7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
гр. София, 14.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3159/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. В. А., чрез процесуалния му представител адв. Х. М., против въззивно решение № 2409 /18.04.2018 г. по възз. гр. д. № 16210/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 240053/16.10.2017 г. по гр.д. № 25296/2015 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Н. В. А. против „Военно формирование 22620“, [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за отмяна на Заповед № ЛС-16/15.04.2015 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „инженер, електроник“, участък „Ремонт на технически средства за ЯХБЗ и Е” и за заплащане на сумата от 4 019, 16 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 15.04.2015 г. – 15.10.2015 г. като неоснователни.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и уважаване на предявените искове.
Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, във връзка с въпросите: „Налице ли е съкращаване на щата при запазване и създаване от работодателя на нови по наименование и по същност на извършваната работа длъжности?“, „Новите длъжности при работодателя включват ли част от задълженията и трудовите функции на доверителя ми „Инженер, електроник“, участък „Ремонт на технически следства за ЯХБЗ и Е“/ Ядрено, химична, биологична защита и екология/ и налице ли са нови предвидени и съществени нови трудови функции и какви?“, „Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на доверителя ми – 15.04.2015 г. длъжността – „инженер, електроник“, участък „Ремонт на технически средства за ЯХБЗ и Е“ била ли е премахната и налице ли е трансформиране на длъжността и в какво се изразява?“, „Следвало ли е работодателят да извършва задължителен подбор при уволнението на доверителя ми по чл. 329 КТ и между кои длъжности?“,за които се твърди да са разрешени в противоречие с решение №154/18.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 1002/18.05.2000 г. на ВКС по гр.д. № 2000/99 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 843/10.11.2008 г. по гр.д. № 1074/2006 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 9/01.02.2012 г. по гр.д. № 1033/2011 г. по описа на ВКС, IV г.о. Твърди се, че по въпроса относно задължението на съда при постановяване на решението да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства, релевантни за спора съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 8/20.02.2013 г. по гр.д. № 470/2012 г. по описа н ВКС, II г.о., решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 388/17.10.2011 г. по гр.д. № 1975/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 180/25.06.2014 г. по гр.д. № 991/2014 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 282/01.09.2011 г. по гр.д. № 110/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о. Касаторът счита, че въпросът относно начина, по който се установява съдържанието и задълженията на работника и дали същите се установяват само чрез длъжностна характеристика, е разрешен в противоречие с решение № 7/01.04.2011 г. по гр.д. № 954/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 554/08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о. Поставен е и въпросът относно задължението на съда при преценка на събраните доказателства да съобрази научните, логическите, опитните правила, да прецени способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията си и да ги изложи добросъвестно пред съда, както и да съобрази при какви обстоятелства свидетеля е узнал съответния факт и за кое време в хода на развитие на правоотношенията между страните се отнася той. Счита, че въпросите „При промяна на наименованието на част от длъжностите следва ли да се приеме, че са съкратени всички бройки от дадена длъжност или само част от тях и следва ли в този случай да се извърши подбор?”, „Следва ли да се приеме, че е извършено реално съкращаване на щата без да бъдат премахнати трудовите функции на дадена длъжност?“ са постановени в противоречие с решение № 126/02.05.2011 г. по гр.д. № 1227/2010 г. по описа на ВКС, III г.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по касация Военно формирование 22620 – София, представлявано от юрисконсулт Д. И., е подала писмен отговор, в който е изразено становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
За да се произнесе по обективно кумулативно съединените искове за признаване уволнение за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, вследствие на незаконното уволнение, съдът е установил от фактическа страна, че по силата на трудов договор № 3-666/29.05.2006 г. и допълнително споразумение № 3 – 586/13.04.2009 г, между Н. В. А. и „Военно формирование 22620“ София е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което служителят е изпълнявал длъжността „инженер, електроник“, участък „Ремонт на технически средства ЯХБЗ и Е“, което е прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ със Заповед № 323/16.07.2012 г. Прекратяването на трудовото правоотношение е атакувано от страна на уволнения и с решение № 323/16.07.2012 г. по гр.д. № 42831/2012 по описа на СРС, 58 с-в същото е признато за незаконно и служителят е бил възстановен на заеманата длъжност по силата на заповед № ЛС-15 на началника на Военно формирование 22620 от 15.04.2015 г. С предизвестие рег. № 3-876/15.04.2015 г. на работодателя, В. е уведомен, че трудовото му правоотношение ще бъде прекратено, считано от 15.04.2015 г., тъй като длъжността „инженер електроник“ не съществува съгласно длъжностно разписание № С.-116 в сила от 01.12.2014 г. Издадена е процесната заповед № ЛС-16 от 15.04.2015 г. на началника, с което правоотношението с Н. В. А. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
Софийски градски съд е посочил, че законността на уволнението е обусловена от установяване на следните факти: реално съкращаване в щата – действително премахване на трудовата функция, а не само промяна на наименованието на съответстващата ? длъжност при запазване характера на извършената работа, премахване на трудовата функция, съответстващо на момента на уволнението, като се извършва едновременно с него или го предхожда, както и уволнението да е извършено по съответния ред и от органа, който има право да го извърши. За да се произнесе съдът е анализирал данните от събраните доказателства. Посочил е, че от заключението по изслушаната ССЕ – приетата и неоспорена от страните в първоинстанционното производство, се установява, че в длъжностно щатно разписание № ЩОП-460, в сила от 01.08.2009 год., за 10 Ремонтна база за въоръжение и техника длъжността „инженер, електроник“ съществува. С длъжностно разписание № С.-36, в сила от 01.07.2012 г., за 10 Ремонтна база за Въоръжение и Техника, участък „Ремонт на технически средства за ЯХБЗ и Е“, на поделение 22620 София е трансформирана в Цех „Ремонт на специална техника“, като бройката „инженер, електроник“ не съществува. В длъжностното разписание № С.-116, в сила от 01.12.2014 год., действащо и към момента на уволнението – 15.04.2015 г., като бройка длъжността „инженер, електроник“ не съществува. По действащото длъжностно разписание длъжностите са: „техник електронна техника“ в отделение „Ремонт на технически средства за ЯХБЗ и Е и производство на индикаторни средства в цех „Ремонт на специална техника“ с квалификационна степен-специалност Електроника, образование 3-та степен на квалификация и /или средно образование; „техник електронна техника“ в отделение „Ремонт на технически средства за ЯХБЗ и Е и производство на индикаторни средства“ в цех „Ремонт на специална техника“, с квалификационна степен-специалност Електроника или Електротехника, образование 3-та степен на квалификация и/или средно образование; „инженер механик“, в отделение „Ремонт на технически средства за ЯХБЗ и Е и производство на индикаторни средства, в цех „Ремонт на специална техника“ с квалификационна степен Електроинженер или Машинен инженер, с изискване за компютърна грамотност; „Техник механик“, в отделение „Ремонт на технически средства за ЯХБЗ и Е и производство на индикаторни средства“ в цех „Ремонт на специална техника“ с различни изисквания за квалификация. Следователно към момента на прекратяване нас трудовото правоотношение длъжността „инженер, електроник“, участък „Ремонт на технически средства за ЯХБЗ и Е“ е била премахната. Посочено е, че в изпълнение на решение № 323/16.07.2012 г. по гр.д. № 42831/2012 по описа на СРС, 58 с-в работодателят е изпълнил задължението си да допусне служителя на предишната работа, независимо, че длъжността е била съкратена. Но решаващият мотив на въззивния съд е, че за работодателя не съществува задължение да изменя щатното разписание и отново да възстановява тази длъжност. По собствена преценка на работодателя той може веднага да пристъпи към уволнение поради съкращаване в щата или да предложи на работника или служителя друга работа. Софийски градски съд е достигнал до извод, че в случая съкращаването на щата е извършено реално и от компетентния за това орган преди прекратяването на трудовото правоотношение с Н. В. А.. Във връзка с възражението на уволнения служител, съдът е изследвал събраните доказателства и е приел, че не може да се приеме, че е налице идентичност на трудови функции на премахнатата длъжност със запазените длъжности, в този смисъл е и заключението на вещото лице, както и показанията на разпитаните свидетели. Следователно за работодателя не е възникнало задължение за извършване на подбор, тъй като такова възниква само когато се съкращават част от няколко, а не всички еднакви трудови функции. С тези мотиви въззивният съд е намерил предявените искове за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления или в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с атовете на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят, а третата хипотеза се обосновава.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани множество въпроси, част от които имат характер на фактически питания, а други представляват оспорване изводите по същество на въззивния съд. В упражнение на компетенциите си настоящият състав намира, че е необходимо да ги уточни като посочи, че са налице две групи въпроси – материално-правни и процесуално-правни.
Първата група се отнася до упражняване правото на подбор между длъжности, които имат еднакви трудови функции, но различно наименование, а втората до правомощията на въззивния съд при постановяване на съдебно решение. В случая съдът е приел, че е налице премахване на трудовите функции на длъжността, която е заемал Н. В. А. във Военно формирование 22620 – София, извършено с промяна на щатното разписание. Поради това с прекратяването на трудовото правоотношение за работодателя не е възникнало задължение да извършва подбор. Формулираният въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд, тъй като е прието, че не е налице идентитет на трудови функции. Този извод е направен при задълбочен анализ на събраните доказателства и доводите и възраженията на страните. Оспорването на правилността на решаващите изводи на въззивната инстация не е основание за допускане на касационно обжалване.
Втората група засяга процесуално-правния въпрос относно правомощията на въззивната инстанция. Той отговаря на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не се разкрива специалното такова. Софийски градски съд се е произнесъл по спорния предмет на делото, след като е преценил всички относими доказателства и е обсъдил въведените от страните доводи и възражения, произтичащи от характера на въззивното производство. Достигнал е до собствени фактически и правни изводи, макар крайното му разрешение като резултат да съответства на даденото от първоинстанционния съд Не са налице нарушения и пропуски при извършените съдопроизводствени действия, напротив съобразена е трайната практика на ВКС относно правомощията на въззивната инстанция /решение № 59/14.04.2015 гр.д. № 4190/14, ВКС, IV г.о., решени №212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010, ВКС, II т.о., определение № 383/16.08.2016 по ч.т.д. № 1312/16, I т.о., решение № 114/15.05.2010 г. по гр.д. № 4232/08, IV г.о., решение № 331/04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/10, IV г.о., решение № 157/08.11.2011 г. по т.д. № 823/10, II т.о., решение № 36/24.03.2014 г. по т.д. № 2366/13, II т.о., решение № 283/14.11.2014 г. по гр.д. № 1640/14, IV г.о., решение № 126/09.05.2011 г. по гр.д. № 421/09, IV г.о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/10, IV г.о., решение № 237/24.06.2010 г. по гр.д. № 826/09, IVг.о., решение № 161/04.10.2016 г. по т.д. № 2220/15, II т.о., решение № 392/10.01.20162 г. по гр.д. № 891/10, I г.о., решение № 22/29.06.2017 г. по гр.д. № 2113/16 г., I г.о. и др./. Не се разкрива и претендираното противоречие с посочените от касатора актове. При постановяване на атакуваното решение са съобразени данните от събраните писмени доказателства, заключението на приетата ССЕ и са анализирани показанията на разпитаните свидетели. С оглед изложеното не са налице основания за допускане до касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени и претендираните разноски от ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, определени съгласно чл. 37 ЗПрП вр. чл. 23, ал. 1, т. 1 Наредбата към ЗПрП.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2409 /18.04.2018 г., постановено по възз.гр. д. № 16210/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Н. В. А., ЕГН [ЕГН] да заплати на Военно формирование 22620 София сумата от 100 /сто лева/ лв., представляваща юрисконсултско възнграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: