О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1207
С. 10.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 718 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. А. Н. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Ц. против въззивно решение № 3 от 5.01.2011г. по в.гр.д.№ 585 по описа за 2010г. на Варненски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 1580 от 4.12.2009г. по гр.д. № 1938/2008г.на Варненски окръжен съд, като е отхвърлен предявения от Д. А. Н. против частен съдебен изпълнител С. Д. К.-Д.,при участието на трето лице ЗАД”А.”С. иск за заплащане на сумата от 53 101.61лв.-обезщетение за причинени имуществени вреди,на основание чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 8.03.2007г.до окончателното изплащане.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставени три материално правни и един процесуално правен въпроси,които се свързани първо- с отговорността,съгласно действащата разпоредба на чл.441 от ГПК,на частния съдия изпълнител за причинените на кредитора вреди,второ с възможността съдебния изпълнител да предприема действия,включително и да поправя допуснати от него грешки, без да е надлежно сезиран с нарочна молба и посочен способ, без да му е посочено изпълнително основание/включително служебно да налага запор на взискател/,трето с надлежният момент,от който титуляр на банкова сметка става собственик на предена му на годно правно основание сума и четвърто относно задълженията на съда,произтичащи от нормата на чл.188 от ГПК/отм./.
Постъпил е отговор само от третото лице помагач на ответната страна – ЗАД”А.”С.,с който се оспорва основателността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение,поради което е редовна.За да се произнесе относно допустимостта й за разглеждане по същество, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,след преценка на изложените доводи и данните по делото, намира следното:
В. състав е приел,че независимо,че с влязло в сила съдебно решение са установени незаконосъобразни действия на частния съдебен изпълнител, изразяващи се в служебна отмяна/без нарочно сезиране/ на извършен в полза на ищцата превод на процесната сума от 53 101.61лв.и връщането й по сметка на ЧСИ, предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е неоснователен,защото от тези действия не са причинени вреди на ищеца в претендирания размер. Съдът е съобразил,че по делото е установено,че извършеният от ЧСИ превод в полза на ищцата на сумата от 53 101.61лв. е бил погрешен,тъй като при разпределението на получената от осъществена публична продан сума- не са отчетени правата на пропуснат взискател.Този пропуск е бил отчетен– при повторно извършеното разпределение,при което са взети преди вид материалните права и размера на вземането на ищцата.В този ред на мисли, въззивният съд е стигнал до извода,че претендираната в настоящето производство сума от 53 101.61лв.-не се е следвала на ищцата,тя не е имала право да я получи и съответно тя не е претърпяла вреди при лишаването й от нея.
При така постановения акт – следва да се приеме,че част от поставените от касаторката въпроси – са от значение за изхода на спора, тъй като са свързан с решаващите изводи на съда, но нито един от тях не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъл на т.4 от ТР №1 от 19.02.2009г. на ОСГТК на ВКС, както се твърди в жалбата. За да е налице първата хипотеза от основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – поставените въпроси трябва да са такива, че разглеждането им да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая – по всеки един от поставените въпроси – е налице единна практика, за която не са налице основания нито за осъвременяване,нито за изменение,нито за разяснение,като при това – въззивният съд се е произнесъл в съответствие с нея.
След измененията на нормата на чл.441 от ГПК,направени с ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 – частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл.45 от ЗЗД за всички вреди,настъпили в резултат на негово процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение/включително и за тези,които са причинени на кредитор/. Но отговорността се носи за реално причинени вреди.Наличието на установено противоправно поведение от страна на частния съдебен изпълнител не е достатъчно,за да се реализира предвидената в закона отговорност.Съответно установените в случая обстоятелства, че съдия-изпълнителят е извършил процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение,като в нарушение на закона, без да е бил нарочно сезиран – с постановление от 8.03.2007г.е отменил свое предходно постановление от 6.03.2007г.за превод на процесната сума от 53 101.61лв. и е разпоредил връщането на тази сума по неговата банкова сметка,а след това я е привел/без 386.85лв./ по сметка на друг взискател- само по себе си не е достатъчно за реализиране на отговорността по чл.441 от ГПК,във вр.с чл.45 от ЗЗД. Р. въпрос/който не е поставен от касатораката/ е дали с това си поведение – съдия- изпълнителят е причинил вреди на конституираната като взискател по делото страна,която е настоящ касатор. Вредата по смисъла на чл.45 от ЗЗД следва да се разбира като всяко смущение, накърняване, унищожаване на блага на човека,представляващи негово имущество,права,телесна цялост,здраве,душевност,психическо състояние.В случая – във връзка с образуваното изпълнително дело и в резултат на предприетите по него изпълнителни действия вреда на ищцата не е причинена,защото със съдебно решение е прието,че повторно извършеното разпределение е съобразено с действителните материални права и размера на вземането на всеки един от взискателите,включително и на ищцата.В тази връзка е без правно значение /а от тук и без характер на общо основание за допустимост/- поставения въпрос за момента,от който титулярът на банкова сметка става неин собственик.Дали титулярът на дадена банкова сметка ще стане нейн собственик зависи и от това- дали сумата е предена на годно правно основание,а в случая е установено,че сумата е преведена неправилно.
Относно четвъртият поставен въпрос – за задълженията на съда по чл.188 от ГПК/отм./- практиката е единна и непротиворечива,не се нуждае от изясняване,разяснение и тълкуване, а и въззивният съд се е съобразил с нея.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3 от 5.01.2011г. по в.гр.д.№ 585 по описа за 2010г. на Варненски апелативен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.