О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1205
София 05.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1185 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от З. Г. М. от гр. В., чрез процесуалния представител – адвокат Д против въззивно решение № 581 от 07.05.2009г.по в.гр.д. № 659 по описа за 2009г. на Варненски окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 410 от 17.02.2009г. по гр.д. № 6648/2008г.на Районен съд Варна и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Липсва изрично формулиран процесуално правен или материално правен въпрос,като са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт. От последните може да се направи извод,че поставеният въпрос е свързан с извършения подбор по чл.329 ал.1 от КТ и по-специално за това-дали в него следва да участва и лицето,което е назначено по заместване на останалата след съкращаването щатна бройка за длъжността”учител по физическо възпитание и спорт”.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената касационна жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си,с което е оставено в сила решението на районния съд,с което са отхвърлени предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ,въззивният съд е приел,че извършеното уволнение на З. Г. М.,заемаща длъжността: ”учител по физическо възпитание и спорт” е законно. Налице е реално съкращаване в щата/числеността на педагогическия персонал в училището е намалена от 46 на 43 бройки,а съгласно новото щатно разписание щатните бройки за заеманата от ищцата длъжност са намалени от две на една/. Подборът е извършен при спазване на изискванията на чл.329 ал.1 от КТ,като причините ищцата да не бъде предпочетена са свързани с установеното от комисията несериозно отношение към работата-ненадлежно водене на документацията,закъснение за часове,освобождаване на учениците преди края на учебния час,неумение на ищцата за работа в екип и неспазване на етичния кодекс за работа с деца.
В тази връзка поставения от касаторката въпрос за това дали – подборът е следвало да се извърши между двете титулярки,заемащи длъжността ”учител по физическо възпитание и спорт” С. К. и ищцата З/както е направено/ или в него е следвало да вземе участие и З. Г. ,която е назначена по заместване-до завръщане на излязлата в неплатен отпуск за отглеждане на дете титулярка С. К. -е от значение за решаване но делото,но не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото,както се твърди в касационната жалба. Това е така,тъй като по този въпрос не се налага отстраняване на противоречивата съдебна практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/. В практиката няма спор,че подборът се извършва между работници или служители,които заемат близки или сходни длъжности. Определящото е заемането на длъжността,затова се имат пред вид назначените на тях титуляри. Това е така, първо защото при наличие на две длъжности/както е в случая/няма как да се извършва подбор между три лица и второ, защото заместването е до връщането на титуляра,а това може да стане във всеки един момент. Титулярът е този който заема длъжността. При отсъствието му /по някаква причина/ той може- по преценка на работодателя- да се замести от друго лице,но това друго лице е на работа за определен срок,който е – завръщането на титуляра.
Безспорно е,че упражняването на правото на подбор по чл.329 от КТ подлежи на съдебен контрол съобразно установените в закона и допълнително възприети от работодателя критерии. В случая уволнението е извършено в съответствие с обявените критерии – квалификация,ниво на изпълнение на възложената работа,отношение към работата,спазване на етичния кодекс за работа с деца. Спазени са принципите на обективност, прозрачност и справедливост,като при еднаквата квалификация на двете титулярки, на работа е останала тази,която работи по-добре.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира,че не е налице посоченото основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 581 от 07.05.2009г. по в.гр.д. № 659 по описа за 2009г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.