О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1206
София, 03.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4437/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Х. А. С., чрез пълномощника му адв.Р. С., срещу решение № V-48/29.04.2013 г. по гр.д.№424/2013 г. на Бургаския окръжен съд.
Ответниците по касационната жалба С. А. С. и М. Н. С. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника им адв.П. Т. ,оспорват жалбата. Претендират разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и предмет на обжалване е решение по иск с цена 5 500 лв.
Въззивният съд е отменил решение № 7/10.01.2013 г. по гр.д.№442/2012 г. на Несебърския районен съд в частта, с която предявеният от ответниците по касационната жалба иск по чл.41 ЗС е отхвърлен за сумата 1322,50 лв., представляваща половината от направени от тях разноски за заплащане труда на наети по стопански начин физически лица и за сумата 202,10 лв. представляваща половината от направени от тях разноски за транспорт за ремонта на покрива на двуетажна жилищна сграда, намираща се в [населено място], съобразно дела им от ? ид.ч. в общите части на сградата, ведно с мораторна лихва от 162,50 лв. върху първата главница и от 26,57 лв. върху втората главница за периода от 31.12.2012 г. до 06.04.2012 г. и законна лихва от 06.04.2012 г. и вместо това е уважил иска за посочените суми.Потвърдил е решението на първоинстанционния съд, с което искът е уважен до размер на сумата 2 854,28 лв. разноски за вложени материали за ремонт на покрива на жилищната сграда, на сумата 374,17 лв. мораторна лихва и законна лихва, както и в частта ,с която искът е отхвърлен за разликата над присъдените суми. С предявения по чл.41 ЗС вр. чл.61 ал.2 ЗЗД иск ответниците по касационната жалба са претендирали сумата 5 500 лв., представляваща половината от направените от тях необходими разноски за ремонт на покрива на жилищната сграда, която притежават като етажни собственици с касатора с равни дялове от по ? от общите й части. Въззивният съд е приел, че те са закупили необходимите строителни материали и са възложили извършването на ремонтните работи на физически лица-строители, че касаторът не е дал изрично съгласие, но и не се е противопоставил на извършването на ремонта. Старият покрив бил премахнат напълно , тъй като покривната конструкция била изгнила, а керемидите-негодни. Изграден бил изцяло нов покрив с намалена височина на надзида, за което не било издадено строително разрешение. Съдебно-техническа експертиза е дала заключение за стойността на вложените в ремонтните работи нови материали и труд, които ответниците по касационната жалба са успели да осигурят по цени по-ниски от средните пазарни , както и за направените транспортни разходи. Въззивният съд е намерил за необоснован извода на първоинстанционния съд за недоказаност на разходите за труд и транспорт и искът е бил уважен и в тази негова част. Счел е , че работата е била предприета уместно и е била управлявана добре, в интерес и на двете страни, както и че не следва да се уважава възражението на касатора за неоснователност на иска, тъй като ремонтът представлява незаконно строителство. Обосновал се е с довода, че нормата на чл. 41 ЗС не изисква законност на извършените ремонтни работи.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Касаторът твърди, че въззивният съд е дал неправилно тълкуване на чл.41 ЗС, приемайки, че всяко строителство, включително и незаконното, дава основание на съсобственик, извършил строежа, да претендира заплащане на съразмерната част от другите съсобственици. Счита,че отговорът на този въпрос е от съществено значение за развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС , ІІІ г.о. намира, че решението на въззивния съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване. По така поставения въпрос е налице създадена съдебна практика,включително и задължителна, която той споделя и счита, че не следва да бъде променяна. По въпроса за подобренията, представляващи незаконни строежи, в т. II- 7 на ППВС № 6/1974 г. е посочено, че незаконните строежи не се заплащат като подобрения, ако подлежат на премахване, освен ако собственикът на имота желае да ги запази, като при определяне на стойността им се държи сметка за евентуалното им премахване. Кога един строеж е незаконен и подлежи на премахване се определя от техническите органи съгласно разпоредбите на действащото законодателство. В решение № 432 от 19.06.2009 г.по гр. д. № 6086/2007 г. на ВКС, II г. о. е прието, че незаконният строеж подлежи на премахване когато има издадено предписание за това от компетентните органи. В този смисъл е и по-новата практика на ВКС, намерила израз в решения постановени по реда на чл.290 ГПК : решение № 308 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 271/2012 г., I г. о. ,решение № 315/25.10.2012 по гр. д. № 1189/2011 г. на ВКС, I г. о., в което е посочено,че следва да има не само констативни протоколи за незаконно строителство /без строително разрешение/, но и издадени и влезли в сила заповеди за събаряне . Изводите на въззивния съд са съобразени с правните разрешения в цитираната съдебна практика.
Касаторът не е изложил аргументи за обосноваване на нито една от хипотезите, в които допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се проявява.Съгласно приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. ОСГТК, т.4 допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е налице, когато поставения въпрос е свързан с наличието на неправилна практика или съдебна практика, която не е съобразена с промените в законодателството, или при липсата на съдебна практика. Касаторът в случая не е изложил доводи, защо съдебната практика е неправилна и трябва да бъде променена в насока, която счита за законосъобразна.Поради недоказване наличието на допълнително основание въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.78 ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени на ответниците по касационната жалба направените разноски в това производство с оглед изхода на делото.
По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-48/ 29.04.2013 г. по гр.д.№424/2013 г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Х. А. С. да заплати на С. А. С. и М. Н. С. сумата 450/четиристотин и петдесет/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: