Определение №121 от по гр. дело №1200/1200 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                        № 121
 
                     София, 08.02.2010 год.
 
 
                    В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и десета година, в състав:
 
                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                           ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
                                                                  ВЕСЕЛКА МАРЕВА
 
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1200 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Г. Д. против решение № 230 от 9.02.2009 г., постановено по гр.д. № 120 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. в подлежащата на инстанционен контрол част, с която е оставено в сила решение № 11 от 17.12.2007 г. по гр.д. № 112/2006 г. на Районен съд- П. за отхвърляне на предявените от Д. Г. Д. против Г. Г. Д. и Е. И. Д. искова за заплащане на 1578.50 лв., представляващи дела на ищец;а от стойността на реализираната от ответниците продукция от кориандър, реколта 2002 г., ведно с мораторна лихва от 150 лв., начиная от 1.05.2003 г.; 5814.50 лв. – разходи за закупуване на дизелово гориво, препарати за растителна защита, торове и др. за производство на пшеница, ечемик и кориандър за реколта 2001 г. – 2002 г., заедно с мораторна лихва, считано от 1.05.2003 г. от 1500 лв.; 3612 лв. – обезщетение за ползването на селскостопанска сграда на ищеца за съхраняване на ? ид.ч. от селскостопанските машини, описани в исковата молба за периода май 2003 г.16.06.2006 г., заедно с мораторна лихва от 360 лв. за периода от май 2003 г. – 16.06.2006 г.; 1758.50 лв. – остатък от цялата дължима на ищеца сума от продаден в магазина от ответниците хляб за периода от май 2001 г. до август 2002 г., заедно с мораторна лихва от 150 лв.; 3120 лв. – обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на магазина в с. А. през периода от 1.01.2005 г. до 31.12.2005 г.
Ответниците по касационната жалба Г. Г. Д. и Е. И. Д. оспорват наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В касационната жалба са изложени доводи за липса на прецизно и точно обсъждане на представените пред първоинстанционния и въззивния съд доказателства и на заключението на неоспорената тройна съдебно-икономическа експертиза. В процедура по чл.285, ал.1 ГПК за отстраняване нередовностите на касационната жалба /представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/ са постъпили заявление от 27.03.2009 г. и молба от 8.06.2009 г. В първата е развита тезата, че обжалваемия интерес от 20570.49 лв. сочи по един несъмнен начин, че се касае до допустимо касационно обжалване вследствие на значителен материален – правен и процесуално правен интерес, като с атакуваното решение не се е приложил точно закона и същото няма абсолютно никакво позитивно значение за развитието на правото /допуснати са редица нарушения на съдопроизводствените правила, най-същественото от които е несъобразяването на съда със заключението на тройната комбинирана съдебна експертиза/. В молбата от 8.06.2009 г. подробно е аргументирана тезата на касатора за доказаност основанието на предявените искове, конкретните доказателства за които не са обсъдени от въззивния съд.
Посочените твърдения по своята същност съставляват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствения материал, довели до необосновани изводи на съда и неправилно приложение на материалния закон, т.е. касае се до касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, които подлежат на обсъждане при постановяване на касационно решение по чл.293 ГПК, но са неотносими при преценка предпоставките за допускане на касационно обжалване. Касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и такъв не може да бъде изведен и уточнен от твърденията в касационната жалба и изложението, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 230 от 9.02.2009 г., постановено по гр.д. № 120 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- Б.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top