О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№121
гр.София, 04.04.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 229/2014 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 12211 от 08.11.2013 год. на Д. С. А. от [населено място], срещу определение № 2276 от 17.10.2013 год. по ч.гр.дело № 3635/2013 год. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 11-ти състав, с което е потвърдено определението от 02.07.2013 год. на Софийския градски съд, ГК, 1-во отделение, 1-ви състав, с което е върната искова молба вх.№ 66456/05.06.2013 год. и е прекратено производството по гр.дело № 7711/2013 год.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат следните въпроси, по които въззивният съд, според жалбоподателката се е произнесъл в противоречие с други решения на съдилищата, а именно: а/ дали съдът следва да твърди, че искът е недопустим, тъй като ищцата упражнява права на трето лице и това не я прави страна по делото, при положение, че вече в същия акт въззивният съд е приел, че жалбата срещу определението на първата инстанция е процесуално допустима, като подадена от лице, за което е налице правен интерес от обжалването на валиден, допустим и подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, т.е. въззивният съд е застъпил две коренно противоположни становища по един и същи въпрос в един и същи акт и б/ правната легитимация и правния интерес за ищцата /сега частен жалбоподател/ да води това дело. Жалбоподателката представя и се позовава на определение № 152 от 22.03.2011 год. по ч.гр.дело № 140/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С искова молба вх.№ 66456/05.06.2013 год. Д. С. А. /сега частен жалбоподател/ е предявила срещу М. Т. Н. и Д. Г. С. искове за обявяване за нищожен, евент. за унищожаване, сключения между ответниците на 26.05.2008 год. договор за продажба на гараж. В обстоятелствената част на исковата молба, както и в молба-уточнение с вх.№ 77348/28.06.2013 год. ищцата е посочила, че с предявения иск търси съдебна защита на интересите на своя син – първия от ответниците, който непосредствено след навършване на пълнолетие продал наследствен имот, след като бил манипулиран и не могъл сам да взема решения.
Първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл.26, ал.2 ГПК ищцата не може да предяви пред съд правата на сина си, който е пълнолетно лице и е напълно дееспособен. Поради това, исковата молба е била върната, а производството по делото прекратено.
В. съд е приел, че частната жалба срещу определението на първата инстанция е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от лице, за което е налице правен интерес от обжалването на валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество, частната жалба е намерена за неоснователна. Посочено е, че с оглед петитума на исковата молба, може да се направи извод, че се упражняват права на трето лице – М. Н., а съгласно чл.26, ал.2 ГПК, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените в закона случаи. Прието е, че с оглед липсата на доказателства, а и на твърдения за наличие на ограничаване дееспособността на пълнолетния син на ищцата, следва да се приеме, че същата не е активно процесуално легитимирана да предявява искове от името на сина си.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради следните съображения:
Първият от формулираните с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси не обосновава необходимост от разглеждане на частната касационна жалба по същество с оглед „точното прилагане на закона” и „развитието на правото” по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съдържанието на двете понятия е изяснено с т.4 на тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС. Двете хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване и имат приносен характер за правоприлагането при тълкуване на правните норми по конкретни дела или при създаване на съдебна практика по чл.290 или по чл.274, ал.3 ГПК или по чл.124 ЗСВ.
В случая, частната жалбоподателка съзира вътрешно противоречие в определението на въззивния съд, който според нея, застъпил две коренно противоположни становища: а/приел, че искът е недопустим, тъй като се предявяват права на трето лице и ищцата не е легитимирана да предявява искове от свое име за защита на чужди права и б/приел, че частната жалба срещу определението на първата инстанция е процесуално допустима, като подадена от лице, за което е налице правен интерес от обжалването на валиден, допустим и подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Липсва твърдяното вътрешно противоречие във въззивното определение, тъй като при липса на процесуална легитимация, липсва право на иск в полза на страната по делото и съдът няма право да разгледа и реши спора по същество, а е длъжен да прекрати делото. Спорът относно процесуалната легитимация се решава с участието на лицето, чиято процесуална легитимация се оспорва. Същото лице има правото и да обжалва определението за прекратяване на делото поради липса на процесуална легитимация. В това се проявява неговото качество на формална страна: лице от чието име или срещу което е предявен искът. Това качество обаче има значение само по този чисто процесуален спор относно принадлежността на правото на иск. В производството пред въззивния съд по частна жалба, подадена от лицето, чиято процесуална легитимация е била оспорена, последното взема участие именно в посоченото качество на формална страна.
Следователно, така формулираният в изложението първи въпрос не съставлява основание за допускане на касационно обжалване. Разграничението между разгледаните хипотези не създава проблеми пред съдилищата.
Що се касае до т.н. следващ правен проблем в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, който според жалбоподателката е свързан с нейната правна легитимация и правния й интерес да води делото, липсва въпрос, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, който да обоснове необходимост от разглеждане на частната жалба по същество /срвн., отново т.4 от тълк.решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС/.
Представеното с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК определение № 152 от 22.03.2011 год. по ч.гр.дело № 140/2011 год. на ВКС, ІІІ г.о. не е относимо към процесния казус, защото касае въпроса за правния интерес от предявяване на иск по чл.124, ал.5 ГПК – за установяване на престъпно обстоятелство.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2276 от 17.10.2013 год. по ч.гр.дело № 3635/2013 год. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 11-ти състав, по частна касационна жалба вх.№ 12211 от 08.11.2013 год. на Д. С. А. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: