 от 17.6.2015 г., постановено по гр. д. № 168 по описа за 2015 г. на Видинския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 85 от 4.03.2015 г. по гр. д. № 1572 по описа за 2014 г. на Видинския районен съд за отмяна на дисциплинарното уволнение на К. И. Н. със заповед № ОС 585 от 12.6.2014 г., за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на касатора да му заплати 5 034,06 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 12.06.2014 г. до 12.12.2004 г.
Касаторът твърди, че решението на Видинския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т. 3 на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Настъпила ли е преклузия относно посочване и събиране на доказателства, при положение че в доклада по делото първоинстанционният съд не е изпълнил процесуалното си задължение по чл.146, ал.2 от ГПК? По този въпрос отказът на въззивния съд да допусне поисканите от касатора свидетели е в противоречие с решение № 113 от 4.6.2013 г. по гр. д. № 759/2012 г. на Четвърто Г.О. на ВКС.
2. Следва ли въззивният съд да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните? В случая въззивният съд в нарушение на посочената от касатора практика на ВКС не е цитирал и обсъдил представените по делото протоколи.
3. Следва ли отговорът на въззивната жалба да бъде изпратен на жалбоподателя?
4. Неоспорените по делото протоколи, съставени от работодателя и установяващи дисциплинарните нарушения, представляват ли доказателства за посочените в тях факти? Трябва ли да има конкретно оспорване на тези протоколи, или атакуването на заповедта за уволнение се приема като оспорване на протоколите, установяващи дисциплинарното нарушение?
Ответникът по касационната жалба К. И. Н. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Видинския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 900 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Старши учителят по домашна техника, икономика и технологии К. Н. е бил дисциплинарно уволнен и в исковата си молба е оспорил извършването на описаните в уволнителната заповед нарушения. В отговора на исковата молба пълномощникът на училището е поискал да бъдат разпитани двама свидетели за установяване на нарушенията. Макар съдът да е допуснал до разпит свидетелите, те не са били доведени от ответника за съдебното заседание, проведено на 16.02.2015 г., за която дата представителят на училището е бил уведомен в предишното съдебно заседание. Ето защо съдът е заличил свидетелите, приел е, че нарушенията са недоказани и е уважил исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Във въззивната си жалба представителят на училището повторно е поискал разпит на свидетелите. Той е оправдал пропуска си да ги доведе с грешка на съдията, който в предишното съдебно заседание посочил датата 16.03.2015 г., а е провел заседанието на 16.02.2015 г. Въззивният съд е извършил служебна проверка в книгата за насрочване на дела на съдията- докладчик и е констатирал, че на датата 16.03.2015 г. не са били насрочени дела. Затова е отказал да допусне свидетелите на работодателя и е потвърдил първоинстанционното решение. При тези данни първият въпрос на касатора не е от значение за изхода на спора, тъй като свидетелските показания по делото не са били събрани заради небрежно поведение на страната, а не поради липсващи указания в доклада на първоинстанционния съд. Практиката на ВКС, според която преклузията за посочване и събиране на доказателства пред втората инстанция настъпва само ако са били дадени съответните указания в доклада на първоинстанционния съд касае случаите, при които страната не е била уведомена, че носи доказателствена тежест за определен факт. По делото касаторът още с отговора на исковата молба е поискал свидетелите за установяване на нарушенията, а с доклада са му дадени указания, че е в негова тежест да докаже законността на уволнението. Ето защо липсата на свидетелски показания, установяващи нарушението, не се дължи на допуснати от съдилищата нарушения на чл.146 и чл.266 от ГПК, поради което по първия въпрос касационно обжалване на решението на Видинския окръжен съд не следва да се допуска.
В мотивите си въззивният съд е обсъдил подробно нарушенията, заради които е наложено дисциплинарното наказание. Противно на твърдението, съдържащо се във втория въпрос, съдът е взел предвид констативните протоколи, представени от работодателя. Приел е обаче, че тези протоколи нямат обвързваща съда доказателствена сила и поради оспорването им от ищеца работодателят е следвало да докаже описаните в тях факти с помощта на свидетелски показания, което не е сторил. Посредством тези свои изводи въззивният съд е дал отговори на четвъртия въпрос на касатора, които съответстват на задължителната практика на ВКС. Според тази практика съставените от представител на работодателя протоколи представляват частни свидетелстващи документи, които нямат обвързваща материална доказателствена сила. При оспорване на отразените в тези протоколи факти, което е станало още с подаване на исковата молба, не е нужно откриване на производство по чл.193 от ГПК. Страната, която желае да се ползва от констатациите в тези документи, трябва да установи с помощта на свидетелски показания изложените в тях факти/решение № 261 от 22.01.2014 г. по гр. д. № 2354/2013 г. на Трето Г.О., № 107 от 18.02.2010 г. по гр. д. №3293/2008 г. на Четвърто Г.О., № 375 от 28.12.2012 г. по гр.д.№1347/2011 г. на Четвърто Г.О., № 748 от 17.02.11 г. по гр. д. № 801/09 г. на Четвърто Г.О., № 506 от 8.09.2010 г. по гр. д № 705/09 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. Ето защо по втория и четвъртия въпрос касационно обжалване също не следва да се допуска.
Отговорът на третия въпрос на касатора няма значение за изхода на спора, тъй като невръчването на препис от отговора на въззивната жалба не е нарушило по никакъв начин процесуалните права на касатора, дори ако съществуваше такова задължение за двойна размяна на книжа.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Видинския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на К. И. Н. 900 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 75 от 17.6.2015 г., постановено по гр. д. № 168 по описа за 2015 г. на Видинския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 85 от 4.03.2015 г. по гр. д. № 1572 по описа за 2014 г. на Видинския районен съд за отмяна на дисциплинарното уволнение на К. И. Н. със заповед № ОС 585 от 12.6.2014 г., за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на СОУ „Л. К.“ да му заплати 5 034,06 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 12.06.2014 г. до 12.12.2004 г.
ОСЪЖДА Средно общообразователно училище „Л. К.“-гр.В., да заплати на К. И. Н.-ЕГН: [ЕГН], сумата 900/деветстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: