2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№121
Гр.София, 17.02.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 37 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Й. Н., [населено място] срещу определение № 682/05.10.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 468/11г., с което Ловешкият окръжен съд е оставил в сила определение № 251/17.03.2011г. по 513/10г. на Ловешкия районен съд за прекратяване на производството по иска на Н. Й. Н. против П. “Изгрев-М”, [населено място] бряг за обявяване на “Списък на учредителите на ответната кооперация, съгласно книга за внесен дялов капитал /купюри/ от 07.10.2004г., протокол от 02.06.2007г., дружествен договор от 02.06.2007г. и протокол № 36/22.03.2002г. са документи с невярно съдържание, неистински”.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищецът не разполага с правен интерес от предявяването на иска, тъй като липсва спор относно дяловите вноски, вписани в книгата за имуществото на кооперацията, списъкът на учредителите е достъпен чрез публичността на регистъра и не е доказано, че същият е представен като доказателство по друго дело, протоколът от 22.03.2002г. не е бил предмет на претенцията, а протоколът от 02.06.2007г. и дружественият договор са документи за създаването и регистрацията на [фирма], което дружество не е страна по делото.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В представеното с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение № 2340/26.01.2010г. по гр.д.№ 4882/08г. на ВКС, І г.о. е изложено принципното становище за допустимостта на иск по чл.97, ал.3 ГПК /отм./, но са дадени указания, че съдът трябва да изследва правния интерес от предявяването на иска – какво е действието на списъка /документ, аналогичен с процесния/, с каква цел е съставен и къде е представен. В случая въззивният съд е извършил преценка на правния интерес от установителния иск съобразно с критериите, определени от ВКС в посоченото решение.
По тези съображения не са налице и основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Правният интерес се определя от твърденията на ищеца в исковата молба и се изследва за всеки конкретен случай, поради което уеднаквяване на практиката или принципно тълкуване на правната норма с оглед на точното прилагане на закона и за развитието на правото не е възможно за всички хипотези, когато съдът извършва проверка за допустимостта на предявените искове.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 682/05.10.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 468/11г. от Ловешкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.