О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
, 20.03.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав :
Председател: Светлана Калинова
Членове: Зоя Атанасова
Мария Яначкова
като изслуша докладваното от съдия Яначкова ч. гр. д. № 107 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 274, ал.2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Г. Х., действаща като [фирма], срещу определение № 393 от 30 ноември 2011 г., постановено по гр. д. № 1067 по описа за 2011г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от М. Г. Х. вх. № 2961 от 25.07.2011г., подадена от адв. Г. Д. в качеството му на процесуален представител на касатора, срещу решение № 107А от 21.06.2011г. по гр. д. № 46 по описа за 2011г. на Окръжния съд – Я.. Оплакванията на частния жалбоподател срещу атакувания съдебен акт, с който касационната жалба е приета за недопустима, относими към незаконосъобразността на акта, се свеждат до нарушение на § 25 ПЗРЗИДГПК. Поддържа, че делото е било образувано преди 21.12.2010г., поради което и въззивното решение подлежи на касационен контрол. Иска отмяна на определението.
Другата страна – [община] – не е подала отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване, от легитимирана страна и правото на жалба е упражнено с редовна жалба в срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалвания съдебен акт, съставът на ВКС е приел, че цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от правилото на чл.69, ал.1, т.2 ГПК – от данъчната оценка. Приел е и че данъчната оценка на процесния павилион, правото на строеж върху който не може да има по – висока оценка, е в размер на 2 620, 89 лв. съгласно удостоверение за данъчна оценка, приложено към исковата молба.Така с обжалваното определение ВКС е стигнал до извода, че цената на иска е под 5 000 лв. и съгласно чл.280, ал.2 (изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) ГПК въззивното решение по установителния иск за собственост върху правото на строеж върху терена, върху който е построен павилиона, така както е изменен искът, не подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба от 25.07.2011г. е недопустима.
Съгласно чл. 280, ал. 2 (изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., а съгласно тази разпоредба преди изменението й на касационният контрол е недопустим за решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. Цената на иска по исковете за собственост, какъвто е предявен по настоящото дело – иск за признаване за установено, съобразно допуснатато от първоинстанционния съд изменение на иска, че ищцата е носител на правото на строеж върху терен, върху който е построен павилион, се определя от данъчната оценка (чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК). Спорове относно цената на иска, която се посочва от ищеца при предявяването му, се разрешават по реда и в сроковете по чл. 70 ГПК. Съгласно тази норма въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или от съда най – късно в първото заседание, след което споровете за нея се преклудират и настъпили в течение на процеса промени в оценката на спорното право, не влияят върху цената на иска.
В случая от приложеното към исковата молба, подадена на 26.08.2008г., удостоверение за данъчна оценка от 2008г. е видно, че данъчната оценка на процесния павилион възлиза на 2 620, 89 лв. Доколкото цената на иска е посочена и удостоверена чрез данъчна оценка на реализираното по твърдения на ищцата право на строеж и тази цена е възприета от съда и въз основа на нея съдът е разгледал иска, именно от нея следва да се изходи, за да се прецени дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Понеже тази цена е под определения в чл. 280, ал. 2 ( изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., при действието на който е упражнено правото на касационна жалба от М. Г. Х., действаща като [фирма]) ГПК размер, въззивният съдебен акт не подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба от 25.07.2011г. като подадена срещу акт, неподлежащ на касационен контрол, е недопустима. Наведеният в частната жалба довод, че изменението на процесуалната норма на чл. 280, ал. 2 (изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) ГПК не е приложимо към преценката за допустимостта на касационния контрол е неоснователен. Обстоятелството, че исковото производство е образувано по искова молба, подадена на 26.08.2008г., не дава основание да се приеме, че производството пред касационната инстанция подлежи на разглеждане според съдопроизводствените правила, действували към 26.08.2008г. Процесуалният закон действа занапред и по отношение на всички производства, които са висящи към момента на влизането му в сила. Изключенията от това правило следва да бъдат изрично предвидени. Разглежданият случай не попада в хипотезата на висящо производство по смисъла на цитирания § 25 ПЗРЗИДГПК (ДВ бр. 100 от 2010г., в сила от 21.12.2010 г.), съгласно който висящите производства се разглеждат по досегашния ред, тъй като висящо производство, доколкото не е предвидено друго, е онова, което към момента на влизане в сила на закона е било висящо пред съответната съдебна инстанция.
По горните съображения атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Другите доводи в частната жалба, касаещи искания на страната за спиране на производството, са неотносими към разглеждания процесуалноправен въпрос за допустимостта на касационно обжалване с оглед цената на иска.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 393 от 30 ноември 2011 г., постановено по гр. д. № 1067 по описа за 2011г. от Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение,
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.