О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София 13.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2983/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от В. С. В. против решение № 186 от 16.04.2008 г. по гр.д. № 57/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 115 от 08.01.2008 г. по гр.д. № 1475/2007 г. по описа на Варненския районен съд и е уважен предявеният иск с правно основание чл. 236, ал.2 ЗЗД. Поддържа се, че решението е неправилно – необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, точка 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
Ответната страна по касационната жалба – ИА „Държавна собственост на Министерство на отбраната” гр. С., чрез процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост на касационното обжалване, а в случай на допускането му се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С касационната жалба се атакува решение на Варненския окръжен съд, постановено в качеството му на въззивна инстанция, с което е отменено решение на Варненския районен съд и е уважен предявеният иск с правно основание чл. 236, ал.2 ЗЗД, като В. С. В. е осъден да заплати на ИА „Държавна собственост на Министерство на отбраната” гр. С. сумата 2892,72 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на ведомствено жилище – апартамент в периода 23.04.2006 г. – 19.02.2007 г., след прекратяване на сключения между страните наемен договор. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 236, ал.2 ЗЗД за уважаване на иска: наличие на прекратен наемен договор, продължилото след прекратяване на договора неоснователно ползване от В. В. на ведомствения апартамент и установен размер на обезщетението. Приел е, че сключването на друг трудов договор с ответника, настъпило около година и половина след прекратяване на наемния договор, не представлява обстоятелство, пораждащо право за ответника да ползва ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната, респ. процесния апартамент.
Действително, в мотивите си към решението съдът е разгледал съществен материалноправен въпрос, а именно: при последващо сключване на трудов договор между военно поделение към Министерство на отбраната и дадено лице, станало след прекратяване на предходно съществуващо между същите страни трудово правоотношение и след прекратяване на това основание /прекратяване на трудовото правоотношение/ на договор за наем на ведомствено жилище, последващият трудов договор и възникналото въз основа на него трудово правоотношение представлява ли факт, който сам по себе си поражда право за работника или служителя да ползва жилище от ведомствения жилищен фонд на министерството, без да сключва отново наемен договор. Въпросът е съществен, тъй като от същия зависи законосъобразното решаване на спора.
Не е доказано, обаче, противоречивото решаване на посочения въпрос от съдилищата. В изложението си жалбоподателят се позовава и прилага като доказателство за противоречива практика само едно съдебно решение – решение № 9* от 11.10.2006 г. по адм.д. № 5037/2006 г. на Върховния административен съд. Решенията на Върховния административен съд или на административните съдилища биха могли да бъдат доказателство за противоречива практика по смисъла на точка 2 от чл. 280 ГПК само когато са постановени по искови производства /напр. по искове с правни основания чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, които по силата на алинея 2 от цитираната разпоредба са подсъдни на административните съдилища/. Когато, обаче, същите имат за предмет разглеждане на жалба срещу административен акт, какъвто е бил и предметът на делото, по което е постановено представеното от жалбоподателя решение /същото е било образувано по жалба срещу заповед по чл. 80а ЗДС/, с тях се преценява единствено валидността и законосъобразността на административния акт, не се разрешават със сила на пресъдено нещо спорове за материално право и не би могло да има противоречиво разрешаване на такива спорове.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 186 от 16.04.2008 г. по гр.д. № 57/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: