О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1210
С. 10.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 730 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. А. Д. от [населено място],чрез процесуалния си представител адвокат М. против въззивно решение № 1350 от 15.11.2010г. по в.гр.д. № 1931 по описа за 2010г. на Варненски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 2671 от 7.07.2010г. по гр.д.№ 10333/2009г.на Варненски районен съд,като е прекратен брака между страните,на основание чл.49 ал.2 от СК,поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, обявено е,че вина за разстройството на брачните отношения има жената, предоставено е ползването на семейното жилище на мъжа, постановено е жената да възстанови предбрачното си фамилно име и са определени следващите се държавни такси и разноски.
Основанието за допустимост е изведено от състав на ВКС в хода на образувано частно производство /№ 144/11г./,с което е отменено постановено от въззивния съд разпореждане за връщане на подадената касационна жалба поради неизпълнение на дадени указания за представяне на изложение по чл.280 от ГПК. И. материално правен въпрос е свързан с неприобщени от въззивния съд към доказателствения материал по делото свидетелски показания,съгласно които съпругът е ударил съпругата си в присъствието на децата и по-специално – какво отношение би имало това обстоятелство към преценката на съда за това чия е вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, който въпрос е посочено,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Срещу подадената жалба е постъпил писмен отговор,с който се оспорва основателността й .
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта на жалбите до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на ІІІ г..о.,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
В. съд е аргументирал извода си относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака – с установените по делото факти,сочещи,че страните са се разделили след като жената е сменила патрона на бравата на входната врата на семейното жилище,не е допускала съпруга си в дома им и е изпратила багажа му в дома на майка си в друг град.Тя е има грубо и неуважително отношение към съпруга, което е ескалирало след раждането на второто дете/още през 1990г./.Тя е поддържала връзки с други мъже, обиждала е постоянно съпруга си,като е опитвала и да го души.В мотивите си съдът е посочил защо не е възприел показанията на свидетелката Н.,която е твърдяла,че през 2003г.е присъствала на възникнал между съпрузите конфликт,при който съпругът е ударил съпругата си.Съдът изцяло /а не само в тази част/ е игнорирал нейните показания,след като е констатирал противоречие между тях и заявеното от останалите разпитани свидетели досежно началото на фактическата раздяла между страните и характера на отношенията им след това. В. съд е предоставил ползването на семейното жилище на мъжа, съобразявайки решението си по въпроса за вината, съобразно жилищната нужда и след преценка,че отношенията между съпрузите са нетърпими.
При така изложените мотиви,поставеният въпрос е от значение за изхода на спора,но не е основание за допускане на касационно обжалване, защото не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла,разяснен в т. 4 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС. Преценката за вината за развода – винаги се прави въз основа на наведените основания за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и съобразно ангажираните по делото доказателства, въз основа на които те се установяват,поради което е въпрос по съществото на спора.Дали правилно или не съдът е преценил ангажираните по делото доказателства и въз основа на тях дали е извел правилни правни изводи /в случая по въпроса за вината/ – не може да бъде предмет на разглеждане в настоящето производство,в което единственото което се изследва е дали е налице някое от изчерпателно изброените в чл.280 от ГПК основания за допустимост.
Независимо от горното следва да се отбележи,че всяка брачна връзка е своеобразна и неповторима, като съдържанието, което ще вложат в нея съпрузите – зависи от техния манталитет, култура,морални ценности, възпитание, психика,създадени условия на живот. За това – един и същи факт /например твърдение за нанесен удар от съпруга/ – би имал различно значение и не може да бъде преценяван изолирано,а само във връзка с установените по делото факти. В настоящия случай – поставеният въпрос относно значението на наведения факт в свидетелските показания,които въззивния съд е отказал да цени – следва да се съобрази с установените от свидетелските показания на сестрата на съпругата и един от синовете на страните/на 21 години/ факти, съгласно които – настоящата касаторка е удряла сина си с дървен масажор, не е искала децата си,държала се е агресивно, заплашвала е близките си да не свидетелстват,не е допускала другите членове на семейството си до жилището, душила е съпруга си,твърдяла е,че е способна сама да се нарани, както и с представените медицински свидетелства /пет на брой за периода 2006г.-2009г./,от които се установява, че на нея са й били причинени кръвонасядания, ”обусловили чувство на болка и страдание”,които е възможно да са „резултат от удари”. При постановяване на въззивния си акт- съдът е съобразил тези факти и преценен съобразно тях поставения въпрос – сам по себе си не би обусловил различна от вече приетата фактическа обстановка.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1350 от 15.11.2010г. по в.гр.д. № 1931 по описа за 2010г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: