Определение №1207 от 18.11.2010 по гр. дело №941/941 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N. 1207

гр.София 18.11.2010 година

Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември двехиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ

изслуша докладваното от председателя /съдията/ СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. N 941 по описа за 2010 год.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение № 103 от 02.03.2010 г. по гр.д. № 72/2010 г. на Софийски окръжен съд.
Ответникът С. П. К. не е взел становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, с обжалваем интерес над 1000 лв. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение е потвърдено решение № 178 от 07.12.2009 г. по гр.д. № 397/2009 г. на Районен съд – Пирдоп, поправено с решение от 09.12.2009 г. в частта, с която първоинстанционният съд е уважил иск, предявен от С. П. К. против [фирма],[населено място] по чл. 200 ал.1 КТ за сумата 7758.19 лв., обезщетение за имуществени вреди, разлика между трудово възнаграждение, което ищецът би получавал като здрав на длъжността „бригадир на миньорска бригада” в ответното дружество и сбора от получаваната пенсия за инвалидност поради настъпило професионално заболяване и минималната работна заплата за страната, за периода от 01.01.2007 г. до 19.07.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 01.01.2007 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е присъдил сумата 1308.51 лв. разноски, а по сметка на П. 200 лв., разноски и 310.33 лв. държавна такса.
Допускането на обжалваното решение до касационен контрол е в зависимост от наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Включеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, квалифициран от страната като материалноправен е въведен общо, без да е посочено с какви правни разрешения съдебният състав се е отклонил от установената задължителна или казуална практика на ВКС, ВС или от практиката на съответните инстанции – първа и въззивна. Касаторът е задължен да въведе материалноправен или процесуалноправен въпрос в някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1, 1 – 3 ГПК, т.е. да посочи общи и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване / в този смисъл са разясненията, дадени в ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т. 1 /. Това не е направено в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. Липсва съпоставка на изводите на въззивния съд и на съдебните състави на ВКС и Софийски окръжен съд, постановили приложените копия от решения, от която да се изведе противоречиво разрешаване на правни въпроси. Поставеният от касатора въпрос е:
„…как следва да се определи размерът на имуществената вреда – пропусната полза, произтичаща от съпоставителната разлика между двете величини – „Т. възнаграждение/Пенсия” за исковия период ?”.
Във връзка със същия въпрос са развити оплаквания. Поддържа се, че констатацията във въззивното решение, за това че „…за база е взето възнаграждението на лицето Ю. В., заемал длъжността „бригадир на миньорска бригада”, тъй като при липса на доказателства за обратното и предвид факта, че той е сред служители посочени от ответното дружество, като заемащи същата длъжност…” била невярна, защото в делото нямало данни това лице да е посочвано от ответника, а и това не се твърдяло от вещото лице, което вероятно само било направило своя произволен избор. Касаторът твърди, че изготвената и приета съдебно – счетоводна експертиза, без каквато и да е обосновка на съпоставяните длъжности правила механични изчисления за разлики в три варианта, като неясно защо използвала за база на съпоставката възнагражденията на три произволнн лица – работниците И. Н., Т. Т. и Ю. В.. По – нататък в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че „В съдебно заседание пред П. вещото лице уточни само, че горните трима работника са лица, които „…по възраст и трудов стаж са най – близко до ищеца”. Според касатора това не било достатъчно, „защото няма и дума по наименованието и/или съдържанието на длъжностите на тези три лица”. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че съдебната практика изисквала „актуалната съпоставка на заплата/пенсия да е свързана със „същата длъжност”, а не с произволно избрана” като в този смисъл са посочени решение № 1228 от 22.06.2006 г. по гр.д. № 139/2004 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение от 15.11.2007 г. по гр.д. № 655/2007 г. на Софийски окръжен съд. Посочените оплаквания са основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК и по тях проверка за законосъобразност са извършва, ако атакуваният съдебен акт бъде допуснат до касационно обжалване. Едва тогава жалбата се разглежда по същество – чл. 290, ал. 1 ГПК / в този смисъл са разясненията, дадени в ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т. 1 /. С твърдението, че съдебната практика изисква „актуалната съпоставка на заплата/пенсия да е свързана със „същата длъжност”, а не с произволно избрана” не се въвежда правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не се сочи с какви изводи въззивния съд се е отклонил от възприетото по този въпрос в приложените съдебни решения. От преценката на изложените във второинстанционното решение и в приложените от касатора копия от цитираните по-горе решения правни изводи се установява, че по правните въпроси, засягащи разгледаното от въззивния съд основание на имуществената отговорност за пропуснати ползи от неполучено вследствие на професионални заболявания – ”силикоза – ІІ стадий, бронхитна форма” и „вибрационна болест – І-ІІ ст.” трудово възнаграждение, същият съд не се е произнесъл в отклонение от приетото в цитираните съдебни актове. Окръжният съд е обосновал правен извод, че посочения в съдебно – счетоводната експертиза работник – Ю. В. е сред работниците, заемали същата длъжност, като изпълняваната от ищеца, както и че възнаграждението и трудовия стаж на В. са най – близки до тези на ищеца, т.е. доводът е, че релевантно е трудовото възнаграждение, получавано от лице, заемащо същата длъжност в предприятието – работодател. В обжалваното решение не е направен извод, че в хипотезата на чл.200, ал.3 КТ при определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид трудово възнаграждение на произволно избрана длъжност. Следователно не е налице противоречие между правните разрешения, аргументирани от въззивния съд и приетото по същия въпрос от ВКС и Софийски окръжен съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен от касатора въпрос, който е квалифицирал като процесуалноправен, а именно:
„Процесуалноправен въпрос, относно реализиране на доказателствената тежест по чл. 154, ал.1 ГПК, включително, коя от страните, по какъв начин и с какво съдържание, следва да установи в процеса, горната съпоставителна разлика ?”.
Подобно на материалноправния въпрос, разгледан по – горе и процесуалноправния е въведен общо, без да е посочено с какви правни разрешения съдебният състав се е отклонил от установената задължителна или казуална практика на ВКС, ВС или от практиката на съответните инстанции – първа и въззивна. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане до касационно обжалване трябва да бъде изложен от касатора в някои от хипотезите на чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК и в разглеждания случай жалбоподателят не е обосновал приложно поле на нито една от тях въпреки изискването на чл. 284, ал. 1, т.3 ГПК и указанията по т.1 от ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК. Поради поставяне на въпросите общо и без оглед на изводите на въззивния съд, обусловили изхода на делото не е налице обосноваване на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІV гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 103 от 02.03.2010 г. по гр.д. № 72/2010 г. на Софийски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top