1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1208
ГР. С., 10.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.11.2011 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №742/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас /ОС/ по гр.д. №2035/10 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу ДП „Пристанищна инфраструктура”, с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ – за отмяна на уволнението на ищцата на осн. чл.328, ал.1,т.6 от КТ със заповед от 1.06.10 г., за възстановяване на заеманата длъжност „специалист” / деловодство/ в ТП- Б. и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК.
Намира, че материалноправните въпроси от предмета на спора: следва ли да е мотивирана заповедта за прекратяване на тр. договор по чл.328, ал.1,т.6 от КТ и мотивирана ли е в случая за яснота на фактическото основание, поради което се извършва уволнението; налице ли е сочената промяна в изискванията за длъжността; възможно ли е прекратяване на тр. договор едновременно и на двете посочени в чл.328, ал.1,т.6 от КТ основания, без да има мотивировка и на двете; приложимо ли е използваното уволнително основание, когато работодателят знае, че работникът не отговаря на въведените от него квалификационни изисквания за длъжността и има ли злоупотреба с право при уволнението, са решени от ОС в противоречие с цитираната константна незадължителна практика на ВКС по реда на ГПК, отм., която попада в обхвата на основанието по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК и с три решения на ВКС по чл.290 от ГПК, които са практика по т.1.
В. съд е констатирал, че при действието на тр. договор между страните, скл. през 2004 г., са настъпили промени в изискванията за образование и квалификация за заеманата от ищцата длъжност, въведени с Правилника за устройството, функциите и дейността на ДП „ПИ”, ДВ бр.38/21.05.10 г. Според правилника, за длъжността на ищцата – специалист /деловодство/ е необходимо икономическо образование по специалности, свързани с технология на управление на транспорта или свързани със счетоводство и контрол или математическо образование по специалности, свързани с математика или информатика. На новите /променени след заемане на длъжността/ изисквания ищцата не отговаря – тя е със средно образование и професионална квалификация „оператор в риболова и рибопреработването”. Затова според ОС законосъобразно е уволнена на осн. чл.328, ал.1,т.6 от КТ.
Заповедта е подробно мотивирана с променените изисквания за образование и квалификация конкретно за длъжността на ищцата, както е прието в цитираната от касатора практика – Р №324/98 г. на трето г.о., №346/10 г. на четвърто г.о. и други. Промяната в изискванията за образование и квалификация е настъпила след заемане на длъжността, като към сключването на тр. договор ищцата е отговаряла на тогавашните изисквания за образование и квалификация за длъжността. Затова уволнението е извършено при наличие на предпоставките по чл.328, ал.1,т.6 от КТ – Р №696/01 г. , Р №1627/03 г. и №375/10 г. на трето г.о., Р №1099/08 г. на четвърто г.о.
Правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация за длъжността по целесъобразност не подлежи на съдебен контрол / Р №696/01 г. на трето г.о./. Промяната обаче не може да нарушава принципа за добросъвестно упражняване на правата по тр. правоотношение – чл.8 от КТ. Контролът на съда за законосъобразност на уволнението включва и преценка за последното / Р №507/10 г. на четвърто г.о./. За разлика от фактическата и правна обстановка описана в това решение, в случая не се установява предприетото с общ за цялото предприятие акт – правилник, изменение в изискванията за длъжността да е неадекватно на трудовата функция и да е направено с единствената цел да бъде уволнена конкретната служителка.
Поставените въпроси не са решение в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК, поради което сочените основания за допускане на обжалването не са налице. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д. №2035/10 г. от 14.02.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: