О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1208
София, 30. 10. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 26 октомври 2009 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. №559/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 27 от 09.01.2009 г. по в.гр.д. № 1848/2008 г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение № 2128 по гр. д. № 8847/06 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от К. Н. Х. иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на Общинска с. “З”- гр. А. и О. А. , че наследниците на Н. Г. Ч. имат право на възстановяване на собствеността върху земеделски имот – лозе с площ от 6 дка в м. ”Д” в землището на с. О., общ. Аксаково. Прието е, че ищцата не е доказала процесният имот да е бил собственост на нейния наследодател към момента на образуване на ТКЗС, тъй като не е ангажирала годни писмени доказателства за установяване на правото му на собственост. Според въззивния съд, в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ правото на собственост към релевантния минал момент може да се установява само с писмени доказателства, изрично изброени в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ, които поначало са годни да установяват придобиването на собственически права – нотариални актове, актове за оземляване, протоколи за извършени съдебни или доброволни делби, постановления за възлагане на имот на публична продан и др. подобни. Декларациите за притежание на непокрити земеделски имоти, като обективиращи едностранното изявление на едно лице, че е собственик, не са годни доказателства за установяване на правото на собственост по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ.
Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от К. Н. Х. чрез пълномощника й адв. Н. Т. Изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на процесуални правила при преценка на доказателствата по делото- касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществения процесуалноправен въпрос кои други писмени доказателства, освен изрично изброените в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ, са годни за установяване на правото на собственост към минал момент. Значението му за точното прилагане на закона се обосновава със спецификата на обобществяване на земеделските земи, което не е свързано със загубване на правото на собственост, а само с превръщането му от реални в идеални граници, както и с липсата на съдебна практика на ВКС по този въпрос, тъй като с действуващия преди 01.03.2008 г. ГПК въззивните решение по тези спорове бяха изключени от касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че в случая се налице сочените предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът за доказателствата, с които може да бъде доказано правото на собственост в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е от значение освен за изхода по конкретното дело, също и за точното прилагане на закона. Затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 от 09.01.2009 г. по в.гр.д. № 1848/2008 г. на Варненския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: