О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1211
София, 16.12.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 978 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община], чрез пълномощника й адвокат М. О., против решение № VІ-1 от 18.02.2010 г., постановено по гр.д. № 614 по описа за 2009 на Окръжен съд-Бургас, с което е отменено решение № 22 от 2.04.2009 г. по гр.д. № 346/2005 г. на Районен съд-гр.Ц. и е постановено друго за осъждане на [община] да предаде на „Б.-ЗП Т.П.” АД,[населено място] владението на терен от около 4 дка, върху който е била разположена почивната база на „Б.-ЗП Т.П.” АД,[населено място] , находяща се в бивш УПИ VІІІ в кв.71-Д по плана на[населено място], зона „С.” от 2001 г., идентичен с бивши УПИ ІІІ, ІV, V и VІ в бивш квартал 71-Г по плана на[населено място] от 1990 г., а понастоящем попадащ в ПИ № 48619.501.322 по кадастралната карта на[населено място], зона „С.” при посочени граници.
Ответникът по касационната жалба „Б.-ЗП Т.П.” АД,[населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.
Съдът е сезиран с иск по чл.75 ЗС за възстановяване на нарушено на 22.07.2005 г. владение чрез принудително изземване на имота по административен ред. Съдът е установил, че от една страна по делото са представени доказателства за включване на почивната база /земя и бунгала/ в капитала на дружеството-ищец, както и за наличие на договор за наем от 15.05.2000 г., с който [община] е предоставило ползването на общински терен с площ от 3150 кв.м. за база за социален отдих на ищцовото дружество, като договорът за наем е прекратен едностранно с едномесечно предизвестие с писмо от 16.11.2004 г., получено от представител на дружеството на 22.11.2004 г. Направен е извод, че в периода 15.05.2000 г. – 22.12.2004 г. дружеството е било държател на имота, но с прекратяването на наемния договор след 22.12.2004 г. и отразяването на терена и постройките в него в баланса и амортизационния план към 31.12.2004 г. може да се приеме, че ищеца е започнал да владее имотът, макар всъщност да са налице данни, че промяната в анимуса е настъпила в един по-ранен момент, като в административно производство, в което е отменена предходна заповед на кмета на [община] по чл.65 ЗОС, дружеството се е позовало, че е собственик на имота от 1993 г. Счетено е, че към момента на издаване на заповед № РД-01-375/25.04.2005 г. на К. на [община] за изземване на имота /която е отменена с решение № 331 по адм. д. № 874/2005 г. на Б., потвърдено с решение № 10948/2007 г. по адм. д. № 3155/2007 г. на ВАС/ ищцовото дружество е владяло имота, а към момента на принудителното изпълнение на тази заповед – 22.07.2005 г. владението е продължило повече от 6 месеца.
Касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Счита, че становището на съда, че е налице неправомерно отнемане на защитено от закона владение е в противоречие с ППВС № 8/6.03.1980 г., според което изземването по чл.16, ал.1 и ал.2 ЗС е законен способ за защита на социалистическата собственост и затова незаконният владелец не може да противопостави на държавата или съответната социалистическа организация фактическо владение, продължило повече от шест месеца, нито чрез възражение в производството за изземване, нито по исков ред в своя защита, за да осуети изземването, като се позовава на чл.75 ЗС. Посочените указания от една страна са дадени по приложението на отменена нормативна уредба, която съществено се различава от действащата понастоящем, а от друга страна касаят изпълнението на влязъл в сила административен акт, докато в случая изпълнението е въз основа на административен акт, отменен като незаконосъобразен, а съответно са неотносими към въпросите, по които се е произнесъл съдът.
При условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът счита, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото е, да се даде отговор на следните въпроси: съставляват ли действията на администрацията нарушение на владението по смисъла на чл.75 ЗС, когато административният орган е действал в рамките на своята компетентност, при спазване на формата и реда за отнемане на фактическа власт и в частност, когато те са в изпълнение на предварително изпълняема по силата на закона заповед, но която впоследствие е отменена от съда; налице ли е правен интерес за адресата на отменен предварително изпълняем административен акт от предявяване на иска по чл.75 ЗС, щом за него е установен особен ред за защита – чл.301 във връзка с чл.256 А.; налице ли е правен интерес от предявяване на иск за предаване на владението по чл.75 ЗС срещу първоначалния нарушител, ако към момента на постановяване на решението е установено, че базата е премахната, а имотът е предаден на трето лице, което го е застроило. С искът по чл.75 ЗС може да се защити всяко неоснователно отнето владение, продължило в изискуемия от закона срок. Неоснователно е онова отнемане, което е извършено без правно основание или не по предвидения в закона ред, в който смисъл е и трайната съдебна практика. Всички действия, извършени въз основа на административен или съдебен акт, който е отменен като незаконосъобразен, също са незаконосъобразни. От това разбиране изхожда тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК при отговора на отделните въпроси, касаещи обезщетяването по ЗОДОВ. След като, макар и по приложението на други правни норми е дадено тълкуване, че действията, извършени въз основа на незаконосъобразен административен акт, който впоследствие е отменен, също са незаконосъобразни, следва, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос.
С решение № 1029 от 7.01.2010 г. по гр.д. № 2588/2008 г., ВКС, ІІ г.о., по реда на чл.290 ГПК е дадено тълкуване, че при условията на чл.75 ЗС владението може да се защити срещу всяко лице, което нарушава владението или поддържа това състояние, включително владелецът може да се защити ефективно срещу осъществен от съдебен изпълнител въвод във владение, като без значение е възможността на владелеца, като трето лице да обжалва въвода във владение, извършен от съдебния изпълнител. С посоченото решение се дава отговор на въпроса, че правен интерес от иска е налице дори, когато е предвиден и друг ред за защита на правото /чрез обжалване на незаконосъобразните действия/, както и спрямо осъществилия отнемане на владението, дори впоследствие същото да е предадено на трето лице, а съответно не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по втория и третия поставен от касатора въпрос.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-1 от 18.02.2010 г., постановено по гр.д. № 614 по описа за 2009 на Окръжен съд-Бургас.
ОСЪЖДА [община] да заплати на „Б. ЗП – Т.П.”,[населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на 1680.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: