1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
ГР. С., 17.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 30.01.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №43/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Г., С. Г. и П. П. срещу въззивното определение на Старозагорски окръжен съд /ОС/ по ч.гр.д. №526/11 г., с което е потвърдено първоинстанционното за връщане на исковата молба на касаторите поради недопустимост на предявените с нея от първите двама касатори срещу Агенция за държавни вземания / като правоприемник на [фирма]/ искове за нищожност и обезсилване на изпълнителен лист и за нищожност на постановление за възлагане на недвижим имот по посоченото изпълнително дело, както и на предявения от третия от касаторите иск по чл.254 от ГПК, отм. за установяване, че не дължи сумите по изпълнителния лист от 1995 г., въз основа на който е образувано това дело.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Поставят като значими за спора и точното прилагане на закона процесуални въпроси за наличието на правен интерес от искова защита на правата им, засегнати с принудително изпълнение. Срещу първите двама то е предприето въз основа на ипотечен акт – договорна ипотека върху техен имот, учредена за обезпечаване дълга на третия и призната впоследствие за нищожна с вл. в сила решение.
В. съд е приел исковете на първите двама касатори за недопустими, тъй като при установената нищожност на изпълнителния титул срещу тях и приключилото изпълнение върху имота им с публичната му продан, те могат да се защитят с иск по чл.108 от ЗС за ревандикация на имота. Същото е прието и в цитираните от първоинстанционния съд опр. по ч.гр.д. №165/10 г. на четвърто г.о. и по ч.гр.д. №557/09 г. на трето г.о. на ВКС по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, както и в приложеното от касаторите във връзка с осн. по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК определение на ОС Враца по ч.гр.д. №398/10 г. Или въпросите за правния интерес от исковете, предпоставящ допустимостта им и начинът, по който ищците могат да защитят правата си върху имота, възложен с публична продан на трети лица, са решени от въззивния съд в съответствие с формираната и цитирана от РС практика на ВКС и съдилищата. Поради това не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК.
По допустимостта на иска на третия ищец П. П., който е лично задължен към кредитора, за установяване, че не дължи сумата по изпълнителен лист от 23.10.95 г., издаден на несъдебно изпълнително основание по чл.237 от ГПК, отм.: Искът си по чл.254 от ГПК, отм. / сега чл.124 от ГПК – опр. по гр.д. №913/10 г. на второ т.о. на ВКС/ длъжникът П. основава на признатата по иска на ипотекарните длъжници срещу кредитора нищожност на ипотеката. Не е уточнил цената на иска, нито е посочил свои възражения за несъществуване на самото изпълняемо право и на изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изп. лист срещу него, като лично задължен / Р №41/10 г. по т.д. №575/09 г. на второ т.о./. Затова като краен резултат прекратяването на производството и по неговия иск съответства на трайната практика на съдилищата
Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Старозагорски окръжен съд по ч.гр.д. №526/11 г. от 8.12.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: