О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1207
София, 30. 10. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 26 октомври 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 282/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. К. Д. като пълномощник на Б. Г. А., М. Г. Д., Ц. К. С., Н. М. К., Л. М. К., Я. К. В., В. Д. В. , В. Д. П., Т. В. А. и А. А. Г. срещу решение № 528 от 15.07.2008 г. по гр.д. № 194/07 г. на Софийския окръжен съд. С него е обезсилено решение № 12 от 27.06.2007 г. по гр.д. № 132/07 г. на Районен съд С. и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е недопустим, тъй като има за предмет установяване правото на наследниците на К. В. А. на възстановяване на собствеността върху земеделски имот, който вече е бил заявен от един от неговите наследници за възстановяване по административен ред в срока по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ и по отношение на който ОСЗГ е постановила отказ.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на съществени процесуални правила. Жалбоподателите сочат, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като произнасянето на касационната инстанция по съществото на спора ще допринесе за точното прилагане на закона.
Ответната страна не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не е налице критерият за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Това основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се свързва с необходимостта от преодоляване на противоречива или трайно установена, но неправилна съдебна практика, или на неясноти на правните норми. Настоящият случай не се обхваща от тази хипотеза.
Предпоставките за упражняване на правото на иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ са посочени в закона и по този въпрос има утвърдена съдебна практика, според която изчерпването на административния ред за възстановяване на правото на собственост по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, която препятствува установяване на правото на възстановяване по отношение на същите земеделски имоти с иск по чл. 11, ал.2 от същия закон. В случая предмет на иска по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е бил земеделски имот- нива в м.”М” с площ от 9.217 кв.м., съставляваща парцел **** по комасационния план на с. А..становено, че същият имот е бил заявен за възстановяване през 1992 г. от М. К. В. , който е един от наследниците на собственика К. В. А. и по това заявление има постановен отказ за възстановяване. Решението на поземлената комисия, с което се уважава или отказва признаване правото на възстановяване на претендираните земеделски земи, ползува всички наследници, а не само заявителя- чл. 14 ППЗСПЗЗ.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 528 от 15.07.2008 г. по гр.д. № 194/07 г. на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: