О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
С. 23.01.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6431 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [община], представлявана от кмета, чрез процесуалния представител адвокат Р. против въззивно решение № 173 от 26.06.13г. по в.гр.д. № 323 по описа за 2013г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 14 от 26.03.13г. по гр.д.№ 187/12г.на Котелски районен съд, като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски
Основанието за допустимост, което се сочи в подадената касационна жалба е чл.280 ал.1 т.3 от ГПК при формулиран въпрос: дали пътните листи и товарителниците имат характер на свидетелстващи документи и разполагат ли те с материална доказателствени сила за обстоятелството дали посоченото като издател лице ги е подписало на посочената в тях дата и място.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й. Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., реалното извършване на които е удостоверено с подписан от страните договор за правна защита и съдействие № 3 от 19.09.2013г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е счел извършеното на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ уволнение за законосъобразно, като е приел, че работодателят не е установил по безспорен начин уволненият работник да е извършил нарушенията, за които му е наложено наказанието. Счел е, че последният е опровергал извършването на нарушението както с гласни доказателства /свидетели установяват, че през посочените дни – 9.01.12г. и 10.01.12г.- той е изпълнявал трудовите си задължения/, така и с писмени доказателства – 8 броя неоспорени от противната страна товарителници /по 4бр. от 9.01.12г. и 4бр. от 10.01.12г./, подписани от ищеца и придружени със съответни пътни листи на водачите на автомобилите, извършили товаро-разтовариелна работа по извозването на смет, като съгласно длъжностната му характеристика заемащият длъжността „старши специалист ”Чистота” няма постоянно работно място, защото „организира и контролира чистотата на града и населените места в общината”.
При тези решаващи мотиви на въззивния съд, единственият поставен от касатора въпрос, касаещ доказателствената сила на представените товарителници и пътни листи, не е от значение за изхода на спора, не съставлява годно общо основание за допустимост и въз основа на него не може да бъде допуснато касационно обжалване. Това е така, защото този въпрос не е бил включен в предмета на спора,същият не само, че не е обусловил решаващата воля на съда, обективирана в постановения акт, но и въобще не е бил поставяне до този момент пред съда, защото посочените документи не са били оспорени.
Освен това по поставения въпрос е налице многобройна, трайно установена практика, промяна на която не се налага. За съда не съществува процесуална възможност да приеме, че представен по делото документ е неистински, докато той не бъде оспорен по предвидения за това ред и срок в закона. /Оспорването истинността на документ по чл.193 от ГПК по същността си представлява предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на документ./ В случая товарителниците и пътните листи са били приети като надлежни доказателства от районния съд, без да бъдат оспорени от противната страна. Пропускането на срока по чл.193 ал.1 от ГПК лишава страната от възможността да оспори истинността на документа както в рамките на висящия процес, така и по исков ред /вж.ТР № 5 от 14.11.12г.по т.д.№ 5/12г.на ОСГТК на ВКС/.
С оглед направеното искане и изхода от спора, на основание чл.78 от ГПК, следва в полза на ответната страна да бъдат присъдени удостоверените като направени разноски в касационното производство, които са в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 173 от 26.06.13г. по в.гр.д. № 323 по описа за 2013г. на Сливенски окръжен съд.
ОСЪЖДА [община], представлявана от кмета, с адрес: [населено място] площад „В.” № 1 да заплати на Т. И. О. от [населено място] [улица] ЕГН [ЕГН] сумата от 300лв./триста лева/ разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.